4 години, останаха ни толкова недоизречени неща…..                                                                            Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                           Останаха ни толкова недоизречени неща. И навярно винаги е така с извънвременните, извънредни приятелства, оставащи неизменно недовършени в орбитата си между живота  и смъртта. Не обичам да ходя по гробища, но понякога няма как, човешко е. Така е и в този случай, на помена за третата  годишнина от трагичната кончина на Стефан Байчев.                                                                                                                                      Денят бе за Петковден, но тръгвайки за помена в главата ми запулсира онзи пасаж от страница на  „Майстора и Маргарита” с оня, жесток до откровеност текст: „Да, човекът е смъртен, но това не е толкова страшно”.                                                                                                         Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен. И изобщо не може да се каже дори какво ще прави още същата вечер.Можеше ли да е иначе и да пропуснем идващите мигове, да не отпиваме от тези чаши?Не знаем, не ни е дадено да видим и знаем! Така е наредено и промислено…                                                                                                                                                     Със Стефан ме запозна неговия колега и приятел Димитър Янков. Стана случайно на „Елените”, но с течение на времето, близо 30-тина години, имах честта и привилегията да принадлежа към тесния им приятелски кръг. И в ежедневието, и на рождени и именни дни.                                                                                               

Знам, че Стефан Байчев обичаше работата си. Тези, които са имали честта да работят с него, особено по-младите, го смятаха за свой учител в туризма и хотелиерството.               

Усмихнат, възпитан и безупречен във всяко отношение хората го уважаваха защото им помагаше. Отиде си внезапно от този свят. Новината за смъртта му хвърли в шок хората, които го познават като изключително съвестен, коректен и стриктен човек.              Година след кончината на панихидата в гробищния парк първоначално се събраха близки, а след това множество опечалени не само от хотелски комплекс „Бургас”, а и от „Слънчев бряг хотел холдингс”АД.               

Напусна ни един великолепен човек, в чието сърце имаше любов за всички. Той обичаше живота и живееше със стил. По същия начин единственият му син бе осигурил за баща си кутия пури, до пепелника на паметната плоча недоизгорял фас димеше от пушещи.Гравиран часовник напомняше вечното му време, от другата страна бе монтирана мраморна икона с образа на Св.Стефан.                                                          

Незабравими са ми годините от Стефан – засмян, витален, емоционален и безкрайно естествен човек. Имаше многобройни приятели.Беше силен и затова бе великодушен и щедър. Беше благороден. Беше човек на честта. Беше Човек!                                                                                  

Ще ми липсва всяка негова усмивка и  думите от ароматната атмосфера с любимата лула отдимила от тютюна „Клан”, като този на снимката от премиерата на книгата ми „Приписки към Времето” в бургаската читалня на „Булаир”.                                                      

Още веднъж, сбогом, приятелю!                                                                                                        И на 4 години, и след тази годишнина на кончината, още дълго чувството ще е едно: тъга, скръб,покруса.                                                                                                                                                         

   Така се случило. Тръгнал си по работа в двора  и точно като по Булгаков,на един квадратен метър земя се подхлъзнал и това се оказало смъртоносно…….