По следите на историята/Пътепис/
Радослава Велкова
Спазвайки няколко годишната си традиция, Общинска организация на СОСЗР – Несебър и Сдружение „С Русия за вяра, единение и култура-Несебър“ проведоха за своите членове четири дневно посещение на градовете Русе и Синая и Брашов.
Първата нощувка беше в град Русе. След настаняване в двата хотела групата посети Националния музей на транспорта, Регионалният исторически музей и Пантеонът на възрожденците.
Музеят на транспорта се намира на брега на река Дунав и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей. Експозицията е разделена на 2 части – в сградата на гарата и на открито. Тук се пазят личния вагон на цар Фердинанд I, вагона, с който турският султан е предприемал обиколки, няколко парни локомотива, различни модели вагони и още десетки други интересни експонати. Част от тях са показвани във филмите: „Капитан Петко войвода“, „Записки по българските въстания“ и Руско-българската продукция „Турски гамбит“.
Регионалният исторически музей е открит през януари 1902 година като музейна сбирка към мъжката гимназия „Княз Борис l“. През 1949 г. музеят става държавна собственост. През 1952 г. получава статут на Окръжен музей, а от юли 2000 г. е преобразуван в Регионален музей. От 2007 г. постоянната експозиция на музея се помещава в сградата на Окръжното управление. Тя е построена през 1882 – 1892 г. от арх. Фридрих Грюнангер. Замисълът е бил сградата да се използва като резиденция на княз Александър I Батенберг, затова и до днес тя се нарича Дворецът Батенберг.
Пантеонът на възрожденците – национален паметник-костница, изграден по проект на архитект Никола Николов, е открит на 28 февруари 1978 г. В него почиват костите на 39-има известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова и др. Почетени са 453 души – участници в Ботевата и Червеноводската въстаническа чети, Априлското въстание и опълченци от Руско-турската освободителна война. Все още в Русе продължава традицията младоженците, след сключване на граждански брак, да посещават Пантеона и да полагат цветя пред него.
По препоръка на единия от собствениците на хотелите, в който част от групата беше настанена, вечерята беше в ресторант „Чифлика“. Собственикът, италиански гражданин, е направил в историческия център на града един типичен български ресторант, с автентична нашенска кухня, българска народна и съвременна музика и най-важното – бързо и любезно обслужване.
Рано сутринта групата потегли за Румъния. Граничният пункт на Дунав мост беше преминат бързо и без проблем и групата се озова в Румъния.
Около 2 хиляди години преди н.е.. на територията на днешна Румъния се заселват даки, които през 3 век до н.е. образуват кралство, достигнало разцвета си след две столетия. В началото на нашата ера територията на Румъния е завладяна от римляните. В края на 3 век даките изтласкват Римската империя на юг от река Дунав. През 6 век на територията на Румъния се заселват славяните.
В Средновековието по тези земи се създават три княжества: Влахия, Молдавия и Трансилвания. През ранния период в Трансилвания започват да се заселват унгарци. В 11 век това княжество влиза в състава на Унгарското кралство, съхранявайки при това широка автономия. През 16 век Трансилвания получава независимост и я съхранява до 1711 г. В 1526 година унгарската войска е разгромена от турците и започва период на окупация от Османската империя, продължил до 19 в.
Румънското национално възраждане започва от Трансилвания в края на 18 век и обхванало целите Карпати, вдъхновявайки обединението на Молдова и Влашко през 1859 година и създавайки съвременна Румъния.
Около 5 % от територията на Румъния са резервати и национални паркове. Страната е с една от най-големите в Европа области със запазени гори, заемащи почти 30 % от територията ѝ. Горите обитават много диви животни, включително 50% от европейската популация на кафяви мечки (без да се брои Русия) и 20 % от общото количество вълци.
Когато преди години река Дунав е замръзвала през зимата, много вълци са минавали през леда от Румъния в България.
Още с влизането си на румънска територия на всички направи впечатления асфалтираните пътища без кръпки и дупки, до болка познати у нас. Тъй като целта беше Синая, автобусът не спря в Букурещ, а в движение бяха разгледани някои от забележителностите на столицата – Триумфалната арка, построена в памет на загиналите румънци в Първата световна война, Атенеума – огромна концертна зала, в която е филхармонията на името на гениалния румънски композитор, цигулар, пианист и диригент и голям приятел на Русия – Джордже Енеску.
Столицата на Румъния е шестия по големина град в Европейския съюз. Градът, известен още като „Малкия Париж“ заради артистичния си живот и красивата архитектура, е основан през 1459 г. на двата бряга на река Дамбовица,. Между двете световни войни тук са построени десетки красиви и изискани сгради от френски архитекти в стил „fin du siecle“.
“Париж” на Изтока е с население от 2,5 мил. души, които са разпръснати на 226 кв.км., което прави румънската столица най-гъсто населения град в Европа. Румънският Парламент е втората по големина административна сграда след Пентагона. По време на Чаушеску част от църквите в Букурещ са спасени по много интересен начин – били повдигнати от основите си и чрез специална система от релси изместени между жилищни блокове, далеч от погледа на румънския диктатор. Така е бил изместен и жилищен блок, без да се налага живущите да го напуснат.
За покровител на града се счита Св. Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово.
След около час започна изкачването към Карпатите. Изненадващо планинският път беше по-добър дори от този до Букурещ.
Около обяд групата пристигна в Синая. Курортното градче се намира в сърцето на Карпатите. Името на града е свързано с манастира, построен тук през 17 век от румънски благородник, след завръщането му от Светите места и Синайския полуостров в Египет. Градът е част от курортен комплекс, разположен в долината на река Прахова, подходящо място за ски ваканция или лятна почивка.
Автобусът се отправи директно към замъка Пелеш. Той е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия, в покрайнините на града. Замъкът е построен между 1873 и 1914 г. като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елизабет. Наречен е на името на минаващата наблизо планинска река. Замъкът имат разгъната застроена площ от 3200 кв. метра и разполага с 168 стаи. Той е сред най-красивите в Източна и Централна Европа и разполага с огромна колекция от произведения на изкуството, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, порцелан, гоблени и книги. Оръжията и доспехите са повече от 4000.
Замъкът има собствено електрозахранване, а покривът му е конструиран така, че при хубаво време да може да се отваря. След няколко години Карол I преценява, че поддръжката на огромния замък излиза твърде скъпо и решава да построи в близост друг, по-малък замък за наследника на трона. Така на около 200-250 метра изниква замъкът Пелишор. Построен е през 1899–1903 г. Има „само“ 70 помещения. Служил е за кралска резиденция и неговата представителна част – парадния хол и голямата столова, поразява със своето изящество. Холът е с височината 3 етажа, а големите прозорци и стъкленият таван, украсени с витражи създават усещане за простор и светлина.
Стените на хола са украсени с дъбови пана и множество картини. Забележителни със своето изящество са и Златната спалня, Златната стая, параклисът, кабинетът на принцеса Мария и кабинетът на крал Фердинанд I.
Не остана време за посещение на манастира, около който е възникнало селището Синая и групата продължи към предварително резервирания четири звезден хотел „Белведере“. Той е разположен между Синая и Брашов, в планинския курорт Предеал. От балкона се открива красива гледка към Карпатските склонове. Добре отоплен, с прекрасно обзаведени стаи и за радост на всички – със СПА център. Ресторантът предлага основно ястия от румънската кухня.
През втората вечер имаше програма и някои от по-смелите в групата играха заедно с румънците техни хора. А хората им не се различаваха много от нашенските. В богатата закуска, включена в цената, липсваше като че ли само хайвер.
На третия ден групата потегли към град Бран за да посети замъка на Дракула.
Разположен на около 30 километра от град Брашов, той е известен като Замъка на Дракула, макар че реално никога не е бил резиденция на т.нар. граф Дракула. Човекът, станал известен от литературата и филмите като граф Дракула, фактически нито е бил носител на титлата граф, нито е бил владетел на Трансилвания. Влад III Дракул, известен с прозвището Цепеш, е син на Влад II Дракул, рицар от Ордена на Дракона, откъдето идва името му. Прякорът Цепеш получава заради любимия му начин да се разправя с враговете си – набиване на кол.
Влад III Дракула е владетел на Влашко през годините 1448, 1456 – 1462 и 1476 г. Известен е на широката публика като Дракула, което е свързано с името на баща му Влад II. Самият Цепеш подписва две от писмата си с прякора „Dragulya“. Фактът, че едно от значенията на думата Dracul в съвременния румънски език е „дявол/сатана“, допринася допълнително за лошата слава на Цепеш.
Групата посети и местния селски пазар (подобен на този в гр.Каблешково) за да си напазарува храни местно производство – сирене, кашкавал, сланина, домашно изплетени чорапи и др.п.
От там автобусът потегли за Брашов. Градът е административен център на окръг Брашов, с население около 253 000 души, и е на седмо място по големина в страната. От 23 август 1950 г. до 24 декември 1960 г. градът се е наричал Сталин. Площадът в центъра на града е заобиколен от сгради в бароков и готически стил. На главния площад се намира Старото кметство – сега исторически музей. В дъното на площада се намира може би най-известната забележителност на града – Черната църква. Сградата е била значително повредена от пожар през 1689 г. при навлизането на австрийските войски по време на т.н. Голяма турска война. От вън е запазена така, като е била обгорена и с този си вид църквата получава названието „черна“.
Градът изумява и със своята чистота, приветливост и духа на отминалите векове.
След последните му къщи започват офисите на десетки известни и неизвестни фирми от цял свят. Което навява на мисълта, че и Румъния е вече далече пред нас в икономическо отношение. Автомобилният им парк и почти нов. През тази година румънците са произвели над 450 хиляди леки автомобила.
Страната заема площ от 238 391 квадратни километра и има 19,5 милиона население.
След втората нощ в хотела групата пое по обратният път и остана за около около час и половина в центъра на Букурещ. Парламентът или Дворецът на народите, не беше разгледан защото за посещение в него се изисква предварителна заявка.
Внушителното здание е считано за втората по големина административна сграда в света (след Пентагона) с огромните си размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни (4 от които са използваеми, останалите са в различна степен на изграждане). Има 1100 помещения. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е с площ 2200 м² и е висока 16 метра. При строителството са използвани изключително румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и др. Строежът е струвал неимоверно много – по оценки 3,3 милиарда щ. долара. Участвали са над 20 000 работници. Част от сградата е отворена за туристи.
На връщане се наложи на Дунав мост да чакаме над 2 часа. Нямаше ред, всички коли, камиони, автобуси ги пропускаха едновременно. Направи впечатление липсата на персонал. Само двама служители проверяваха всички.
Докато през трите дни прекарани в Румъния времето беше прекрасно, слънчево и благосклонно към пътешествениците, България ги приветства с дъжд почти до Варна.
По време на пътуването участниците получиха огромен обем знания за историята на Добруджанския край, за гр. Русе, за Румъния. Разделиха се с пожелание и през следващата година да продължат тези пътешествия из миналото на България и съседните страни.
