40 години от кончината на Стефана Иванова – първият кмет- жена на Градския народен съвет – Несебър /1949 – 1952/
Максим МОМЧИЛОВ
На 26.07.1983 след продължително боледуване умира видната несебърска общественичка, дългогодишен член на БКП, активният борец против фашизма и капитализма Стефана Йорданова Иванова. Прекъсва се живата й нишка, която свързваше не едно несебърско поколение със славната героика на близкото минало.
Стефана /Фана/ Иванова е родена на 12.11. 1895 в Карнобат, в прогресивно работническо семейство.Отрано се сблъсква с острите противоречия на експлоататорското общество, запознава се с мъките на пролетариата в борбата за хляб и справедливост. От сблъсъка си със социалното неравенство и капиталистическия гнет формира своя мироглед. Особено голяма роля във формирането ѝ като личност с ясна жизнена позиция изиграва съвместния и живот с убедения и активен комунист Георги Иванов. Стефана Иванова не само приема идеите на съпруга си, но и му е предан помощник и верен другар.
Приета за член на БКП от 1919 г. Стефана Иванова свързва живота си завинаги с борбите и устремите на партията. Като член на Несебърската партийна организация живее пълнокръвно с приливите и отливите в дейността на организацията.Естествено, комунистическата дейност на несебърското семейство не остава незабелязана от властта. През кървавата за народа ни 1925 г. сред арестуваните от фашисткото правителство са и Стефана и Георги Иванови.
Но полицейските репресии не прекършват комунистическите им убеждения. Напротив. През 1931 г. Иванова е избрана за делегат на провеждащата се нелегално в Бургас конференция на Международната организация за подпомагане на революционерите. В дома ѝ в Несебър са на сигурно място укриващите се видни български комунисти, готвещи се за емиграция в СССР, сред които е и Костя Лагадинов.
По пътя на родителите си поема и Яна – пламенната ремсистка и комунистка, а по-късно легендарната народна героиня от партизанския отряд „Народен юмрук“.
Особено трудни за Стефана Иванова са годините на усилената антифашистка борба 1941 – 1944 г. За комунистическата си дейност е интерниран съпругът ѝ. В партизанската борба с монархофашистката власт загиват зет ѝ Николай Лъсков и Яна. Останала единствена за малката Аелита, Стефана Иванова се грижи за детето в трудните дни.
Въпреки свидните жертви, Иванова с възторг посреща народната победа и с ентусиазъм се включва в установяването и строителството на новото социалистическо общество. Като член на Околийския, а по-късно на Градския и Общинския комитет на БКП тя отдава всичките си сили и плама разцвета на новия, социалистически Несебър.
След 9 септември 1944 Стефана Иванова организира женски дружества в Несебър и района. Председател е на Градския комитет на жените и член на партийното бюро на ГК на БКП (1944 – 1962); съветник, член на Изпълнителния комитет на ГНС и председател на Постоянната комисия по здравеопазване.На заседание, проведено на 29.09. 1949 председателят на ИК на ГНС – Несебър Янаки Попов е освободен от длъжност и на негово място е поставена Стефана Иванова. На този пост тя остава до 10.12. 1952.
А годините са трудни и тежки, предстои национализация и коопериране. Трябва да се воюва за доверието на хората, да се убеждават в правилността на новата политика.Навсякъде, където народната власт ѝ гласува доверие, Иванова остава незаличими спомени за своята работа.
Всички, които са работили с нея си спомнят за комунистическата ѝ принципност и убеденост.За активната си борба против фашизма и капитализма и установяването на и установяването на новия строй тя е награждавала с ордени и медали.Но Стефана е била интересен и обаятелен събеседник. Всеки, който е минал през дома й музей, е слушал разказа й за бойния път на отряда „Народен юмрук” за Яна и Николай Лъскови.
Първата жена – кмет на Несебър Стефана Иванова умира на 26.07.1983 г.Смъртта прекъсва един прекрасен живот, но нейните съграждани, стекли тогава на последен поклон пред нея, не ще я забравят никога.Стефана Иванова са присъдени следните отличия: ордени „30 години от победата над фашистка Германия“ – 1975, и „40 години Септемврийско въстание“, 1963.
С Указ 1585 от 21.04.1982 тя е удостоена с юбилеен медал „100 години от рождението на Георги Димитров“, а през 1969 г. – с юбилеен медал „25 години народна власт“. Получава също почетна значка от Националния съвет на Отечествения Фронт и членска карта №1 на Български женски народен съюз.
С днешна дата общинари и общински съветници не пишат никъде за възпоминанието от 40-годишнината на смъртта на Стефана Иванова.
На снимката горе: Барелефът на Яна Лъскова и Николай Лъсков на ул. “Яна Лъскова” в къщата на Стефана Иванова в Стария Несебър.
Днес името на Яна Лъскова носи несебърското читалище!
