Преди година почина богословът Ангел Ангелов от Свети Влас. Тогава причастието към умиращия в Бургас му даде свещеник Димитър от Свети Влас. На поклонението в храма „Св.Атанасий Велики” Сливенският Митрополит Иоаникий извърши опелото в последния му път.
Рядко се среща толкова духовно безкористен човек, толкова работещ за самата работа, а не за очакваното от нея. Написаното за Ангел Ангелов е от Максим Момчилов.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ – В ПОЛЗУ РОДА И ЗА УКРЕПВАНЕ НА ВЯРАТА
Ангел Ангелов има интересна житейска и трудова биография.Той е роден на 21.09.1935.Завършил е Софийската духовна семинария, а през 1959 и Духовната академия „Св. Климент Охридски”-София със специалност „Богословие”. През 1962 пристига със семейството си в Несебър и започва работа в ОСО„Строителен район”-Несебър като арматурист.
От 1964 е администратор, а от 1965-управител на хотел в ДСП „Балкантурист”-Слънчев бряг.През 1972 г. завършва задочно Института по международен туризъм-Варна.Заемал е административно -стопански длъжности в ПП „Възраждане”-Несебър ,в АПК-Несебър, в системата на “Почивно дело” и в СКК „Морски санаториум”- Свети Влас, където през 1997 се пенсионира с общ трудов стаж 37 г.
Кавалер е на голямата награда на фондация “Европейски инициативи”, която му бе присъдена за изключителен принос в духовната сфера и дългогодишната му обществено -полезна дейност,заради което беше обявен и за “Личност на 2005”.
Това са сухите биографични факти от житейската биография на Ангел Ангелов. Както се вижда житието и битието му преминават извън църквата. За широката несебърска общественост обаче той е известен преди всичко като “Богословът”, а основанията за това станало нарицателно за Ангелов име, не са едно и две.
През 1995 г. по негова инициатива се учредява Организационен комитет при храма “Свети Атанасий Велики”-Свети Влас.За негов председател е избран Гиньо Ганев – тогава председател на Агенцията за българите в чужбина.Във връзка със 140-годишнината на храма /2 май 1996/ комитетът приема мащабна програма,включваща: реконструкция и цялостно възстановяване на съществуващата църковна сграда ,изграждане на камбанария,строеж на помощни помещения за административни и жилищни нужди,магазин за църковни принадлежности,изографисване на стените на съществуващия храм.По-късно дейността се разширява и с възстановяване на манастирските земи в землището на Свети Влас.
В основен двигател за изпълнението на одобрените начинания се превръща Ангел Ангелов, който е избран за секретар на Организационния комитет.Неговата инициативност предизвиква активността на стотици хора от несебърския регион, и извън него,които с готовност се включват в боголюбивото дело и дават своята лепта за неговото осъществяване.
45 души даряват 18 853 лв,благодарение на което са изографисани стените на църквата.За периода до 2 май 2000 с дарения при реализацията на приетата програма от Организационния комитет се включват физически и юридически лица от Несебър,Равда,Слънчев бряг,Бургас,София,Пловдив, Стралджа,Каспичан,Разград,Шумен,като размерът им надхвърля 76 000 лв.
Ангелов обаче не спира дотук.Той предлага и Организационният комитет одобрява разрастването на начинанията,вече и с възстановяването,реставрацията и консервацията на манастира “Св.Петър” в околностите на Свети Влас,както и на другите манастири: “Св.Власий”,“Св.Андрей”, ”Св. Илия” и “Св.Анна”.Начинанията получават подкрепа и от министър-председателя Иван Костов,който за храмовия празник на 2 май 2000 уважава поканата на Организационния комитет и лично прави първата копка по възстановяването на манастира“Св.
Петър”.
В хода на изпълнението на мащабната програма, приета от Организациония комитет, Ангелов разбира,че боголюбивото дело може да се обогати с още една инициатива.Предлага и комитетът решава положително включването на една част от начинанията по изпълненията на програмата могат да се включат при реализацията на проекта «Развитие на българския културен туризъм»,финансиран по прорама «ФАР 2001» на Европейския съюз.
Това се случва през 2003 и част от инициативите продължават да се развиват и понастоящем. Придобитите средства от дарения и от Община Несебър,привлечени за мащабната програма на Организационния комитет, благодарение най-вече на Ангел Ангелов,към днешна дата са вече близо половин милион. Но това е само една част от работата свършена от Ангелов.
Тя си има своите количествени измерения като дейност на Организационния комитет. За отбелязване е и още нещо. Благодарение на активността и инициативността на Ангелов чрез църковното настоятелство храмовите празници се превърнаха в празненства за живеещите в Свети Влас и несебърския регион.
За такива хора след време се произнася историята,но и с днешна дата няма да е преувеличено да се каже,че именно благодарение на Ангелов се възвърна потребността на миряните от църквата, а от друга страна, самата църква в Свети Влас стана близка и потребна на хора от близо и далеч.
С две думи той придаде светски характер на църквата, превърна я в духовно средище. Няма как всичко планирано и свършено от Ангелов / по решение на комитета или по негова инициатива на обществени начала/ през последните над 20 години да бъде упоменато.
Каквото и да се каже /и напише/ за Ангелов ще бъде непълно,защото за такива хора е валидна максимата: «Почва, и няма спиране». А той вече е над 80 години. В случаи като този обаче, възрастта като че ли не е най-важното.Защото духовно най-плодовитото време невинаги съвпада,нито с младостта, нито с акмето. Важното е човек да има една плодовита възраст.
Ако сега някой попита Ангелов колко неща би искал да завърши,той би могъл да изреди дела за най- малко три живота.Но не трябва да го подозираме в нереалистичност или в някакъв утопизъм. Той по- добре от всеки друг знае,че не може да ги завърши / а някои дори и да започне/. Него просто го радва духовното разнообразие.
То му е достатъчно и го наслаждава като богатство на духа- без него той не би могъл да си представи живота. А за останалото е достатъчно умен, за да го предостави в божиите ръце. И сега, надхвърлил 80 години Ангел Ангелов продължава да живее своя строг и понякога аскетичен живот. Него не ще го видите там където има шум и глъчка.И в дома му на ул. »Ивайло» в Свети Влас няма да откриете кой знае колко знаци за отличия и награди.
Но затова пък свършеното през последните 20 години в ползу роду и за укрепването на вярата в изконнните човешки ценности, отмерват делото на един живот. На един живот, външно незначителен, но обърнат към бъдещето.
И може би затова- най- значителен. Рядко се среща толкова духовно безкористен човек, толкова работещ за самата работа, а не за очакваното от нея. Сигурен съм, че въпреки огромната по обем /на моменти непосилна/ работа, извършена изключително на обществени начала през последните над 20 години, Ангелов едва ли е напълно удовлетворен.
И ако след всичко това дойде някакво признание за следваната кауза, то не е било нито търсено, нито очаквано и тъкмо затова е най- справедливо. А не му ли дължим такова признание- днес, за неговата бележита годишнина.
Максим МОМЧИЛОВ
