Константин Проданов: Трябва да използваме престоя си в чакалнята на еврозоната, за да участваме в реформирането й и да защитим националните си интереси
България трябва да използва присъединяването си към ERM II, за да участва активно в процеса на преструктурирането на еврозоната, така че да защити и собствените си интереси. Това заяви в ефира на телевизия „Европа“ председателят на АБВ и финансов експерт Константин Проданов. Според него в началото,при създаването на еврозоната, не са отчетени редица фактори, които сега излизат наяве.
По думите му е бил създаден един монетарен съюз, без необходимото фискално единение, проличало много ясно в годините на кризата, заради което в момента самата еврозона подлежи на редица корекции. Обсъждат се и предложения като създаването на банков съюз и назначаването на общ финансов министър.
„За това е много важно ние да сме част от процеса по транформация на еврозоната. Ако сме част от присъединителния механизъм ERM II ние ще можем да участваме в това, което се случва, а не в крайна сметка да се окаже, че влизаме в една система, която някой друг е направил“, посочи той.
Лидерът на АБВ бе категоричен, че страховете от сериозен инфлационен процес, свързан с бъдещото присъединяване на България към еврозоната са необосновани. Той посочи обаче други възможни рискове за страната ни. „Това, което повече ме притеснява е, че първо – присъединяването ни е един доста необратим процес.
И може би сега, когато се говори за промяна на еврозоната, трябва да се помисли за някакъв процес за излизане от нея, ако някоя държава след време реши това. Ето и примера с Гърция. Когато се заговори, че тя е решила да излиза, се оказа, че това изобщо не е разписано в правилата. Второ – такова присъединяване означава, че от нашия бюджет трябва да се правят вноски в спасителните фондове.
Тук има и плюсове, и минуси. Може да се наложи да спасяваме други, но пък и ние самите можем да бъдем спасени, ако евентуално такова нещо се наложи. И понеже се върви към създаването на финансово министерство на еврозоната и по-голяма фискална интеграция, трябва да е ясно, че това на един етап вероятно ще доведе до някакво синхронизиране на данъчни системи в Европа.
Което означава допълнително ограничаване на фискален суверенитет, което не е задължително да е в наша полза. За това сега е много важно ние да участваме в процеса на трансформация на еврозоната и да кажем, че ако се върви в такава посока, за икономики като нашата е необходимо наличието на преходен период с по-ниски данъци и допълнителна гъвкавост – ние трябва сега да си извоюваме това“.
Константин Проданов коментира и тезата, че евентуалното присъединяване на България към еврото ще ограничи възможностите ни да провеждаме самостоятелна външна политика към държави като Русия например, към които в момента действат санкции от страна на ЕС. „Еврозоната е икономически съюз.
Това не предпоставя автоматична солидарност по външнополитически въпроси. Ето и в момента, самия факт, че не всички европейски държави изгониха дипломати заради случая „Скрипал“ е много показателен. В крайна сметка държавите в Европа си гледат интереса. Въпреки случая „Скрипал“ и напрежението в Сирия „Северен поток“ се реализира.
А когато преди няколко месеца ставаше въпрос за настояване за още по-стриктни санкции спрямо Русия от страна на Тръмп, тогава самият Жан-Клод Юнкер каза, че това ни вреди“, посочи той и заяви, че редица държави на Стария континент, сред които и Германия, искат облекчаване на санкционния режим, който определено вреди на икономиката им и притиска бизнеса.
По отношение на обявеното от правителството намаляване на външния дълг Проданов посочи: „Девет от десет години той расте, сега една година е паднал с малко. Незнам дали това е основание за голяма еуфория, предвид и факта, че той можеше да е още по-нисък. Има доста изследвания, които показват, че стойности на дълга около и над 70-80 процента от БВП стават притеснителни.
Но ние сме доста далеч от тази граница и в този смисъл имаме възможност за по-експанзивна фискална политика, за допълнителни инвестиционни разходи, особено в настоящия момент, когато цената за финансирането им е изключително ниска. Държавата за пет години може да се финансира на нива лихва доста под един процент. Но тук зависи за какво правим разходите.
Ако направим именно разходи, а не инвестиции, това ще ни излезе през носа, образно казано. Има редица примери на успешни икономики с висок дълг и неуспешни с нисък. Ниският дълг е хубав до един момент. Да, не тежат лихвени разходи на държавата, но в същото време той е допустим ако имате активна инвестиционна дейност от страна на частния сектор или имате големи чужди инвестиции, които да компенсират.
За съжаление, у нас има вакуум в това отношение и инвестиционната дейност не е на нивата, необходими за преструктуриране на икономиката ни. Преките инвестиции от чужбина също не са на нивата, на които трябва да бъдат. За България, буквално вчера беше момента да се направи една сериозна инвестиционна програма, чрез която държавата да инвестира в няколко сегмента с висока добавена стойност, в човешкия фактор.
В сектори като ядрената енергетика например, държавата трябва да има ключов дял, в други сектори трябва да е на принципа на публично-частното партньорство. При всички случаи изтеглянето на държавата от този процес не е добро за нашето икономическо развитие, защото, оставен сам на себе си, голяма част от нашия частен сектор, за съжаление, отива към сегменти, които са свързани с бърза възвращаемост като амбулантна търговия и посреднически услуги, което не развива икономиката ни“.
