Не много отдавна разговорите за руската ваксина срещу коронавирус предизвика подигравки. „Няма как по дяволите САЩ да сложат това на маймуни, да не говорим за хора“, каза служител на администрацията на Тръмп пред CNN през август, позовавайки се на първоначалните доклади за руското развитие на ваксината Sputnik V – която заобиколи традиционните стъпки при тестването преди пускане.

Дори в Русия, където политическата непрозрачност и бюрократична некомпетентност оставя трайно недоверие към властта, много обикновени руснаци се отказаха от ваксинация с тази ваксина, след като бе предоставена на обществеността през декември, пише Washington Post.

Но сега, Sputnik V – кръстен на първия в света спътник, с който СССР изпревариха американците в космическата надпревара – започва да изглежда така, сякаш е нов глобален успех. Ваксината получи тласък миналата седмица, след като уважаваното британско медицинско списание Lancet публикува статия, според която ваксината има 91,6% ефективност 21 дни след първа доза и 91,8% за тези над 60 години, което я поставя наравно с ваксините Pfizer-BioNTech и Moderna.

Повече от дузина държави са одобрили ваксината за употреба, като е по-вероятно сега много други да ги последват, след като е получила одобрението на Lancet. Sputnik V е значително по-евтина от западните си конкуренти и не се нуждае от същия вид ултра студена инфраструктура за съхранение, което би усложнило разпространението на ваксината Pfizer в голяма част от развиващия се свят.

„Това е преломен момент за нас“, каза пред Bloomberg News Кирил Дмитриев, главен изпълнителен директор на държавния руски фонд за директни инвестиции, който стои зад развитието както на Sputnik V, така и на международното й разпространение.

И това може да се превърне в рядка победа за Кремъл с мека сила. „Това наистина казва много за качеството и целостта на науката в Русия, което много хора принизяват или отхвърлят като отпаднало и остаряло, или недофинансирано и че толкова много от техните учени са избягали на по-зелените пасища в Европа и Север Америка“, коментира Стивън Морисън, директор на Центъра за глобална здравна политика към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, пред Робин Диксън.

Експерти, разговарящи с Диксън, предупредиха, че това постижение може да е нещо като „отклонение“ и не предвещава руски научен ренесанс. Но тя е по петите на основна национална изследователска стратегия, приложена от президента Владимир Путин през последните години, включително инвестиции в университети и изследователски лаборатории.

На няколко континента правителствата се насочиха към администрирането на Sputnik V. Тази седмица Иран започна да ваксинира своите здравни работници с руската ваксина преди по-широк тласък към имунизация в страна, отслабена от икономическите санкции и с най-лошото огнище на пандемията в Близкия Изток. Русия и Иран също се договориха, иранците да започнат производството на ваксината до април.

Вече са в ход плановете Sputnik V да се произвежда масово в Индия, Турция, Бразилия и Южна Корея, докато Русия обеща безплатни ваксинации на цялото си население.

Шест държави в Латинска Америка, започвайки с Аржентина, започнаха да я разпространяват сред своите граждани. „Руската ваксина Sputnik V е безопасна, има 92 процента ефикасност срещу COVID, може да се използва безопасно и е ефективна при възрастни хора“, каза пред журналисти миналата седмица главният говорител за пандемията на мексиканското правителство Уго Лопес-Гател. „Позволява ни сега да ускорим ваксинация срещу COVID в Мексико.“ Миналия месец Мексико обяви закупуването на 24 милиона дози Sputnik.

Може би най-голямата награда – поне в геополитически план – е Европа. ЕС е ударен от недостиг на производство и неуспехи в доставките, страните се провалиха в своите усилия за ваксинация в сравнение със САЩ и Великобритания.

Унгария обяви одобрението си за Sputnik V и получи 40 000 дози от ваксината. „Ваксината не може да бъде политически въпрос“, каза премиерът Виктор Орбан пред държавното радио миналия месец. „Човек може да избира между западни и източни ваксини само когато има достатъчно.“

Това предизвиква интерес и на запад. Германският канцлер Ангела Меркел заяви миналата седмица, че би приветствала руската ваксина в рамките на блока, стига да е одобрена от здравния регулатор.

Тази откритост е в ярък контраст с напрежението между двете сили на други фронтове. В Брюксел вниманието се съсредоточи върху това, което се разглежда като хаотично пътуване до Москва от Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, който пристигна в руската столица след противоречивото затваряне на известния опозиционен лидер Алексей Навални. Дипломатът-ветеран носеше маслинова клонка, но се върна унижен.

„Пътуването, което бе помрачено и от руското експулсиране на трима ЕС дипломати заради предполагаемото им участие в протести за Навални, бе толкова катастрофално, че изглежда е подтикнало Борел да преосмисли позицията си относно санкционирането на Русия за отравянето и затвора на активиста“, написа Майкъл Бирнбаум. „Попитан на пресконференцията в петък за перспективата за санкции на ЕС, той каза не. Във вторник имаше промяна: Той каза, че ще предложи мерки, които „могат да включват санкции“.“

Критиците на Кремъл искат президентът Байдън и съюзниците му в Европа да заемат твърда позиция срещу руския режим.

Най-малкото те трябва да „спрат да дават на Путин и други авторитарни режими лостове и легитимност с търговски сделки, членство и достъп“, пише дисидентът Гари Каспаров в статия на Washington Post. „Лекциите на диктатори за правата на човека са безсмислени, ако използвате техните петрол, газ и пари.“

Но какво да кажем за ваксините им?