Уроците за комунизма и техните предци
Бях назначен за учител в прогимназията на Несебър
Учредител и основател на Несебърската партийна организация през 1909 г.
На 12 април 2019 се навършиха 140 години от рождението на Благой Захариев, а неговото име е най-тясно свързано с революционните борби на пролетариата в Месемврия /Несебър/, Анхиало /Поморие/, Бургас и Бургаския окръг. Ето какво пише самият той в своите автобиографични бележки: „През октомври 1908 година бях назначен за учител в прогимназията в Несебър. Нашата работническа група в Бургас броеше малко членове, а в Поморие и Несебър почти нямахме влияние”.
Благой Захариев започва активно в социалистическите кръжоци още в пловдивската гимназия, а след завършване на образованието си става учител. Като войник в Пещера през 1902 г. той образува и ръководи войнишка социалистическа група. След отбиване на военния си дълг отива в София и продължава образованието си в Софийския университет.
Преди да пристигне в Несебър, през 1903 г. Захариев основава първото училище, като предоставя част от родната си къща за тази цел (през 1968 г. къщата е обявена за паметник на културата). През 1903 г. той основава и първото читалище в Малко Белово-Пазарджишко като за целта дарява на читалището част от своите книги, които включват и подарени му от Димитър Благоев. Надраснал духовно връстниците си, Захариев проповядва сред съселяните си един желан свят, без експлоататори и експлоатирани. В следващите години той се изявява като синдикален деец.
Лятото на 1904 г. в Пловдив участвува редом с Димитър Благоев и Георги Кирков в учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз. Същата година оглавява Синдикалната работническа организация на пернишките миньори.
През 1906 г. синдикалният комитет на ОРСС изпраща Благой Захариев в Перник в групата на агитаторите и организаторите на стачката на пернишките миньори, видно от „Работнически вестник“от 1 август 1906 г.
Редом с активните си синдикални прояви, той продължава образованието си в Софийския университет. Изключен е от университета през 1907 г. поради участието си в освиркването на Фердинанд Първи. Принуден е да продължи образованието си в Белгия и Швейцария където известно време работи с активната революционерка Ана Маймункова. Какво се случва тогава?
През 1907 г. се сбъдва една отколешна мечта на Ана Маймункова. Най-после Кръстю Маймунков е простил социалистическите увлечения на дъщеря си и е развързал кесията си, за да продължи тя учението си в странство. Ана не се колебае дълго и поема с трена за Брюксел. Записва се във факултета за социални и политически науки при Брюкселския свободен университет. Изборът ú, разбира се, не е случаен – университетът се слави като едно от най-либералните висши учебни заведения в Европа.
Точно тук Ана получава неограничен достъп до теоретичния извор на европейския социализъм – от изящните волнодумства на професорите си, в мнозинството си все леви интелектуалци, до богатата колекция на европейския социалистически печат в университетската библиотека. Тя следи с вълнение политическите дебати в парламента, нестихващите дискусии в мензата, кафенетата и студентските клубове. И нещо непредставимо за нравите на Ориента – тя съвсем легално слуша лекции за Маркс, чете Маркс и я изпитват по Маркс.
За много кратко време Брюксел оставя неизлечим европейски отпечатък върху цялата ú личност и тя продължава да се опива от свободата да мисли каквото иска и да казва каквото мисли. Защото такава е белгийската действителност от първото десетилетие на двадесетия век: една искрена доброжелателност към марксизма и социалистическото движение на бюргерската маса, възпитана в духа на Просвещението и калвинизма.
Разбира се, студентският живот не е само учене и политика. В групата на младите социалисти Ана се запознава с Благой Захариев.
Младежът е бивш студент на Софийския университет, изключен през 1906 г. заради демонстративното освиркване на княза пред Народния театър. Висок, елегантен с черното си сако и карираните си панталони, момъкът се оказва и доста напорист – непрекъснато я причаква пред дома ú на „Рю дьо ла Креш“ №6, за да я съпровожда до университета.
Явно Ана е била благосклонна към настойчивия ухажор, защото той напълно отговаря на всички критерии на класово-партийната ú нагласа на тясна социалистка: марксист, тесняк, мрази широканците, клейми ги като „катраница на буржоазията“ и проповядва революцията като единственото възможно средство за премахването на капиталистическия строй. На всичко отгоре е и много хубав.
Няма много сведения как се е развивала любовта на Ана. Оцеляла е една картичка до сестра ú от онова време – фотография на Дългия мост в околностите на Брюксел: „Това е мостът, върху който по цели часове с Благой се мъчихме да решим и да развържем примките на свободната любов.“ От друго писмо става ясно и как са завършили диспутите между двамата влюбени: „В нашите чувства няма грозната бакалия на капитала.“
След края на втория семестър Ана Маймункова е принудена да се завърне в България. Баща ú явно е решил, че вече е станала достатъчно учена, и понеже е искал да изпрати и двамата си синове да следват медицина в Париж, спира издръжката.
Както е известно, злото никога не идва само – с края на следването идва и краят на любовта. Благой и Ана продължават да поддържат приятелски отношения и по-нататък, но фактът си е факт: тя никога не се омъжва.
Завърнал се като дипломиран юрист, Захариев отново се включва в борбите на работническата класа. Заедно с положителното в разпространение на социалистическите идеи в Несебър се засилва до 1908 г. влиянието на широките социалисти. Именно на Захариев се пада трудната задача да развие изключителна активност, апостолска работа и борба за преодоляване влиянието на широките социалисти и за изграждане организация на партията на тесните социалисти.
Захариев пише:”В Поморие имаше трима народни учители наши съчувственици, с които образувахме учителска група. Нашата главна задача беше насочена към работниците в Поморие и Несебър и при упорита и непрекъсната работа през 1909 година образувахме партийна група, която имаше пълно влияние върху беднотата в Несебър”.
През учебната 1909-10 година Благой Захариев е назначен за директор на прогимназията в Несебър и продължава своята – революционна дейност. Пристигнал в малкото изоставено рибарско градче да учителства Благой Захариев изпълнява своята мисия и повелята на времето.
През 1909 г. създава основите на днешната Несебърска партийна организация, тогава партии на група, включваща руски емигранти-рибари, участници в Руската революция от 1905 г., български работници от пристанището и рибари-гърци от местното население.
Този разнороден етнически състав на новосформираната партийна група е резултат от непрекъснатата политическа и организационна дейност на нейния основател и първите му помощници – руските емигранти-болшевики. Те създават свой партиен клуб в къщата, където живее семейството на Благой Захариев.
Дейността на Захарие не остава затворена само тук на малкия полуостров. Тя се разпространява в цяла Анхиалска околия. В началото на 1909 г, той създава и анхиалска учителска социалдемократическа група, а следващата година създава и работническа партийна група в Анхиало.
Първият му успех е във формирането на учителска социалдемократическа група в Анхиалската околия,а за секретар на която е избран Благой Захариев, дълбоко осъзнаващ нуждата от работническо социал-демократическо движение.
Започва активна индивидуална пропаганда и сближение с работниците-рибари занаятчии. След упорит едногодишен труд и партийна работа в края на 1909 г., през м. декември се създават основите на първата работническа социал-демократическа група. Първите нейни членове, сплотени около Захариев, са руските работници, рибари, емигранти, начело с участника в бунта на крайцера „Потьомкин“ болшевика Димитър Матрозов, Иван Латишников, Макар Хмаров. Положено е началото на партийната организация. За организираните социалисти и за работническото движение в малкия град започва нова ера, нов живот на организирана пропагандна дейност, за осъзнаване на коренните класови интереси, за организирана борба против експлоатацията, за организиране на политически масови прояви, за по-силно влияние на партията сред всички трудещи се.
В архивите за Несебърската партийна организация пише, че тя /Организацията/ е създадена от такъв изтъкнат партиен функционер, като Благой Захариев и първите нейни членове – руските болшевики, които реално се явяват наши първоучители по борба и по успех в нея.
Въоръжени с болшевишките лозунги на революционната борба, издигнати в първата руска революция през 1905-1907 г., прокарват необходимостта от провеждане на усилена политическа и организационна работа на партийната група. Новосформираната работническа социалдемократическа група – започва да води активен живот.
Получил партийните директиви като участник в Седемнадесетия конгрес на БРСДП и Петия конгрес на учителската социалдемократическа организация, през 1910 г., Благой Захариев създава стройна и активна партийна група в Месемврия.
В годишните отчети на ЦК на партията през 1909, 1910, 1911 години Месемврайската организация се оценява като редовна и активна. Многократно печатният орган на партията „Работнически вестник“ отбелязва проявите на организацията, злодеянията на полицията и жестоката експлоатация от господарите. Партийната група бързо укрепва своите редици и на Осемнадесетия конгрес на партията, състоял се в Пловдив през 1911 г., изпраща за свой делегат Благой Захариев.
По време на второто си пътуване по Черноморието (1919 -1920 г.) той работи в партийния комитет в град Бургас като обикаля и гладовете Айтос, Карнобат и Малко Търново.Благой Захариев поддържа най-тясна връзка с учителската социалдемократическа, група в Бургас. На голяма Първомайска демонстрация на трудещите се в Бургас той говори публично за митинга на площада пред Големите български мелници.
След Първата световна война по решение на ЦК на партията, от 1919 до 1921 г. включително той отново е в Бургас. За това време, прекарано в Бургас Благой Захариев пише: „В Бургас бях настоятел на „Работнически вестник“ и комунистическата печатна книжнина. Работех като агитатор и организатор в Поморийска, Малкотърновска, Айтоска и Карнобатска околия.Взех най-активно участие в транспортната стачка и изпълнявах дисциплинирано всяко нареждане на окръжния партиен комитет“.
Нашироко разпространената комунистическа дейност на Благой Захариев по нашето Черноморие оставя най-дълбока диря сред крепостните стени на Несебър. Това се усеща и от разказа на неговия син Мюнцер Благоев Захариев, който с голяма любов говори за пребиваването на семейство Захариеви в Несебър.
След Септемврийското въстание 1923 г. Захариев отново изпълнява специални задачи на партията в София и Перник, работи нелегално в апарата на ЦК на БКП. Сам в опасност той с безпримерно себеотрицание се заема с прехвърлянето на кадри в СССР. За своята революционна дейност той много пъти е арестуван и жестоко инквизиран.
Неговото по-нататъшно престояване в България става невъзможно и през декември 1926 г. след канал в Югославия емигрира в СССР.В Съветския съюз всеотдайна работи в Комсомола на Украйна, директор е на средно техническо училище.
А ето какво пише самият Захариев, намирайки се на лечение в летния дворец в Ялта- СССР,1937 г.:„…Аз съм българин и моят поглед понякога прескача пределите на Съветската морска шир и се впива и вижда един друг бряг, където експлоатацията и мизерията ми навяват спомени за две мои пътувания и дейност на онова Българско Черноморие, за което искам да ви разкажа за пребиването си в Месемврия и Анхиалско”..
В друг документ, съхранен в архивите – писмо до Задграничното бюро на ЦК на БКП от 1 юни 1937 г. пише отново Захариев: „…Много ме измъчва положението на пасивен четец и далечен наблюдател на борбите, които изнасят Партията класата и масата вътре в страната. Искам, желая и с последните си сили, непосредствено и живо да участвам в тези революционни масови борби, които ръководи Партията – за пълното сплотяване, заздравяване и победата на единния фронт- народния фронт и пролетарската диктатура в България“. Трудният живот, изтезанията, побоищата си казват думата. Тежка болест го сваля на легло на 20 април 1943 година Благой Захариев умира в гр. Актюблинск -СССР, където е погребан.
За увековечаване на неговата памет спирката на железопътна магистрала Бургас-София на неговото родно място Малко Белово е преименувана в „Благой Захариев“.Със същото име има и улица и квартал, народно читалище „Благой Захариев 1932” в Белово.Посмъртно Благой Захариев е удостоен с орден „Народна република България”- първа степен.
През 1989 г. трудовият колектив на Завода за роботизирани технологични комплекси-Несебър прие името на Благой Захариев, като създател и учредител на Несебърската партийна организация от 1909 г.На тържеството присъства Мюнцер- син на Благой Захариев.
Другият брат – Бюхнер Благоев Захариев е роден на 14 май 1903 г. в с. Малко Белово (дн. Белово), а в СССР е като син на политемигранта Благой Захариев /1926-1943 г./. Арестуван на 9 март 1938 в Москва.Осъден на 5 години в Изправителен трудов лагер /ИТЛ/. На 3 юни 1941 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД делото по ИТЛ е прекратен.Бюхнер са завръща в България на 4 април 1946 г. и постъпва на отговорна държавна стопанска работа, член на БКП от 1946 г. Починал е през 1980 г.