Дребнобуржоазните привърженици на буржоазния социализъм, съществувал у нас и в редица други страни на света до 1989 г., цел на който е производството на принадена стойност, продължават да твърдят, че той бил предаден от управляващата върхушка /номенклатура/, което не е вярно. Буржоазният социализъм остана и днес съществува, Беше само заменена неговата бюрократично-буржоазна форма със социалдемократическа форма.
Класовият интерес на дребната бюрократична буржоазия, допълнен от политическото й невежество, не й позволява да проумее казаното от К.Маркс и Ф.Енгелс в „Манифест на Комунистическата партия” от 1848 г., че понятието „социализъм” като всяко обществено понятие е класово, поради което те в Манифеста разглеждат образци на буржоазен, дребнобуржоазен, феодален и работнически социализъм. Поради това и Ленин пише, че има социализъм и социализъм. Така, тази буржоазия под понятието социализъм разбира само своя бюрократично-буржоазен социализъм.
Буржоазният социализъм има редица разновидности в зависимост от формата на собственост на средствата за производство. Това определя и буржоазната фракция, която ги владее и се разпорежда със създадените чрез тях блага и принадена стойност. Тази форма може да бъде частна, държавна /бюрократична/ и смесена. Оттам и буржоазният социализъм бива социалдемократически, социалбюрократически и смесен, какъвто е китайският.
До 1989 г. у нас се изграждаше бюрократично-буржоазен социализъм, основан на държавна /обща буржоазна/ собственост върху капиталистическите средства за производство и на наемен труд, под ръководството на бюрократичната буржоазия. Цел на производството беше производство на принадена стойност, както е при всяко буржоазно /капиталистическо/ производство. Тази буржоазия, за да се разграничи от частно-социалистическата буржоазия, се представяше за комунистическа, а своя бюрократично-буржоазен социализъм за абстрактен, всеобщ социализъм.
Бюрократично-буржоазният социализъм , след като изживя фазите на възход и упадък, стигна до своята икономическа и политическа смърт, поради редица непреодолими свои слабости, валидни за всички класови обществени системи.. Управляващата бюрократична номенклатура за да запази своята власт в обществото и завоюваното си право да владее средствата за производство и да присвоява принадената стойност в него, извърши замяна на този вид буржоазен социализъм със социалдемократически вид, основан на частна форма на собственост върху капиталистическите средства за производство.
Тя, сменяйки бюрократичната форма на буржоазна собственост върху капитала с частна, смени и своята идеология от социалбюрократическа в социалдемократическа , своя политически камуфлаж от комунистически в социалистически, както и името на своята партия от комунистическа /БКП/ в социалистическа /БСП/.
Някои от членовете на бюрократичната буржоазия, с дребнобуржоазно съзнание, не разбирайки нуждата от тази замяна за оцеляване на буржоазията като класа, се обявяват против нея, квалифицирайки този обективен процес като предателство. Тъй като те не могат да се откажат от капитализма и от принадената стойност, остават насред пътя, незнаейки накъде да вървят. Това е в унисон с природата на дребната буржоазия.
Българско марксистко движение /БМД/; ЦИПБО
