Хиляди български и чуждестранни туристи всяка година посещават нашето Черноморие и получават наслада от красотата на морския пейзаж и реалната здравословна полза от съчетанието на морската вода, слънцето и пясъчните плажове. Все по-голям брой пътешественици посещават долното течение на река Ропотамо.
Това е така, защото този обект ни дарява освен морската благодат и едно изключително богатство на природна красота, видово разнообразие на ботаническия свят и възможностите да се научи нещо за една уникална природна среда, която не се среща другаде по Европейския континент.
Още първата половина на 20 в. наши и чуждестранни ботаници, природоизследователи са проявявали подчертан интерес към ботаническото богатство по бреговете на р. Ропотамо. Това продължава и в днешни дни.
Районът е местообитание на прелетните птици, където два пъти годишно пребивават за кратък отдих по пътя на Виа Понтика.
Учени, ботаници, природоизследователи, поклонници на красотата в района още в средата на първата половина на 20 в. са отправяли мотивирани предложения към държавните институции да се положат необходимите грижи за опазването на района в неговия девствен за онова време вид.
Така се идва до момента, когато на 28 септември 1933г. Министерството на земеделието и държавните имоти, със специално писмо е разпоредило на Бургарския районен горски инспектор да постави под специална, най-строга охрана двата бряга на р. Ропотамо.
Проблемите, свързани с евентуалното посегателство върху уникалната природна среда, произтичащи от бурното развитие на туристическата индустрия и евентуалното строителство с нея, налагат да се вземат сериозни мерки за защитата на Ропотамо. Така бе създадена защитената територия от категорията Народен парк „Ропотамо”, в която влизаха резерватите: Аркутино, Морски пелин, Змийския остров и природните забележителности Лъвската глава и Устието на реката. С това се считаше, че обектът е поставен под сериозна защита и опасности от посегателства са невъзможни.
Настъпи един период, за съжаление много кратък, през който, природозащитната общественост и ботаниците повярваха, че Защитената територия по-нататък само ще се охранява и изучава. На практика се случи тъкмо обратното.
В средата на 20 в. в района на долното течение на Ропотамо бяха извършени недопустими увреждания на природната среда, които някои научни деятели окачествяват като екологична катастрофа. През 1978г. 336.6 хка бяха изключени от Държавния горски фонд и по-конкретно, намиращи се в Народен парк „Ропотамо” и са включени в т.н. Заградена зона. Тя бе под разпореждане на Бюрото на Министерския съвет.С разпореждане на Комитета по култура от 5 юли и от 2октомври 1984г. са предоставени 235 хка, в т.ч. 148,9 хка от парковата територия за изграждането на Международен детски творчески екоцентър „Знаме на мира”. Започна недопустимо за този район едно високо механизирано строителство, на разстояние по-малко от 500м от резервата Аркутино.
Тук на Андреева могила е монтиран висок кулокран, с който започна подравняване на терена и подготовка за строителство на бунгала, столова, салони за занимания и забавления на бъдещите обитатели. Допуснато бе изсичането на част от горите и изравняване на терена. Бе изграден нов обходен път Созопол – Царево, заобикалящ бъдещето вилно селце. Точно срещу Андреева могила, перпендикулярно на морския бряг, бе построен кей с дължина 96 метра. Неговото предназначение бе в бъдеще да акостират малки и големи плавателни съдове.
Докарани са огромни скални маси, чакъл и други инертни материали, бетон и желязо. Кеят никога не изпълни предназначението си, но стана причина Розата на морските вълни да загребва пясъка от северната страна на кея, превърнал се в една никомо ненужна и вредна за природната среда буна и да го прехвърля на юг от нейния нос. За няколко години на юг от буната морските вълни натрупаха над 2млн.куб.м. пясък и се образува една пясъчна пустиня в продължение на 150м по брега.
Излъчването на шум, отровни газове, транспортна механизация, пребиването на голям брой строителни работници, се отразиха пагубно върху Защитената територия, обект на редица международни конвенции.
През лятото на 1990г. по категоричното настояване на Националното движение „Екогласност” и лично на неговия лидер Петър Слабаков, Комитета по горите извърши необходимите административни действия и цялата отнета от горското ведомство територия бе върната в неговите функции и задачи.
Със закона за Защитените територии, резерватите и националните паркове преминаха във функциите на Министерството на околната среда. През 1992г. това министерство заличи от списъка на Защитените територии резерватите Аркутино, Морски пелин и Змийския остров и природните забележителности Лъвската глава и Устието на Ропотамо.
Бе създаден най-големия по площ Природен резерват Ропотамо, разпростиращ се на територия над хиляда хектара.С този акт за природата нищо добро не се случи. До 1992г. резерват Аркутино бе в режим на защита, разрешаващ по дървена пътека с дължина 20 м. на 50 см над водната повърхност, да влизат любители на природата в езерото, да се наслаждават на красотата на жълтата и бяла лилия и множество други цъвтящи треви и храсти.
В близките околности на езерото пасяха няколко бивола. Тези домашни животни имат навик през горещите летни дни да се потапят във водата. Така те разбиват натрупаната от предишни години растителност по дъното и допринасяха за по-дълъг живот на езерото. След 1992г. посетители не се допускат, биволите са прогонени и цялата площ на езерото е плътно обрасла с най-различна растителност. Водна повърхност не се вижда. В действителност Аркутино изчезна.
Резерват „Ропотамо” граничи с Държавно представително ловно стопанство със същото наименование. Само една мислена ивица разделя резервата от ловното стопанство. Ловните чакала, в които наши и по-често чуждестранни ловци ловуват елитен едър дивеч са разположени по границата на резервата. Това представлява сериозна опасност за дивите животни, защото много често попадат под обстрела на ловците.
Обектът е включен в европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Това е само формално, защото до края на 2021г. МОСВ не пожела да издаде заповед, с която се конкретизира режима на защита и възможностите за някаква човешка дейност.
Инж. Георги Петрушев
