OLYMPUS DIGITAL CAMERA

На 12 април 2019 се навършиха 140 години от рождението на Благой Захариев

Уроците за комунизма и техните предци                                                                                    

 Бях назначен за учител в прогимназията на Несебър                                                                               

Учредител и основател на Несебърската партийна организация през 1909 г.

        1909 Благой Захариев На 12 април 2019 се навършиха 140 години от рождението на Благой Захариев, а неговото име  е най-тясно свързано с революционните борби на пролетариата в Месемврия /Несебър/, Анхиало /Поморие/, Бургас и Бургаския окръг. Ето какво пише самият той в своите автобиографични бележки: „През октомври 1908 година бях назначен за учител в прогимназията в Несебър. Нашата работническа група в Бургас броеше малко членове, а в Поморие и Несебър почти нямахме влияние”.                                                                                                                              

  Благой Захариев започва активно в социалистическите кръжоци още в пловдивската гимназия, а след завършване на образованието си става учител. Като войник в Пещера през 1902 г. той образува и ръководи войнишка социалистическа група. След отбиване на военния си дълг отива в София и продължава образованието си в Софийския университет.                                                                                                                                                  

Преди да пристигне в Несебър, през 1903 г. Захариев основава първото училище, като предоставя част от родната си къща за тази цел (през 1968 г. къщата е обявена за паметник на културата).  През 1903 г. той основава и първото читалище в Малко Белово-Пазарджишко като за целта дарява на читалището част от своите книги, които включват и подарени му от Димитър Благоев. Надраснал духовно връстниците си, Захариев проповядва сред съселяните си един желан свят, без експлоататори и експлоатирани. В следващите години той се изявява като синдикален деец.

Лятото на 1904 г. в Пловдив участвува редом с Димитър Благоев и Георги Кирков в учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз. Същата година оглавява Синдикалната работническа организация на пернишките миньори.

През 1906 г. синдикалният комитет на ОРСС изпраща Благой Захариев в Перник в групата на агитаторите и организаторите на стачката на пернишките миньори, видно от „Работнически вестник“от 1 август 1906 г.

Редом с активните си синдикални прояви, той продължава образованието си в Софийския университет. Изключен е от университета през 1907 г. поради участието си в освиркването на Фердинанд Първи. Принуден е да продължи образованието си в Белгия и Швейцария където известно време работи с активната революционерка Ана Маймункова.                                                                                                                                                                                        Какво се случва тогава?

През 1907 г. се сбъд­ва ед­на от­ко­леш­на меч­та на Ана Май­мун­ко­ва. Най-пос­ле Кръс­тю Май­мун­ков е прос­тил со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те ув­ле­че­ния на дъ­ще­ря си и е раз­вър­зал ке­си­я­та си, за да про­дъл­жи тя уче­ни­е­то си в стран­с­т­во. Ана не се ко­ле­бае дъл­го и по­е­ма с тре­на за Брюк­сел. За­пис­ва се във фа­кул­те­та за со­ци­ал­ни и по­ли­ти­чес­ки на­у­ки при Брюк­сел­с­кия сво­бо­ден уни­вер­си­тет. Из­бо­рът ú, раз­би­ра се, не е слу­ча­ен – уни­вер­си­те­тът се сла­ви ка­то ед­но от най-ли­бе­рал­ни­те вис­ши учеб­ни за­ве­де­ния в Ев­ро­па.

Точ­но тук Ана по­лу­ча­ва не­ог­ра­ни­чен дос­тъп до те­о­ре­тич­ния из­вор на ев­ро­пейс­кия со­ци­а­ли­зъм – от изящ­ни­те вол­но­дум­с­т­ва на про­фе­со­ри­те си, в мно­зин­с­т­во­то си все ле­ви ин­те­лек­ту­ал­ци, до бо­га­та­та ко­лек­ция на ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лис­ти­чес­ки пе­чат в уни­вер­си­тет­с­ка­та биб­ли­о­те­ка. Тя сле­ди с въл­не­ние по­ли­ти­чес­ки­те де­ба­ти в пар­ла­мен­та, нес­тих­ва­щи­те дис­ку­сии в мен­за­та, ка­фе­не­та­та и сту­ден­т­с­ки­те клу­бо­ве. И не­що неп­ред­­­с­та­ви­мо за нра­ви­те на Ори­ен­та – тя съв­сем ле­гал­но слу­ша лек­ции за Маркс, че­те Маркс и я из­пит­ват по Маркс.

За мно­го крат­ко вре­ме Брюк­сел ос­та­вя не­из­ле­чим ев­ро­пейс­ки от­пе­ча­тък вър­ху ця­ла­та ú лич­ност и тя про­дъл­жа­ва да се опи­ва от сво­бо­да­та да мис­ли как­во­то ис­ка и да каз­ва как­во­то мис­ли. За­що­то та­ка­ва е бел­гийс­ка­та дейс­т­ви­тел­ност от пър­во­то де­се­ти­ле­тие на два­де­се­тия век: ед­на ис­к­ре­на доб­ро­же­ла­тел­ност към мар­к­сиз­ма и со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то дви­же­ние на бюр­гер­с­ка­та ма­са, въз­пи­та­на в ду­ха на Прос­ве­ще­ни­е­то и кал­ви­низ­ма.

Раз­би­ра се, сту­ден­т­с­ки­ят жи­вот не е са­мо уче­не и по­ли­ти­ка. В гру­па­та на мла­ди­те со­ци­а­лис­ти Ана се за­поз­на­ва с Бла­гой За­ха­ри­ев.

Мла­де­жът е бивш сту­дент на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, из­к­лю­чен през 1906 г. за­ра­ди де­мон­с­т­ра­тив­но­то ос­вир­к­ва­не на кня­за пред На­род­ния те­а­тър. Ви­сок, еле­ган­тен с чер­но­то си са­ко и ка­ри­ра­ни­те си пан­та­ло­ни, мо­мъ­кът се оказ­ва и дос­та на­по­рист – неп­ре­къс­на­то я при­чак­ва пред до­ма ú на „Рю дьо ла Креш“ №6, за да я съп­ро­вож­да до уни­вер­си­те­та.

Яв­но Ана е би­ла бла­гос­к­лон­на към нас­той­чи­вия уха­жор, за­що­то той на­пъл­но от­го­ва­ря на всич­ки кри­те­рии на кла­со­во-пар­тий­на­та ú наг­ла­са на тяс­на со­ци­а­лис­т­ка: мар­к­сист, тес­няк, мра­зи ши­ро­кан­ци­те, клей­ми ги ка­то „кат­ра­ни­ца на бур­жо­а­зи­я­та“ и про­по­вяд­ва ре­во­лю­ци­я­та ка­то един­с­т­ве­но­то въз­мож­но сред­с­т­во за пре­мах­ва­не­то на ка­пи­та­лис­ти­чес­кия строй. На всич­ко от­го­ре е и мно­го ху­бав.

Ня­ма мно­го све­де­ния как се е раз­ви­ва­ла лю­бов­та на Ана. Оце­ля­ла е ед­на кар­тич­ка до сес­т­ра ú от оно­ва вре­ме – фо­тог­ра­фия на Дъл­гия мост в окол­нос­ти­те на Брюк­сел: „То­ва е мос­тът, вър­ху кой­то по це­ли ча­со­ве с Бла­гой се мъ­чих­ме да ре­шим и да раз­вър­жем прим­ки­те на сво­бод­на­та лю­бов.“ От дру­го пис­мо ста­ва яс­но и как са за­вър­ши­ли дис­пу­ти­те меж­ду два­ма­та влю­бе­ни: „В на­ши­те чув­с­т­ва ня­ма гроз­на­та ба­ка­лия на ка­пи­та­ла.“

След края на вто­рия се­мес­тър Ана Май­мун­ко­ва е при­ну­де­на да се за­вър­не в Бъл­га­рия. Ба­ща ú яв­но е ре­шил, че ве­че е ста­на­ла дос­та­тъч­но уче­на, и по­не­же е ис­кал да из­п­ра­ти и два­ма­та си си­но­ве да след­ват ме­ди­ци­на в Па­риж, спи­ра из­д­ръж­ка­та.

Как­то е из­вес­т­но, зло­то ни­ко­га не ид­ва са­мо – с края на след­ва­не­то ид­ва и кра­ят на лю­бов­та. Бла­гой и Ана про­дъл­жа­ват да под­дър­жат при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния и по-на­та­тък, но фак­тът си е факт: тя ни­ко­га не се омъж­ва.

Завърнал се като дипломиран юрист, Захариев отново се включва в борбите на работническата класа. Заедно с положителното в разпространение на социалистическите идеи в Несебър се засилва до 1908 г. влиянието на широките социалисти. Именно на Захариев се пада трудната задача да развие изключителна активност, апостолска работа и борба за преодоляване влиянието на широките социалисти и за изграждане организация на партията на тесните социалисти.

Захариев пише:”В Поморие имаше трима народни учители наши съчувственици, с които образувахме учителска група. Нашата главна задача беше насочена към работниците в Поморие и Несебър и при упорита и непрекъсната работа през 1909 година образувахме партийна група, която имаше пълно влияние върху беднотата в Несебър”.

През учебната 1909-10 година Благой Захариев е назначен за директор на прогимназията в Несебър и продължава своята – революционна дейност. Пристигнал в малкото изоставено рибарско градче  да учителства Благой Захариев  изпълнява своята мисия и повелята на времето.

През 1909 г. създава основите на днешната Несебърска партийна организация, тогава партии на група, включваща руски емигранти-рибари, участници в Руската революция от 1905 г.,  български работници от пристанището и рибари-гърци от местното население.

Този разнороден етнически състав на новосформираната партийна група е резултат от непрекъснатата политическа и организационна дейност на нейния основател и първите му помощници – руските емигранти-болшевики. Те създават свой партиен клуб в къщата, където живее семейството на Благой Захариев.

Дейността на Захарие не остава затворена само тук на малкия полуостров. Тя се разпространява в цяла Анхиалска околия. В началото на 1909 г, той създава и анхиалска учителска социалдемократическа група, а следващата година създава и работническа партийна група в Анхиало.

Първият му успех е във формирането на учителска социалдемократическа група в Анхиалската околия,а  за секретар на която е избран Благой Захариев, дълбоко                                                                                                     осъзнаващ нуждата от работническо социал-демократическо движение.

Започва активна индивидуална пропаганда и сближение с работниците-рибари занаятчии. След упорит едногодишен труд и партийна работа в края на 1909 г., през м. декември се създават основите на първата работническа социал-демократическа група. Първите нейни членове, сплотени около Захариев, са руските работници, рибари, емигранти, начело с участника в бунта на крайцера „Потьомкин“ болшевика Димитър Матрозов, Иван Латишников, Макар Хмаров.                                                                                                                                                    Положено е началото на партийната организация. За организираните социалисти и за работническото движение в малкия град започва нова ера, нов живот на организирана пропагандна дейност, за осъзнаване на коренните класови интереси, за организирана борба против експлоатацията, за организиране на политически масови прояви, за по-силно влияние на партията сред всички трудещи се.

В архивите за Несебърската партийна организация пише, че тя /Организацията/ е създадена от такъв изтъкнат партиен функционер, като Благой Захариев и първите нейни членове – руските болшевики, които реално се явяват наши първоучители по борба и по успех в нея.

Въоръжени с болшевишките лозунги на революционната борба, издигнати в първата руска революция през 1905-1907 г., прокарват необходимостта от провеждане на усилена политическа и организационна работа на партийната група. Новосформираната работническа социалдемократическа група – започва да води активен живот.

Получил партийните директиви като участник в Седемнадесетия конгрес на БРСДП и Петия конгрес на учителската социалдемократическа организация, през 1910 г., Благой Захариев създава стройна и активна партийна група в Месемврия.

В годишните отчети на ЦК на партията през 1909, 1910, 1911 години Месемврайската организация се оценява като редовна и активна. Многократно печатният орган на партията „Работнически вестник“ отбелязва проявите на организацията, злодеянията на полицията и жестоката експлоатация от господарите. Партийната група бързо укрепва своите редици и на Осемнадесетия конгрес на партията, състоял се в Пловдив през 1911 г., изпраща за свой делегат Благой Захариев.

По време на второто си пътуване по Черноморието (1919 -1920 г.) той работи в партийния комитет в град Бургас като обикаля и гладовете Айтос, Карнобат и Малко Търново.Благой Захариев поддържа най-тясна връзка с учителската социалдемократическа, група в Бургас. На голяма Първомайска демонстрация на трудещите се в Бургас той говори публично за митинга на площада пред Големите български мелници.

След Първата световна война по решение на ЦК на партията, от 1919 до 1921 г. включително той отново е в Бургас. За това време, прекарано в Бургас Благой Захариев пише: „В Бургас бях настоятел на „Работнически вестник“ и комунистическата печатна книжнина.  Работех като агитатор и организатор в Поморийска, Малкотърновска, Айтоска и Карнобатска околия.Взех най-активно участие в транспортната стачка и изпълнявах дисциплинирано всяко нареждане на окръжния партиен комитет“.                                                                                                             

Нашироко разпространената комунистическа дейност на Благой Захариев по нашето Черноморие оставя най-дълбока диря сред крепостните стени на Несебър. Това се  усеща  и от разказа на неговия син Мюнцер Благоев Захариев, който с голяма любов говори за пребиваването на семейство Захариеви в Несебър.

След Септемврийското въстание 1923 г. Захариев отново изпълнява специални задачи на партията в София и Перник, работи нелегално в апарата на ЦК на БКП. Сам в опасност той с безпримерно себеотрицание се заема с прехвърлянето на кадри в СССР. За своята революционна дейност той много пъти е арестуван и жестоко инквизиран.

Неговото по-нататъшно престояване в България става невъзможно и през декември 1926 г. след канал в Югославия емигрира в СССР.В Съветския съюз всеотдайна работи в Комсомола на Украйна, директор е на средно техническо училище.

А ето какво пише самият Захариев, намирайки се на лечение в летния дворец  в Ялта- СССР,1937 г.:„…Аз съм българин и моят поглед понякога прескача пределите на Съветската морска шир и се впива и вижда един друг бряг, където експлоатацията и мизерията ми навяват спомени за две мои пътувания и дейност на онова Българско Черноморие, за което искам да ви разкажа за пребиването си в Месемврия и Анхиалско”..

В друг документ, съхранен в архивите – писмо до Задграничното бюро на ЦК на БКП от 1 юни 1937 г. пише отново Захариев:  „…Много ме измъчва положението на пасивен четец и далечен наблюдател на борбите, които изнасят Партията класата и масата вътре в страната. Искам, желая и с последните си сили, непосредствено и живо да участвам в тези революционни масови борби, които ръководи Партията – за пълното сплотяване, заздравяване и победата на единния фронт- народния фронт и пролетарската диктатура в България“.                                                                                                                                                          Трудният живот, изтезанията, побоищата си казват думата. Тежка болест го сваля на легло на 20 април  1943 година Благой Захариев умира в гр. Актюблинск -СССР, където е погребан.

За увековечаване на неговата памет спирката на железопътна магистрала Бургас-София на неговото родно място Малко Белово е преименувана в „Благой Захариев“.Със същото име има и улица и квартал, народно читалище „Благой Захариев 1932” в Белово.Посмъртно Благой Захариев е удостоен с орден „Народна република България”- първа степен.

През 1989 г. трудовият колектив на Завода за роботизирани технологични комплекси-Несебър прие името на Благой Захариев, като създател и учредител на Несебърската партийна организация от 1909 г.На тържеството присъства Мюнцер- син на Благой Захариев.

Другият брат – Бюхнер Благоев Захариев е роден на 14 май 1903 г. в с. Малко Белово (дн. Белово), а в СССР е като син на политемигранта Благой Захариев /1926-1943 г./. Арестуван на 9 март 1938  в Москва.Осъден на 5 години в Изправителен трудов лагер /ИТЛ/. На 3 юни 1941 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД делото по ИТЛ е прекратен.Бюхнер са завръща в България на 4 април 1946 г. и постъпва на отговорна държавна стопанска работа, член на БКП от 1946 г. Починал е през 1980 г.

 

 

Print Friendly

Автор: Максим МОМЧИЛОВ


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *