инж.Георги Петрушев
Трудно би било, почти невъзможно да се намери по-подходящо място по северните склонове на Витоша за изграждането на източно православна Християнска обител от това, в което е разположен Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка”. Намира се на малка долинна заравнелост на левия бряг на Драгалевската река при надморска височина 1020 м. До края на XIX век е бил заобиколен от гъста трудно проходима вековна предимно букова гора. В началото на XX век гората била изсечена. Останали от нея само няколко елитни много високи вековни букови дървета, които напомнят за величието на „Манастирската гора”. Те са поставени под защитата на Закона за биологичното разнообразие.
Сега гората и цялата природна среда около манастира е оставена на спокойствие и бавно, но сигурно се самовъзобновява. Може би напълно случайно района на манастира се явява като естествена граница, до която отдолу нагоре растителността е представена предимно от широколистни дървесни и храстови видове, а от манастира нагоре преобладават елитни иглолистни дървета, значителна част от които са на сто годишна възраст.
Реката и стръмно спускащите се към нея склонове на планината и разнообразната горска растителност придават една неповторима красота на природната среда около манастира, която допринася с още по-голяма сила за привличането на все повече поклонници, гости и туристи към това Свято място.
Голямата красота на природния пейзаж, здравословните условия за живот, които предлага планината тук и отдалечеността от населените места и ежедневната човешка шумотевица са изиграли решаваща роля на това място да се изгради през вековете едно Богоугодно Свято място за молитви към Всевишния за опрощаването греховете на човечеството и утвърждаването на манастира като образователен и книжовен център.
Няма запазени исторически „сламки”, които да доказват началото на пътя, по който е тръгнал и оставил дълбока следа в историята на България Драгалевския манастир.
Почти всички автори, които по един или друг повод се докосват до тази тема сочат, че началото на манастира започва от средата на XIV век. Появата му на картата на Второто Българско царство е най-тясно свързана с името на великият и бележит Български владетел цар Иван Александър. Той неволно и не преднамерено став и кръстник на населеното място. През 1345 г. Българския цар инспектирал състоянието на Средецката крепост възхитен от смелостта и бойните умения на нейните защитници се обърнал с приветствени слова към своите войни „Драги левове”, „Драго левски”. Ще припомним, че понятието „Лев –. Левски” е означавало „Лъв – Лъвове”. Така селището почва да се нарича „Драгалевци”.
Тогава царят научил, че нагоре над селището, високо в горската пустиня трима Българи християни се отдали на отшелнически живот. Там те живеели в самота, без подслон, хранейки се с това, което им предоставя горската растителност. От ранна утрин до мръкване денят им бил запълнен с молитви към Всевишния за доброто на Човечеството. Когато рядко други хора се доближавали до тях отшелниците молитвено ги убеждавали в правотата и святостта на Христовото учение и вярата в Бога.
Цар Иван Александър пожелал и се срещнал с тримата отшелници. Изслушал смирено тяхната проповед. Дарувал необходимите средства за изграждането на подходящи за живеене постройки.
За този момент от историята на манастира редица автори правят заключение въз основа на автентични средновековни документи. Един от тях е „Витошката Златопечатна грамота”, която цар Иван Шишман (1371 – 1393) дарил на Драгалевския манастир.
Тези двама Български царе се явяват и като основатели и градители на Светата обител.За това напълно справедливо активният книжовник от манастира поп Никола през 1469 г. го нарича „ЦАРСКИ”.
С „Витошката златопечатна Грамота” цар Иван Шишман се явява и като кръстник на днешната Българска столица. До нея за първи път населеното място, разположено долу в равнината северно от Драгалевския манастир е наречено „СОФИЯ”. Така този скъпоценен документ има изключително важно значение както за Драгалевската Света обител така и за историята на днешната Българска столица.
Селището възниква 400 години преди Рождество Христово като център и кръстовище на важни пътища от изток на запад и от север на юг. През хилядолетията то е променяло името си като Сердика, Средец, Триадица и днешното „София” напълно заслужено свързано с намиращата се в центъра му православна Християнска църква наречена на „Света София”.
При превземането на Софийската крепост и района около нея през 1382 г. от османските нашественици всички православни църкви и манастири били подложени на погром, а монасите най-често избивани. Драгалевската Света обител оцеляла. Това изключение много автори обясняват с отдалечеността на манастира от крепостта. Въпреки това монасите изплашени от зверствата, които османлиите проявявали върху Християнските манастири и църкви се разпиляли и тази Света обител претърпяла упадък. Манастирските сгради необитаеми и неподдържани започнали бързо да се саморазрушават, имотите му били разграбени от турските първенци.
От средата на XV век и нататък манастира започнал да се въздига от земята. Благодарение на доброволния безплатен труд и финансови дарения на местното Християнско население битовите сгради бързо се възстановявали, изграждали се нови. Отново се появили монаси и техния брой постепенно се увеличавал.
През 1476 г. Софианеца Радослав Мавър дарил необходимите финансови средства за изографисването църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Драгалевския манастир. Стенописите са направени в стила на Търновската изобразителна школа.
Тези стенописи трябва да се познават и изучават. Те са гордост за България и ценностен принос в Европейското средновековно изобразително изкуство. Изографисаните сцени: „Отричането на Петър”, „Пророк Илия в пещерата – хранен от гарвана”, „Обесването на Юда” и други впечатляват с реалистичния подход в изобразяването лицата на Светците.
Стенописът „Страшният Съд” е уникален за Православния свят.
През XVII век църквата е обновена. Предполага се, че зограф на фреските е Свети Пимен Софийски. Този творец в някои писания е посочен като „Зографски”. Това прилагателно идва, защото преди да се завърне в Софийския район е бил в Българския Зографски манастир в Света гора и се е занимавал с иконопиство.
Запазени са икони от Никола Образописов. Иконостаса е обновен в края на XVIII век.
На северната и южната страна на притвора на църквата са изографисани образите на ктитора Радослав Мавър, съпругата му Вида и синовете им Никола Граматик и Стахия. Техните фигури са представени в характерните за онова време носии в Софийско. При изписването на образите им художника е пресъздал истински светски лица. Това е израз на проявен смел творчески реализъм.
През XV век в манастирския скрипториум са запазени книги, които доказват, че Никола Граматик е основал оригинална манастир ска книжовна школа. Три от написаните тогава книги по настоящем се съхраняват в Българския Зографски манастир.
През 1469 г. тук е преписано и се съхранява „Драгалевско тетроевангелие” от поп Никола.
През 1634 г. е преписано „Четвероевангелие” , а през 1648 г. е изработено евангелие обковано със сребро от златаря Велко от София. На него са изобразени Библейски сцени.
Като ценна реликва в манастира се съхранява псалтир от XVI век, изработен от трима братя – Димитър, Стоян и Владко.
За съжаление редица много ценни исторически и научни трудове се съхраняват в музеите на чужди манастири в Света гора на Атонската планина, а не в Българския Зографски манастир.
През XVII век в Драгалевския манастир е действало килийно училище.
Тук малки и големи са получавали съвети как и защо трябва да се прекръстиш, какво означава паленето на свещ и прикаждането с тамян, защо са постите, изповедта и причастието, каква е книгата, която държи в лявата си ръка Исус Христос изобразен на някои икони и защо в някои случаи тази книга е разтворена, а в други е затворена.
Историята на манастира е тясно свързана с национално освободителните борби. Монахът Генадий Скитник е бил знаменосец в четата на Ильо войвода. Неговото светско име е било Иван Ихтимански. Той се познавал с Васил Левски от времето, когато двамата участвали в легията на Раковски. Това тяхно познанство е дало възможност на Левски често да отсяда необезпокояван в Драгалевския манастир, обхождайки Софийския район с цел създаването и укрепването на Тайни революционни комитети.
Днешните манастирски постройки са изградени след освобождението на България. Драгалевският манастир е действащ – девически, ставропигиален. Неговият празник е на 15 август.
В манастирския комплекс се намира лятната резиденция на Българския Патриарх.
В сравнение с другите манастири включени в понятието „Софийска Мала Света гора” Драгалевският манастир най-силно впечатлява с размера и великолепието на архитектурата на битовите сгради, старата и до нея пристроена през първата половина на XX век нова църква и много доброто парково устройство на дворното пространство. Тази духовна красота е достатъчна причина, който веднъж е посетил манастира да изпитва неудържимо желание да идва отново и отново.
Манастира и съборната му църква са обявени за „Паметник на културата”. До него по пешеходна пътека и автомобилен път от площада на Драгалевци може да се отиде пеша за 45 минути. На стотина метра над манастира в западна посока преминава шосето за туристическия комплекс „Алеко”.
