Как да превърнем кризата във възможност

Апр. 21, 2020ПОЛИТИКА0

Или как да приемем транзита на Плутон?

Цялата 2020 година е белязана от влиянието на две основни енергии, символично представени от астрологията като планети – Сатурн и Плутон. Самото съединение е трудно, взривоопасно, разрушително, но същевременно с това освобождаващо ни старото и ненужното. С болка, идваща от най-дълбокото. Съвпадът на двете мощни енергии е онази сила, която измъква от нас корена на несъзнаваното, изгаря го, става на пепел…и ние се изправяме, но вече други. Като птицата Феникс.

Днес ще разкажа за Плутон. Какво да очакваме от неговия транзит? Как да го приемем в живота си и защо се случва?

„Фениксът представлява митична египетска птица. Бил погълнат от пламъците, но после се надигнал от пепелта, за да живее отново, и така станал символ на безсмъртието. Хората, съзвучни с това състояние, може да открият, че страстта от някоя значима връзка ги „изпепелява“; кауза, в която пламенно са вярвали, ги изчерпва или се оказва фалшива.

Когато се сучи така, им се струва, че самите те сякаш са били унищожени. Подобно на феникса се превръщат в пепел и може да останат в това състояние известно време, преди да се издигнат обновени след пламъците. Когато се привързваме към нещо – без значение колко е благородно или възвисяващо, ние ограничаваме идентичността си и забравяме, че истинската ни природа е безпределна и безкрайна. В процеса на израстване към по-голяма цялостност е необходимо да се отърсим от нашите привързаности, за да научим, че онова, което наистина представляваме, е част от нас, която остава, след като всичко друго, което сме мислели, че сме, ни бъде отнето.

По транзит Плутон представлява сила, която срива идентичностите на егото ни, докато не открием същината си – трансперсоналното Аз, вечната и универсалната същина на нашето същество. Това е труден урок, който транзитиращият Плутон ще ни преподава отново и отново, поставяйки ни на колене. Възможно е да имаме и да се радваме на връзки, вярвания, каузи или идеали; но трябва да запомним, че нашата истинска и най-основна идентичност не зависи от никое от тези неща.

Областта на Плутон е подземният свят. На езика на психологията този свят е синоним на подсъзнанието. Егото е центърът на съзнателността, средоточието на онова от самите нас, което осъзнаваме или с което се отъждествяваме. Но отвъд его-нивото на съзнателността се намира подсъзнанието – всички онези атрибути и елементи от нашето същество, с които още не сме се свързали или които още не сме интегрирали.

Природата на живота е да се движи към цялостност и Плутон служи на този подтик, разрушавайки границите и привързаностите на егото и принуждавайки ни да припознаем тези свои страни, които егото ни е изключило от съзнателността . Вече обсъдихме как действа Плутон, за да ни свърже с нашата универсалност и безмерност – нещо, към което повечето от нас не са настроени съзнателно.

По подобен начин и отново в името на целостта Плутон ще ни застави да се изправим срещу всичко, което е заровено у нас – било то нашият неизползван потенциал, или потисканите ни демони и комплекси.

Плутоновите транзити събуждат представите за спускането – пътешествие в подземния свят на подсъзнанието, пътуване, за да открием скритото в самите нас. Отново и отново казано, подсъзнанието не е единствено хранилището на непризнаваните отрицателни или разрушителни емоции, комплекси и чувства, въпреки, че не ще открием недоимък на „демони“ от този тип, спотайващи се в дълбините на нашата психика.

Подсъзнанието е и склад на неразвития потенциал и положителните качества, които все пак следва да бъдат разпознати и интегрирани. За да намерим заровените съкровища, скрити в подсъзнанието първо трябва да се изправим срещу звяра…

Ако изразяваме транзит на Плутон, сражавайки се срещу мрака или негативното в света, би трябвало да внимаваме и не отричаме онова, което не харесваме у себе си, и да го проектираме върху другите. Факт от живота е, че това, което най-силно ненавиждаме у другите, е същото, към което сме най-нетолерантни у себе си.

Ако не желаем да признаем собствения си капацитет за ревност, завист, измама, вероломство, насилие, сласт или алчност, ако не искаме да се справим с тези чувства, няма да харесваме хората, които показват същите качества. В нашата нетърпимост може да се впуснем в каузи или кръстоносни походи за елиминирането на тази негативност в света; но ако го сторим, преди да сме разгледали собствената си тъмна страна или подсъзнателни импулси, това ще бъде едновременно фалшиво и лицемерно – все едно да говорим за мир, като в същото време размахваме меч.

Ако под транзитите на Плутон се окажем забъркани с хора, които ни мамят или предават, или с индивиди, изпитващи ревност, чувство за собственост или завист към нас, би трябвало да се запитаме „Защо?“ Поради каква причина продължаваме да се натъкваме на хидрата зад всеки ъгъл? Защо действаме като магнит за този тип хора? Дали подсъзнателно не устройваме тези ситуации?

Неосъзнато ли предизвикваме другите към подобни състояния? Природата е цялостна. Всяко нещо у самите нас, което не осъзнаваме ще привлечем отвън, сякаш по волята на съдбата. Ако нееднократно срещаме коварство, гняв или завист у другите, тогава ни е необходимо да погледнем навътре и да изследваме нашите собствени отхвърлени или потиснати възможности да се държим по някой от тези начини. „

Този дълбок и качествен анализ е на Хауард Саспортас, талантлив астролог и психолог, който изследва транзитите на външните планети и събира знанията и опита си в великолепния труд – „Боговете не промяната.“ Както самият автор казва, така и моето мнение е, че тази книга би могла да помогне на хората да придобият малко повече разбиране какво е необходимо, за да се превърне кризата във възможност.

Астролог: Валентина Радиева-Маренова