Петрова нива

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЛЕСНИЧЕЙ В МАЛКО ТЪРНОВО

ПРЕЗ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА

 

ДА СИ СПОМНИМ ЗА  ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЛЕСНИЧЕЙ В МАЛКО ТЪРНОВО

 

 

 

 

проф. Тодор ДИМИТРОВПроф. Тодор ДИМИТРОВ е първия български лесничей в Малко Търново (1912-1913), първия български професор по лесовъдство (1931), офицер на Oрден „Мérite agricole“ – Франция (1927), удостоен с орден „За гражданска заслуга“ III   степен  – Царство България (1932 ) и „Свети Сава“ III степен – Кралство Югославия (1936). Възпитаник на Ecole nationale des eaux et forets, Нанси – Франция. Декан на Агрономо-лесовъдния факултет (1935 – 1936), днес Биологически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. През 2014 г. се навършват 130 години от рождението му (1884 г., гр. Прилеп – Македония), което в Странджа бе отбелязано с водещото участие на Програмно-координационния център за научни изследвания – ЕКОПАН, Малко Търново.

 

 

Преди три години Малко Търново даде един урок по „горска дипломация” и в рамките на своите летни културни празници почете прилепчанина Тодор Димитров. Към инициативата на ЕКОПАН и малкотърновската лесовъдна общност се присъединиха  Държавната агенция „Архиви“ – София, Лесотехническия университет – София, Биологическия факултет при СУ „Св. Кл. Охридски“, Съюза на българските лесовъди, Югоизточното държавно предприятие – Сливен, Община Малко Търново и 120 годишната Регионална дирекция на горите – Бургас.

Организаторите очакваха, към тях да се присъедини и Община Прилеп, Р.Македония, но това не стана …

 

Тодор ДИМИТРОВ Христов е български лесовъд, първи български лесничей в Малко Търново, преподавател по-късно в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет с големи заслуги за развитието на лесовъдните науки в България.

Роден е през 1884 година в големия български град Прилеп (дн. Р.Македония). Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално – в Битолската българска класическа гимназия и в Сливенската гимназия. През 1907 година завършва лесоинженерство в Националното училище за водите и горите в Нанси и е един от първите образовани лесовъди в България. От 1908 до 1919 година работи в различни лесовъдства в България – Трявна, Сливен, Казанлък, Бургас и Малко Търново, предимно по укрепването на пороищата и по залесяването.

От 1919 до 1923 година е лектор в Горския отдел при Държавното средно техническо училище в София, а през 1921-1922 година в специализирания висш лесовъден курс. От 1 януари 1924 година става пръв доцент по частно лесовъдство в новооткрития Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет. Македонският българин Т. Димитров е първият доцент по лесовъдство в България и в продължение на няколко години единствен редовен хабилитиран преподавател в тази научна област. През 1927 година става извънреден, а през 1931 година – редовен професор по частно лесовъдство. Димитров е първият български професор по лесовъдство. От 1925 година до смъртта си е начело на катедрата по частно лесовъдство, а през 1935-1936 година е декан на Агрономо-лесовъдния факултет, днес Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член и основател е на Дружеството на българските лесовъди и на Дружеството на лесовъдите-академици в България. Сред основателите е на Българското ботаническо дружество и е бил негов заместник-председател. Член е на Френското и Немското дендроложко дружество и на Швейцарското горско дружество.

Т. Димитров изследва някои дървесни видове, занимава се с фитопатология, семезнание, култивиране на екзотични видове в България, лесовъдска библиография. Много от трудовете му са посветени изцяло на ботаниката, като основни в тази област са монографията му, с която се хабилитира за доцент, и по-късните му изследвания върху бялата мура.

Умира на 5 май 1938 година в София. Оставя  ни едно европейски значимо научно, педагогическо и културно наследство. Шест дни след  отбелязването на 111 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на свещенната м. Петрова нива, признателно Малко Търново преди три години почете делото на своя първи български лесничей.

Негова е мисълта „ГОРАТА – МОСТЪТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА” …

А може би и между държавите?

 

д-р Стефан ПЕЙКОВ, Изследователски център „ЕКОПАН” – Малко Търново

 

Илюстрация:

  1. Възпоменателен  портрет на проф. Тодор ДИМИТРОВ, който  е поставен на 30.08.2014 г. в Държавно горско стопанство – Малко Търново, издаден като мемориална пощенска картичка.
  2. Сн. Из горите на Малко Търново.

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: д-р Стефан ПЕЙКОВ, Изследователски център „ЕКОПАН” – Малко Търново


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *