На 30 септември 2017 г. Общинска организация Движение Русофили-Несебър проведе последното си по Проекта „Православието – вековната връзка между руския и българския народ” посещение на манастира „Св.Петка” край гр.Ямбол. Посрещна ни игумена на манастира иеромонах Софроний.
Защо беше включен този манастир в Проекта и каква е неговата история?
През 1879 г. ген.-лейтенант Михаил Скобелев предлага на ямболци да се изгради църква в памет на руските войници, загинали по време на Освобождението на България от турско робство. За място било определено възвишението Бакаджика поради факта, че тук по време на Априлското въстание 1876 г. имало стар манастир „Св. Спас“.
Строителството на храма започва в началото на 1879 г. от войниците на Скобелевата 30-та пехотна дивизия със средства, набирани от дарители в Русия и България. Това е първият храм, построен след Освобождението ни от турско робство. По време на строителстяото на манастира в Санкт Петербург на 2 април 1879 г. е извършено неуспешен атентат срещу цар Александър II Освободител. Съобщението за спасението на царя при този трети пореден атентат срещу него поражда идеята този храм да бъде наречен „Св. Александър Невски“, на името на покровителя на цар Александър II. Майката на генерал Скобелев – Олга Николаевна Скобелева, която е инциатор, заедно с граф Игнатиев, за строителство на храм-паметника в гр.Шипка, е и дарител за строителството на манастира на Бакаджика.
Сред дарителите е и сестрата на Белия генерал княгиня Белоселска. Генерал Скобелев пък подарил на храма непрестолно евангелие и гравиран кръст. Иконостасът е изработен от монаси в Русия, а е монтиран на място. Хоругвите и иконите са от Киево-Печорската лавра. Храмът е открит през 1884г. Присъства руският посланик в Източна Румелия, Сорокин.
Дори само тези факти дават отговор на злостните нападки срещу Русия и за т.н. „користни” подбуди да ни освободи от османското „присъствие”.
Местното населението не остава по-назад. Хората, не възстановили още своите опожарени от турци и черкезки орди домове, участвали в строителството със своя труд. Нека припомним, че на 12 и 13 януари 1878 г. по заповед на Керим паша всички сгради, в това число училището и църквата „Св.Георги” в Ямбол са опожарени до основи. Запазват само джамията, безистена, телеграфната станция и градския часовник.
Манастирът към църквата „Св.Спас” до 1951-1952 г. е бил санаториум за руски войници, участвали в Освобождението ни, след което е превърнат в хотел. Сега иеромонах Софроний, сам, на възраст вече, ежедневно се труди и се опитва да го възстанови. Получава помощ от добри хора, но това не е достатъчно. Малко хора знаят и за лечебната сила на водата от аязмото в пещерата до манастира, която е излекувала десетки болни.
В близост до манастира има паметна плоча с имената на руските войници, загинали за нашата свобода. Вълнуващият разказ на йеромонах Софроний за историята на манастира беше допълнен от един малко известен факт. Тук, с идването си в България през 1922 година е служил архиепископ Серафим (Соболев 1881-1950 г.), канонизиран по безпрецедентен начин на 26.02.2016 година в катедралния храм „ Св. Александър Невски ” в София от двама патриарси – Руският патриарх Кирил и Българският патриарх Неофит. Животът на този свят духовник и изключително интересен, изцяло отдаден на Бога за благото на хората и изпълнен с чудеса.
При неговото раждане в големи мъки, майка му Мария Николаевна пита: „Къде е този мухтар да го видя?” А „мухтар” на арабски означава епископ. Тя като че ли е предрекла бъдещият път на своето 11 дете. През 1908 г. той приема монашество под името Серафим и се отдава на строг пост и молитви. До края на живота си не вкусва месо и дълги години се храни само веднъж на ден.
Малко преди да почине владика Серафим, казва: „Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя. А вие ми пишете писма.“ Св. Серафим е погребан в криптата на храма „Св. Николай Чудотворец“ в София, известен повече като Руската църква. Хиляди са вярващите, които и до днес търсят закрилата и помоща му в случай на нужда и беда.
