1200px-Lyulin-Mountain

Планината Люлин е малко позната на туристическата общност

 

Инж. Георги Петрушев

 

Планината Люлин е малко позната на туристическата общност.Неголяма по площ и с невисоки върхове, тя е скътала в себе си красотата на природния пейзаж и богато културно и историческо наследство. Много са обектите в планината, които заслужават да бъдат обходени и опознати.

Люлин се намира на югозапад от град София.Разположена е по дължина между Владайската седловина на югоизток / 42,38 градуса с.ш. и 23,11 градуса и.д./ при 860 м н. в. и Радуйската седловина на северозапад /42,48 градуса с.ш. и 23,08 градуса и.д./. На североизток е ограничена от Софийската котловина, а на югозапад –  от Пернишката. Планината е част от Завалската  планинска верига. Дължината на Люлин е около 20 км, а ширината – 6 км. Билната й част е със средна надморска височина 1200 м, с най-висок връх Дупевица /1256 м н.в./. Бучинският проход /920м н.в./ разделя планината на две части – източна, в която попада и първенецът й, и западна, с най-висок връх Райлово градище / 1199 м н.в./.

Главното било на Люлин е част от вододелното било на Балканския полуостров, като оттичащите се на север води се вливат в р.Искър, а тези на юг – в р. Струма.В хидрографско отношение Люлин е бедна на водни течения. Целогодишен воден отток имат само няколко малки реки, притежаващи в по-голяма степен характера на планински потоци. Такива са реките Клисура, Голяма река, Банска, Михайловска, Бучинска, Люлинска.

След обилни дъждове в дълбоките урвести долове се свличат значителни водни маси, които все по-силно опорояват планинските склонове.

Планината има богато историческо минало. В нея действат добре запазени обитаеми православни манастири: Владайски „Св. Петка и Св. Неделя”, Дивотински  „Св. Троица”, Клисурски „Св. Петка” и Горнобански „Св Св. Кирил и Методий”. Последният манастир бе опожарен през 1974г. Запазена е само манастирската църква, която е в добро състояние и приема поклонници.

В планината има само една действаща туристическа хижа – Бонсови поляни. Намира се на 7 км от Горна баня. До нея може да се стигне по автомобилен път или по пешеходна пътека от местността Черния кос за 1ч. и 30 мин.

================================================

 

 

     Туристически маршрут

     Местността Черния кос – Ловната чешма  –  връх Дупевица

 

 

Местността Черния кос се намира по поречието на р. Владайска, по което преминава шосето за Перник и цяла Югозападна България. Тук, пред малка двуетажна сграда, вдясно от пътя в посока Перник е спирката на автобусите, тръгващи от квартал Княжево.

От историческа гледна точка мястото е известно с Владайското войнишко въстание от 1918г.

От автобусната спирка се тръгва в западна посока по алея, застлана с плочести камъни. На около 15 мин. след началото на маршрута, вляво от пътеката към долчинката се отделя пътека, която отвежда до Хайдушката чешма, скътана в началото на гората. По маршрута има указателни табели и лентова маркировка. На десетина метра по-надолу пътека със синя маркировка води в южна посока.Малко по-нататък, вляво и надолу, има широко отклонение, но маршрутът продължава с леко изкачване право и нагоре през нискостъблена широколистна гора. След 15 мин. се излиза на открито обзорно място, откъдето се вижда част от с. Владая и Владайския проход.Пътеката отново влиза в гората и след остър завой вляво се открива още по-впечатляващ изглед към с. Владая, , Владайската седловина и значителна част от Витоша. Вдясно на билото има триангулачен знак – бетонна пирамида.

След десетина минути от обзорното място се пресича горски път, но пътеката е добре маркирана. Вляво остава дълбоко дере, спускащо се от Ловната чешма, което владайци наричат Мечо усое. Преминава се през широколистна смесена гора, в по-горната част на която се появяват и иглолистни дървета  и след  45 мин. от началото се идва до Ловната чешма. Чешмата е зидана и водата й е подходяща за пиене. Вблизост до нея е изграден заслон с врата и прозорец, огнище, вътрешна и външна маса за сядане.

На това място синята маркировка свършва. Започва зелена лентова маркировка, има и указателни табели. Вляво, в южна посока, маршрутът води към с. Владая, а нагоре, в северозападна посока, през гората над заслона, за по-малко от десетина минути се излиза на автомобилен път. Това място е характерен кръстопът.Право надолу в северна посока през м. Валозите за 10 мин. се стига до х. Бонсови поляни. Вдясно асфалтов път слиза до кръстовище, от което се отделят три пътя: напред в северна посока към кв. Горна баня, вляво в западна посока към м. Манастирски ливади и манастир „Св.Св.Кирил и Методий”, вдясно в югоизточна посока по пътеката с червена маркировка се слиза до м. Черния кос.

Маршрутът със зелена маркировка към билото на планината и вр.Дупевица продължава вляво по автомобилен път и нагоре. След 10 мин. се достига билната част и маршрутът вече продължава по южните склонове на билото. На някои карти тази местност е отбелязана като Преслапа. По пътя, за 45 мин / 1 ч и 40 мин от началото/ се стига до входа на бивше военно поделение.

При желание да се посети първенеца на планината вр.Дупевица / 1256м н. в./ , трябва да се продължи по пътя, влизащ в границите на бившето поделение.Сградите са разрушени и районът не се охранява. Преминава се откъм северната страна на билото в западна посока и след десетина минути, ако се гледа внимателно, ще се види триангулачния стълб на върха, който е насред поляна, заобиколена от редки храсталаци.

От вр.Дупевица се открива широк панорамен изглед във всички посоки: на север е Западна Стара планина и Софийското поле, на изток – Витоша с Черни връх, на юг – Пернишкото поле, Конявска планина и Осогово, а на запад – Краището.

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *