Д-р Георги Чалдъков
Salus populi suprema lex esto.
(Здравето и сигурността на хората са най-висшият закон.)
В началото на март 2020 г. и в България дойде новият коронавирус (SARS-CoV-2) и причинената от него коронавирусна болест (COVID-19). Правителството формира Национален оперативен щаб (НОЩ), след това – Медицински експертен съвет (МЕС) и навреме наложи карантина и извънредно положение за укротяване на вируса. Повечето българи спазвахме указанията за превенция, а политиците пак се разделиха, рестартираха „Двете Българии“ (“Las dos Bulgarias”). На 3 март Президентът дори стана първия политически ковидиот (covidiot) – дума, възникнала в САЩ, за този, който не спазва социалното дистанциране, носенето на маски и „останете вкъщи“.
Медицински проблеми НЕ се решават с ББ наредби. Важно е какво казват МЕС и НОЩ, а не какво нарежда ББ – преди десетина дни предпазните мерки бяха разхлабени – и, без спазване на трите Д (дистанция, дезинфекция и дисциплина), безконтролно започна събирането на много хора по футболни стадиони, дискотеки, ресторанти … и веселбата по тенис кортове и в известен кулб в Белград – един „ъндърграунд“ по Новак Джокович –тенисист номер 1 в света – с участието на Григор Димитров – нашата гордост и радост в световния тенис. Но! – от такава веселба някои от участниците – световно известни тенисисти и треньори – се заразиха и контактните с тях се изследват за коронавируси.
В „Оптимистична теория за нашия народ“ Иван Хаджийски пише: „Думите „българин“ и „българска работа“ у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българска работа … това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал.“.
Не харесвам и много рядко използвам „българска работа“ и „балканска работа”, защото са натоварени с много негативен заряд – арогантност от страна на небалканците и етномазохизъм от наша страна. В света има и „американска работа”, и „германска работа”, и „японска работа”… – понякога те са в доста по-негативна изява от „българска работа“ и „балканска работа”. Тревожи ме глобалното действено невежество и посредственост, медиокрацията – особено сега по време на коронавирусната пандемия и инфодемия.
В такива случаи Аристотел е казвал: Amicus Plato, sed magis amica veritas (Платон ми е мил, но истината ми е по-мила). Не обичам, но сега ще използвам „балканска работа“ за Новак Джокович и участниците в организирания от него тенис турнир – една демонстрация на балканска работа, извършена в Белград с участието на българския шампион, който след това организира балканска работа в родния си град.
Такива работи се случват, защото действеното (и опаричено) невежество не се вслуша в образованите хора. Например, в думите на професор Коста Костов: “Затова настоявам за внимателно боравене с предоставената ни свобода, за да не се превърне тя в кошмар. Отприщените ни желания за компенсация на загубеното време да не се превърнат в носталгия по загубеното ни здраве. Много внимателно, да не се отнасяме лекомислено. Това е коварен и лицемерен вирус.”
Doctor dixit – нека да го слушаме, за да укротим коронавирусите.
Отнася се и за политиците – “Sutor, ne ultra crepidam” (“Обущарю, не по-високо от обувките!”) – да изпълняват съветите на лекарите.
Сега, „след дъжд качулка“, към към трите Д в Бъргария се прибави К (контрол) – дано се спазва!
Господа министри и президенти, „здравето и сигурността на хората са най-висшият закон“ – спазвайте го! Пазете здравето и живота на хората както пазите вашето и на децата си! Увеличавайте заплатите на учители, лекари, учени и полицаи както увеличавате вашите! Четете (!) и разберете (!) „Бит и душевност на българския народ” на Иван Хаджийски: „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна”. И човеколюбива.
