Като неделима част от историята
В прозореца се удрят бели капки, вълшебство крие пролетният дъжд. Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка, като пред хляба с мириса на ръж.
На 20 март се навършиха 37 години от смъртта на Петър Каменски,главен редактор на първия несебърски вестник “Черноморски глас” от 1961,а до кончината си- и на “Слънчев бряг”,чийто правоприемник е настоящият “Слънчев бряг прес”.
Публикуваният куплет е последният заварен на пишещата му машина от колегата Николай Коев,също напуснал този свят преди няколко години.Смъртта е поставила черна точка вместо продължение на стихотворението,но Каменски се помни и ще продължава да живее в паметта на хората не само с поетичното си творчество.
В несебърската журналистика,като неделима част от историята на българската журналистика,Петър Каменски е не само първият редактор на вестника,но и първият репортер,фоторепортер,коректор и метрапанж,а и всичко останало,което изисква излизането на бял свят на един вестник.
По-късно щатът на редакцията се увеличава,но за хората от Несебър Каменски си остава Човекът-Вестник от първите години и той е такъв до последния дъх от живота си. Eто какво пише за него колегата Николай Коев: ”Петьо беше истински другар и човек.Приемаше чуждата болка за своя,своята умееше да прикрива.Така се случи,че отиде на медицински преглед и не се върна повече в редакцията.Посетих го в дома му,болестта го беше стопила.Но той намери сили да ми пошепне: “Материалите за последния брой са в чекмеджето.Вземай и макетирай.А пък на мен като ми мине малко …черновата за статията е готова…ще дойда да си я напечатам…”.Това бяха и последните му думи.
Ако беше жив, на 16 април 2020 Петър Каменски щеше да навърши 87 г.Напуснал ни е преди да навърши 50,оставил ни недовършено последното си стихотворение.
Поклон пред светлата му памет!
Ето и едно стихотворение на Каменски,отпечатано в бр.205/29.04.1980 на вестника:
Клонче от бадем
Нося те като априлска парола, с която отключваме пролетта. На лято ли се очакван пролог или отрицание на смъртта?
Крехко си като нечакана ласка и нежно-докоснат ли те ръце. Захвърлило зимната бяла маска, ти приличаш сега на сърце. Недокоснато още,нецелунато. Ни от златото слънчево,ни от лунното.
