Female reporter with black microphone making interview - journalism and broadcasting concept

НГИ „Системата ни УБИВА“:Въпросът е ние – потърпевшите, дали ще го позволим?!

ДО
ГРАЖДАНИТЕ НА РБ

ДО
ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ И БЛИЗКИ

ДО
ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО
относно оценката на въздействието на ЗЛП, публикувана в статия на вестник „24 часа“

Уважаеми сънародници,

Вчера (06.23.2020 г.) с учудване установихме, че  Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е решило да запознае обществото с резултатите от извършената частична оценка на въздействието на Закона за лична помощ (ЗЛП), не като публикува резултатите от извършения от тях анализ на страницата на министерството, а чрез статия само и единствено във вестник „24 часа“. Подчертаваме, че на страницата на МТСП не е публикувана никаква информация за въпросната оценка, нито анализ, нито данни – нищо! Към момента единствената информация за оценката на въздействието на може да намерите единствено в статия на вестник „24 часа“ с гръмкото заглавие „Закон, писан в палатка от Мая и приет от депутати, взривява бюджета с 36 млрд. лв.“. Статията може да прочетете тук:

https://www.24chasa.bg/novini/article/8730844?fbclid=IwAR1ON0e6agYLkwfxgFVnOXp53fSovPU_jSKULcmPt74rkOAx74–AuZxV7s

За нас е ясно, че статията е поръчана от управляващите. Очевидно че, че целта ѝ е да се дискредитира Мая Манолова и да се манипулира общественото мнение, като го настрои против хората с увреждания и особено против техните родители, защото е ясно, че протести ще има.

Нека се спрем на бомбастичните 36 000 000 000 лв., които според оценката на МТСП са нужни за покриването на нуждите от личен асистент на 660 000 хора с увреждания (всички хора с увреждания в България).  Опитахме се да проверим как МТСП е стигнало до тази уникално невероятна сума. Решихме да пресметнем каква сума, ще е необходима за плащане на труда на асистентите при положение, че ставката от следващата година е 5.44 лв. и всеки един от тези 660 000 хора с увреждания е в изключително тежко състояние и се нуждае от асистент 24 часа, седем дни в седмицата.  По наши сметки, ако всички 660 000 хора с увреждания се нуждаят от непрекъсната лична помощ, при ставка 5.44 лв., ще са неободими 31,5 млрд. лв.:


24*365*660 000*5.44 = 31 451 904 000 (лв.)
Предполагаме, че разликата до 36 млрд. лв. МТСП ще я обясни или със заплащане на извънреден труд, или с осигуровки.

Интересното в случая е не това, а защо МТСП пак, както и по време на протестите ни и през 2018 г., прави оценка на нужните средства на база на очевидно нереалистични предположения – че всички с увреждания са в изключително тежко състояние, съизмеримо с това на будна кома, например, така че да се нуждаят от 24 часови грижи!

Така направената оценка на въздействието на ЗЛП, „взривяваща бюджета с 36 млрд. лв“ не е дори песимистична. Тя просто е нереалистична.

Да, всички хора с увреждания имат право да кандидатстват за лична помощ по ЗЛП, но дали ще получат такава и какъв ще е нейният размер (в бр. часове) се определя от оценката на индивидуалните им потребности от такава помощ.  Смеем да твърдим, че не всички 660 000 хора с увреждания  се нуждаят от 24 часова асистентска грижа. Предполагаме, на база на емпирични наблюдения сред общостта на хората с увреждания, че всъщност един много малък процент от тях се нуждаят 24 часова асистентска помощ. Също така, предполагаме, че една значителна част от хората с над 50% ТЕЛК (всички хора с трайни увреждания) са независими и могат да функционират в обществото и без асистентска подкрепа. Останалата част от хората с увреждания се нуждаят от различна по продължителност подкрепа – 2ч., 4ч., 6ч., 8ч. и пр..

Какъв е броят на хората с увреждания които се нуждаят два, четири, осем или двадесет и четри часа лична помощ? И какъв е броят на хората с увреждания, които не се нуждаят от лична помощ? На тези въпроси трябва да отговори г-жа Сачева, като Министър на МТСП. След влизането в сила на ЗЛП, МТСП имаше на разположени 6 месеца да намери отговорите на тези въпроси, за да е в състояние да направи една реалистична оценка на въздействието на ЗЛП. Липсата на отговори е показателна не само за недостиг на какъвто и да било управленски капацитет, но и за абсолютна безотговорност!

Други внушения, които управляващите правят чрез въпросната статия са следните:

  • Повечето асистенти са родители на хората с увреждания. Те, родителите, нямат капацитет и знания, за да извършват тази работа и вредят на хората с увреждания, единствено и само с цел да получат допълнителен доход.
  • От друга страна няма достатъчно подготвени асистенти (които да не са родители), а и да има, то няма желаещи да се занимават с тази тежка работа при такова минимално заплащане.
  • Невъзможност при сегашния механизъм да се контролира качеството на предлаганата услуга.

Отбелязваме, че според ЗЛП човекът с увреждане (или негов попечител/настойник) избира кой да бъде назначен за негов асистент. И това е най-сигурният механизъм за контрол на качеството. Ако човекът с увреждане не е доволен от текущият си асистен, той просто ще го смени.  Освен това трябва, да се вземе и предвид, че към момента за лична помощ по ЗЛП имат право да кандидатстват хора с над 90% ТЕЛК и деца с над 50% с чужда помощ.  Това са хора с тежки увреждания и част от тях не са способни да вземат самостоятелни решение. Те са абсолютно беззащитни. Често дори не са в състояние да обяснят на близките си, че са били обект на тормоз. В тези случаи е абсолютно разбираемо, родителите на такива хора/деца с увреждания да нямат доверие на непознат човек извън кръга на семейството.

Що се отнася до „липсата на квалификация“ да оказваме асистентска подкрепа на децата ни, като родители на такива деца, които години наред де-факто са предоставяли такава подкрепа, можем само да се посмеем нерадостно.

Всъщност „кучето е заровено“ в решенията, които се предлагат:

„Прецизиране на степените на зависимост /затруднения и лимитиране на броя часове за лична помощ в закона, както и определяне на ограничения по отношение на кръга правоимащи лица, съобразно реалната нужда от предоставяне и разполагаемия публичен ресурс“.

Това, уважаеми хора с увреждания и родители на хора с увреждания, означава че да кажем отново „здравей“ на списъците със чакащи за личен асистент, защото „разполагаемият публичен ресурс“ е изчерпан и не е планиран на база на РЕАЛНИТЕ нужди от асистенти. Това, уважаеми хора с увреждания и родители на хора с увреждания, означава, че не всеки един човек с увреждане, ще има право да кандидатства за лична помощ, ще има ограничения и тези ограничения най-вероятно ще са свързани с процента ТЕЛК, а не с реалната потребност от лична помощ.

Между другото тук е мястото да отбележим, че на 19.06.2018 г. на заседание на НСИХУ, при обсъждане на първия вариант на ЗЛП,  г-жа Адриана Стоименова, по настоящем  зам. Министър на МТСП,  обяви закона за дискриминационен, тъй като в първият си вариант той определяше, че право на лична помощ имат хора с трайни увреждания. По нейно настояване, законът се промени, така че към момента право да кандидастват за лична помощ да имат всички хора с увреждания. Чудно е на какво се дължи тази рязка смяна в позицията на г-жа зам. Министър на МТСП? Дали пък, след като пое длъжността зам. Министър, ограниченията в правото за кандидатстване за лична помощ вече не са дискриминационни?

„Уреждане на нов вид договор (различен от трудовия) …“

Отново да кажем „Здравей“ на гражданските договори и ежегодното им преподписване, евентуално…

„Прецизиране на изискванията към асистента. Диференциране на заплащането за положен труд, съобразно оказаната подкрепа (професионална/непрофесионална).“

Пак питаме: какви според управляващите ни би рябвало да са изискванията за заемане на професия „личен асистент“, за да говорим за професионална и непрофесионална подкрепа?

Всъщност, уважаеми хора с увреждания, родители на хора с увреждания, съграждани и медии стремежът на управляващите ни и казионните им НПО е ясен и не е от вчера и днес. Стремежът им е личната помощ да стане част от Закона за социалните услуги и подкрепата да се предоставя от доставчиците на социални услуги. Така парите за лична помощ, които макар и да не са 36 млрд. лв., никак не са малко, ще минат през ръцете на въпросните НПО, а МТСП и подопечните и структури, хем няма да се занимават с „тази тежка работа“, хем няма да носят отговорност. Качество на услугата, устойчивост, достъпност, контрол на качеството – само зле скалъпено и на хартия!

Въпросът е ние – потърпевшите,  дали ще го позволим?!

 

24.06.2020 г.
НГИ „Системата ни УБИВА“

……………………………………………

Без редакторска намеса !

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *