Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В навечерието на Коледа ,започнахме публикуване периодично информация за един манастир в секцията „Общество“ на сайта.Петата ни публикация днес е за МАРЧАЕВСКИ МАНАСТИР „СВЕТА ТРОИЦА”
Приятно четене!
Манастира се намира на 15 минути пеша от крайната спирка на автобус № 59, която е в западния край на село Мърчаево. Това е последното селище от Софийска област, в западния й край. Върви се по автомобилен път, който преди години беше единствен, свързващ Столицата с Пернишкия, Кюстендилския и Благоевградския окръзи.
Светата обител е възстановена в началото на 70-те години на XX век. Открита е за посещения през 1975 г.
Мястото, на което са днешните манастирски постройки е било известно като „Манастирище”. Предание разказва, че в далечния XI век, когато селянинът бай Манол от Мърчаево разоравал нивата си извадил от земята малко ковчеже. В него намерил малка детска фигурка с размерите на бебе цялата от злато. На нея имало надпис „Аз съм Богинята на плодородието”.
Слисаният бай Манол хукнал към селото да извика хората да видят чудото. Когато се върнали отново на нивата от ковчежето нямало и следа. Наоколо нямало жива душа и нямало кой да вземе ценната фигурка. Разбрали хората, че това чудо е знак Небесен. Бай Манол решил, че няма повече да оре нивата и я дарил за построяване на манастир. Брат му, както и синовете му, които имали ниви в съседство до неговата постъпили по същия начин.
По нататък преданието разказва, че на това място действително имало манастир, но през годините на турското робство той бил многократно нападан и разрушаван.
Хората от Мърчаево разказват, че инициативата за възстановяване на манастира била на една жена от селото. Нейният син заболял от тежка болест. Няколко пъти на сън един глас му казвал, че на това място трябва отново да се изгради манастир. По настояване на майката хората започнали да копаят за построяването на Светата обител. Небесният глас непрекъснато напътствал болното момче и то посочвало къде трябва да копаят основите на манастирските постройки.
Съборната църква „Света Троица” представлява трикорабен, едноапсиден, безкуполен храм с красив дърворезбен иконостас.
Срещу входа на църквата е този на параклиса „Свети Иван Рилски чузотворец”. Това е еднокорабен, безкуполен с малка апсида и дърворезбен иконостас отлично вътрешно уреден молитвен дом.
Покровителят на Българската държава, когато обикалял тези места през онези далечни времена често се отбивал и нощувал в манастира.
Игумения Майка Михаила разказва, че когато монасите пренасяли мощите на Свети Иван Рилски от Велико Търново за Рила планина пренощували тук. Това се приема като Висша благодат за Светата обител.
Манастира „Света Троица” се разпростира на площ от 11 декара. Ограден е със стабилна зидана ограда. Портата е изработена във възрожденски стил. Двора представлява китна градина с много цветя. Има чешма с обилно течаща вода. Малка сграда е пригодена за кратък отдих на поклонниците.
Манастира е обитаем девически.
