„Продължаваме промяната“ иска да ограничи мандатите на местно ниво до два. За да няма „вечни“ кметове като Делчо Митев, който управлява село Брягово вече 14 мандата. Кой би загубил най-много от евентуална промяна?
„Продължаваме промяната“ (ПП) иска да задвижи мащабна реформа, която ще намали броя на съществуващите сега 265 общини и ще обнови състава на местната власт, ограничавайки мандатите на кметовете и общинските съветници до два.
Партията на Кирил Петков, която е начело на управляващата коалиция, ще предложи тези идеи да бъдат обсъдени на коалиционен съвет. Това стана ясно в Смолян при посещение на председателя на Комисията по регионално развитие Настимир Ананиев, депутат от ПП. От февруари насам той назовава процеса „окрупняване“ – а не закриване, в името на „повдигане на административния капацитет“ и децентрализация.*
Намерението е „окрупняването“ да започне след окончателните данни от преброяването, очаквани през октомври. Предварителните показаха, че в България живеят не повече от 6.5 милиона души – това е с близо 2 милиона по-малко от 1995 година, когато е влязло в сила настоящето деление със закона за административно-териториалното устройство. (Дали влошената демографска ситуация обаче не налага и промяна на мандатите за Народно събрание, освен сливане на общини?)
Амбициите на ПП да започнат и довършат поне една реформа съвпадат с предстоящите догодина избори за местна власт. В местното самоуправление доминира техният основен политически съперник – ГЕРБ, който държи над сто от общините в България.
Мандатите или кой държи местната власт
Идеята за ограничаване на мандатите на кметове и общински съветници не е нова. Точно преди местния вот през 2019 година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов говореше за „освежаване“ на местната власт – кметовете да не карат повече от 3 мандата. Но „освежаването“ се отложи. Сега от ПП смятат, че и два са напълно достатъчни. Макар да не са го заявили публично – те ще настояват решението да се приеме със задна дата. Нещо, което автоматично ги вкарва в спор с конституционалисти. Но това далеч не е единственият правен спор. Съгласно чл.136, ал. (2) от Конституцията: „Границите на общините се определят след допитване до населението“. Ако не бъде променена Коституцията, ще трябва да се произведат 265 референдума – във всяка една община, за да се определят границите на окрупнените самоуправляващи се териториални общности.
Политическата подкрепа за такова сливане е повече от несигурна. БСП изразиха несъгласие още когато въпросът бе обсъждан на преговорите за коалиционно споразумение. Опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ е сигурен противник.
В хипотезата на ограничаване със задна дата на кметските мандати до два, само шестима от кметовете на 27 областни центъра например ще могат да се кандидатират за нов мандат. Няма да може кметът Петър Паунов, който държи община Кюстендил – не само заради четвъртия си пореден мандат, но и поради факта, че оглавяваната от него местна коалиция „Кюстендил“ има 19 съветника в 37-членния общински съвет. Ще отпаднат и повечето от ГЕРБ. Но и един от партньорите в управлението – БСП, чиято сила е в по-малките населени места, ще бъде засегнат от евентуалната промяна. С листите на БСП и на ДПС са избрани кметовете, рекордьори по мандати. Виден представител на социалистите е Делчо Митев, който кара 14-ти мандат като кмет на хасковското село Брягово и е неизменно председател на Националното сдружение на кметствата от 2003 насам. Георги Чакъров управлява Полски Тръмбеш с пети мандат от листата на БСП. С червената листа седми мандат кара и Владимир Москов в Гоце Делчев.
За и против
Според Закона за административно-териториалното устройство на Република България най-съществените критерии за съществуване на една община са: минимум 6000 души население; максимум 40 км отдалеченост на всяко селище от общинския център; собствени приходи, равни на поне половината от средния размер за всички общини; традиционен център. Очаква се данните от преброяването да покажат, че поне в една трета от общините в България населението е под допустимия праг. Значителна част от тях не са в добро финансово състояние. Според данни на Министерството на финансите към 31 декември 2021 общо просрочените задължения на местните власти са за 126 млн. лева, формирани от 129 общини (48.7% от общия брой общини). Останалите 136 са завършили годината без просрочия по бюджетите си. Но приходите превишават разходите за местни дейности едва при 11.7% или 31 общини.
Достатъчни ли са тези основания, за да се прегрупират общините в по-малко на брой – и как това ново деление ще гарантира по-добър достъп на гражданите до здравна помощ, социални и административни услуги, училища? Защото ако не е по-добър, няма смисъл да се прави заради належащи политически нужди. На преговорите за коалиционно споразумение четирите политически сили се разбраха най-напред да има анализ. И без него обаче е ясно, че такава промяна изисква паралелно и без отлагане да върви и дигитализацията на административните процеси, също и в здравеопазването. А за тази цел гражданите в съответните населени места трябва да имат достъп до интернет и устройства, през които да заявяват услуги.
Необходима е и оценка на въздействието – ще намалеят или не регионалните дисбаланси, колко хора ще останат без работа, как ще се отразят на местната общност, на криминогенната обстановка – особено в Северозападна България, какво ще е влиянието върху трудовата миграция и процесите на обезлюдяване, необратими за някои райони. Оценката на транспортната инфраструктура и подобряване на свързаността също са от значение. Едно е да се пътува километри до общински център в Родопите, друго е в софийското равно поле.
Ефективно правораздаване vs феодализация
Ограничаването на мандатността няма да прекрати феодализацията на местната власт. Едва ли е проблем кръговете, оформили се при дългогодишното управление на кметове от ГЕРБ, БСП, ДПС, да наложат други фигуранти и разпределянето на обществените поръчки, концесии и други публични блага да продължи по старата схема.
Публична тайна е, че в местните общински съвети си партнират политически сили, които на национално ниво демонстрират, че са (уж) врагове. Известна е и друга практика – бързината, с която някои кметове преминават от един в друг партиен лагер при смяна на властта. Променя се само съставът на инициативния комитет, който ги издига. Ако някои кметове, довчера от ГЕРБ или ДПС, решат да прегърнат някого от управляващата коалиция, след като не са отказвали порции, това не променя, а влошава качеството на българската демокрация.
„В България негласно се знае, че има частни общини, в които кметове, главни архитекти, местни феодали всъщност взимат решенията обикновено на общи софри. Трябва да видим по какъв начин да се пресече този режим“, заяви в Смолян Настимир Ананиев.
Видимо е как. Пресича го ефективното правораздаване. Началото на всички начала за промяна е съдебната реформа. Другото е смяна на пешки.
***
*Фигурира в коалиционното споразумение като т. 11 от „Фискална политика“: „Активна работа с общините за изработване на модел за финансова децентрализация, готов за въвеждане с бюджет 2023“
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
***
