Руската военна карта на Балканите съдържа информация, която показва геополитическото и военно значение на Черноморието и Странджа, така както е разбирано от военните и дипломатическите среди още през XVIII в. Този важен исторически документ съхраняван в Австрийския военен архив – Виена е проучен от български изследователи под сигнатурата В IIIс. Добро копие от него се съхранява у нас в ЦДА (КМФ 35 296/3).
Картата е рисувана, цветна, южноориентирана (фолио). Тя представя пътищата, които водят от Долното Подунавие за Цариград (Константинопол, дн. Истанбул) през Източна Тракия и Странджа. Странджа е ниска планина, но е трудно проходима и до днес, особено от военна гледна точка.
Картата от Австрийския военен архив – Виена вероятно е изработена по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 г. Използвана е чужда картна подложка с географска номенклатура, която обхваща северните и югоизточните български земи, и описва сравнително вярно пътищата през Странджа към Цариград.
Твърдя, че и до днес някои от тях се използват в обратната посока – от Юг на Север от високо организирания мигрантски поток. Те позволяват пресичането на големи групи хора, оставящи камари от отпадъци на територията на Природен парк „Странджа“, обхващащ близо 1000 км. от тази територия.
Авторът на картата и до днес не е известен. Неговото внимание е насочено към представяне на пътищата, водещи до Цариград (Константинопол). Най-главният от тях Via Singidunum е показан в частта си от Цариброд през София, Пловдив и Андрианопол (Одрин). Отбелязан е и пътят по Черноморското крайбрежие от Бабадаг през Кюстенджа, Мангалия, Каварна, Балчик до Варна и Адрианопол (Одрин). Каварна е отбелязана с рисунка на град като важен пункт от пътя, като до нея е поставен надпис, предупреждаващ за плитчини в пристанището и обясняващ как да се подходи към пристана. От Варна тръгва пътят до Силистра, като при Девня има разклонение на юг към Адрианопол (Одрин). Пристанището на Варна е отбелязано отделно от крепостта в северната част на залива.
Ето как е изглеждало пътуването по територията изобразена на картата в описанието на Жан-Батист Льошьовалие: “Пътуване в Пропонтида и Евксински понт [Черно море]“ (през 80-те години на ХVІІІ в.):
“От Кара Харманлък до Варна, главно пристанище в тази област, се намират Кюстендже, Маукалия [Мангалия], Каварна и Балчик, където корабите отиват да вземат някои хранителни припаси. Но те товарят в други безлюдни заливчета дърва, с каквито са покрити планините, и зърнени храни, докарвани от вътрешността на страната.“
Това и други свидетелства показват трайния интерес на големите европейски държави към стратегическия път от Север на Юг и Черноморското крайбрежие. А за Странджа те показват и нещо повече – няма стари карти за голямата тракийска планина, през която днес минава близо 200 км. граница на ЕС с Р.Турция. Може би, за това картата бе избрана и експонирана в първата картографска колекция у нас, представено на «открито» на историческата местност «Петрова нива», през територията на която преминават някои от изобразените маршрути от неизвестния и до днес военен картограф.
Илюстрации:
1.Картата е изработена и представена в експозицията на и.м. Петрова нива със средства на УниБИТ по проекта „Иновативен модел за изследване и социализация на странджанското книжовно-документално културно наследство“, ДН 05/5 от 14.12.2016 г. финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при МОН, по случай 150 години от учредяването на Българската екзархия (1870-2020) и 117 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903-2020).
- Въздушна снимка на и.м. Петрова нива в Странджа. автор Ал.Иванов.
- Изложбата „Картографският образ на Странджа през вековете“ на и.м. Петрова нива се радва на голям интерес и сред научната общност на страната. На снимката – Ръководството и експертния състав на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в рамките на програмата на пътуващия семинар „Успешни практики за презентиране на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО“ се запознава с експозицията на Петрова нива.
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член учредител
на Българска картографска асоциация (БКА)
