89e

8 ФЕВРУАРИ-138 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НЕСЕБЪР ОТ ТУРСКО РОБСТВО

Датата 8 февруари, 3 март 1878  и някои  дати от други години       

 

Всяка година с наближаване на националния ни празник Трети март по традиция се заговорва и започва припомнянето на историята  за Руско-турската война от 1877-1878 г.Тя с пълно право е наричана от нас, българите – освободителна. По отношение на нейния главен резултат Освобождението, 137 години след това, българското общество продължава да се дели на русофили и русофоби. Не липсват и хора и институции,  които  обладани от демократически пориви напълно да отричат положителните последствия от добитото Освобождение.

 

 

Рисунка на посрещането на отряда на полк.Лермонтов в Бургас

По време на турското робство християнските паметници в Несебър се превръщат в руини както се вижда от тази графика на френския пътешественик Сейже.След завземането на Несебър по суша и море през 1829 г. една част от артефактите с по-специално значение за православния свят са били пренесени в Русия, a през 1872 г. австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц  изобразява града  с единствената джамия, която просъществува до 60-те години на ХХ век.

 

През 1872 г. Феликс сътворява и няколко чернобели рисунки ,отразяващи Несебър и околностите му.

 

По този начин може да изглежда паметника в чест на освободителите на Несебър

Датата,която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.

   Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.                     

Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече

 

нямало официални представители

 

на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.

Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус

 

сформирал летящ отряд

 

под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.

Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.

Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни

 

вести за черкезки нападения

 

срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в

Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.

Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари

 

под командването на майор Колантаевски

 

освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.

Според изследователи на архивите от онова време наличието на документи за посрещането на освободителите на Несебър е крайно оскъдно.Известно е обаче,че с пристигането на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града.

Недалеч от Несебър обаче

 

продължавали да безчинстват

 

башибузушки и черкезки шайки.Те използвали обстоятелството,че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър.Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката.За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало

 

отличили се главорези в потушаването

 

на Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.

В тази обстановка,за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полковник Лермонтов решават на 12 февруари  една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър.В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки.                                                                                                           Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни.При

 

първото преброяване по време

 

на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души,а през 1880 то възлиза на 1739 в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци,

констататират български и руски изследователи.

И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали

 

от местната гръцка община,

 

въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал.Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.

 

Несебър обаче е освободен за първи път от турско робство още на 24 юли 1829 г.Това се осъществява в резултат Руско-турската война започнала на 14 април 1828 г. и става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания, когато на

 

23 юли 1829 г. привечер  към Несебър

 

под командването  на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив.

Още в самото начало петият снаряд,изстрелян от кораба „Подобни”  успял да взриви основният барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника.

Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация.Междувременно,още преди обявяването на капитулацията руските моряци  с няколко лодки успели да дебаркират на полуострова.

В аналите на руската военна история  операцията по освобождаването на Несебър, проведена на 23-24 юли 1829 г.,

 

се посочва като блестящ пример

 

за взаимодействие на сухопътните и военноморските сили.За нейното реализиране се отчита  изключителният принос на такива знаменити пълководци като:

Логин Осипович Рот,  Алексей Самуилович Грейг, Ото Иванович Вахтен, Яков Петрович  Бакланов, Лазар Маркович Серебряков, Александър Иванович  Юшков, Александър Иванович Казарски.

В тяхна чест в Русия са издигнати паметници, улици и булеварди носят имената им, изписани са със златни букви и на паметни плочи.                                                                    

По случай Освобождението на града един от корабите на военната черноморска флота е кръстен с името Месемврия, а пленената корвета в Поморие се именува Олга.

       Вече трийсетина  години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта,  освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.                                                                                 Честването на тази дата

 

се случи, макар и само веднъж,

 

през 2011 г. Вярно, това стана само с една сбирка в Археологичесия музей на която пред  присъстващите бе изнесен доклад,чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата .

Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър.А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.Но не би.

Ето защо се налага

 

още веднъж да се заяви

 

предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали  за Освобождението.

В тази връзка не може да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”, когато през 1821 местният революционен комитет,ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.Тогава съзаклятниците са заловени, а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.

За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града, но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.

Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771 г.Става въпрос

 

за съдебния процес, състоял се

 

на 20 февруари 1771, описан в османо-турски документ ,съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”.В документа са посочени имената на лицата, проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.

Това са: месемврийският владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев,Панайот Мойов и Константин Желев.

В Несебър Инициативен комитет от граждани подкрепи предложението на редакцията на несебърския вестник преди време за паметник на освободителите от 1829. Но то, както и другото предложение – за паметна плоча на Освобождението на 8 февруари 1878 г., така и си остава – като глас в пустиня за изпълнителната власт в Община Несебър. А за месемврийците от 1771 г. и дума не се обелва.

137 години  след края на Руско-турската война,останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да  няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.

Изглежда не само русофобите в община Несебър смятат, че състоялите се събития и участниците в тях през турско време не са исторически и не се приемат за исторични.

                                                           Максим МОМЧИЛОВ-

                                    вестник „Слънчев бряг прес”- Несебър

                                                                                                           

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *