На 17-ти януари е празникът на Св. Антоний Великий – един от първите отшелници, считан за основоположник на християнското монашество
През средновековието освен на Несебърския полуостров църкви, манастири и отшелнически убежища – скитове има и в Емонската планина, т.е. в източната част на Стара планина. Писмените извори не са много щедри, особено за някои от тях. Това ни прави още по любознателни. А светецът, на който е посветена всяка една от обителта, има своите исторически корени. Една от тях е посветена на Св. Антоний Великий – скитът, за който имаме писмени данни от „Житието на Св. Теодосий Търновски”.
На 17-ти януари е празникът на Св. Антоний Великий – един от първите отшелници, считан за основоположник на християнското монашество. Живял през времето на управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (284 – 305 г.) ,та чак до времето на Константин Велики и неговите наследници (280 – 337 г.) Като аскет прекарва по-голяма част от живота си и умира на 17 януари 356 г. (роден през 251 г. в малкото градче Кома – долен Египет), на 105 години.
Биографията на Светеца е написана от Св. Атанасий – епископ на гр. Александрия, а Светите отци го назовават „Великий”. През 561 г., по време на управлението на Източната Римска империя от император Юстиниан (527 – 565 г.), съхранените от монасите мощи на Светеца са пренесени в църквата „Св. Йоан Продромос / Предтеча” в гр. Александрия – Египет. А през 635 г. при император Ираклий (610 – 641 г.), за да се съхранят от арабските нашествия, те са преместени в столицата Константинопол. Оттук нататък техният път се раздвоява. Според един документ през 1070 г. архонт от френския град Дофине ги пренася в родината си. Според друго известие – през X XI в. мощите на светеца са пренесени в една епископия във Виена, а от там през XV в. – във Франция, в катедралния храм Св. Юлиан Арлес.
Любопитен е въпроса- чрез кого , кога и как част от мощите на Светеца са достигнали до тогавашна Месемврия?
Още една от многото загадки, които старинния Несебър крие. Хронологията на пренасяне на мощите на Св. Антоний Великий към Франция дава основание за интересни предположения, които обаче без писмени данни не могат да бъдат потвърдени. Но изследванията продължават.
И само като исторически факт, посветения на Св. Антоний Великий скит е още един бисер към съкровищницата на поклонническия център Месемврия – Несебър през Средновековието.
На всички мои съграждани, които носят това свято име, пожелавам да го отстояват с чест и добродетелност, както и да бъдат дълголетници като своя патрон!
Д-р Евтелпа Стойчева –
Гл. експерт към отдел
„Несебър – Световно наследство”
Община Несебър
