1-44

    ПЛАЧ ЗА БОЖИДАР БОЖКОВ (15 юли 1944 – 9 декември 2010)

    g_chaldykov

     

    Проф. д-р Георги Чалдъков

     

     

     

    Игнасио Санчес Мехиас е един от най-известните матадори на Мадрид и голям приятел на Федерико Гарсия Лорка. На 11 август 1934 г. един бик пронизва сърцето на Матадора и цяла Испания е натъжена от смъртта му. Тогава Лорка написва поемата Llanto por Ignacio Sanchez Mejias („Плач за Игнасио Санчес Мехиас“).

    Божидар Божков е един от най-известните издатели и печатари на съвременни български книги, учебници и международни биомедицински списания. И голям наш приятел! В първите минути на 9 декември 2010 г. рикушет от тромб пронизва сърцето на Издателя – и всички сме покрусени от смъртта му.

    За първи път се срещнах с Божо през есента на 1999 г. в неговото “Ателие ‘89” във Варна – да отпечати десетия том на научното списание Biomedical Reviews, посветен на 90-годишнината на нобелистката проф. д-р Рита Леви-Монталчини. Оттогава той публикува още 10 тома на списанието и две издания на моята книга с есета “Човекът: IQ + EQ”, както и книги на писателите Атанас Липчев, Петър Доков и Людмил Станев.

    Поне два пъти в месеца се срещахме на съботните обеди в “Атмосферата” край плажа до кораба „Дръзки“ – пиехме и говорихме за театър, артисти, поети, наука, политика – и, разбира се, за Кирил Христов:

    Пиян съм аз от мойте младини!

    Тъй хубаво е всичко окол мене!

    Жени и вино! Вино и жени!

     

    Плътният тембър на гласа му отекваше в чашите, звукът им възбуждаше крилата на гларусите и те онасяха “Божия” глас “на масата на хоризонта стръмен”.*

    Понякога рецитираше стихове от рибарските мотиви на Славчо Чернишев:

    Не си по-хубава от виното,
    което бавно пием в здрача,
    защото няма то очи,
    които лъжат и които плачат.

    И  “Когато умра

             не плачете, пийте!”

    Знам, че сега, когато е “там” – до, зад, над хоризонта (?) –  носталгията му за Живота ще бъде най-добре лекувана, като гледа как расте внука му Божидар Божков…

    ____________________________________________________________________

     

    * От “Горчив бокал” на най-тъжния варненски поет Емил Иванов (1957-2010).

     

    Print Friendly

    Автор: Nessebar-News.com


        Вашият коментар

        Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *