На 14 август,ден преди Празника на Несебър,Дарик радио-Бургас е излъчило разговор с представител на несебърския музей ,а в сайта на радиото се появи публикация:
Години наред несебърлия пекъл рибка върху античен декрет в Стария Несебър
В Месамбрия е открит един изключително важен надпис – декрет в чест на тракийския династ Садала, който е от III век пр.Хр. Този паметник дава богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки.
Експонираното до него сребърно съкровище от монети – тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през ХI -I век пр. Хр.
Историята на находката или този ценен декрет, е крайно любопитна, разказаха пред Дарик от музей Старинен Несебър, в който е изложена.
На плочата археолозите се натъкнали съвсем случайно в двора на несебърлия през 40-те години на миналия век. Използвана е като камък сред много други за огнище, в което рибарят изпичал улова си от морето.
……………………………………………….
В социалните мрежи се появи обръщение към кмета на община Несебър и към гражданите на Несебър,от дългогодишен и уважаван изследовател на историята на Несебър,което публикуваме:
Уважаеми г-н Димитров,
Уважаеми съграждани,
Обръщам се към Вас за да Ви осведомя, че медийните изяви на Музей „Старинен Несебър” прекрачиха вече границите на търпимост.
За какво всъщност става въпрос?!
Последната негова изява беше на 14.08.2020 г., в навечерието на големия християнски празник Успение Богородично и празник на Несебър, пред „Дарик радио Бургас” със заглавие:
„Години наред несебърлия пекъл риба върху античен декрет в Стария Несебър” (14.08.2020; Елате в музея; Дарик Бургас; Станимир Димитров). В нея се изтъква, че „плочата е използвана като камък сред много други за огнище, в което рибарят изпичал улова си от морето” (целият разказ можете да проследите сами).
В горепосочения ден, на фона на вълнуващото изказване на кмета ни г-н Николай Димитров за празника на града, в което той подчерта силата на обединението в условията на пандемия и последвалите от това успехи, ние „научаваме за посредствеността и неграмотността на местните жители – рибари”. Тук обаче аз изразявам несъгласието си за измисления с голяма фантазия разказ от горепосоченото лице. То очевидно е дочуло откъслечни моменти от историята, но защо пък да не я оформи във фейк – новина. Сега това е „на мода”.
Само че не мога да си отговоря и не само аз, но и мои съграждани, които ме потърсиха за обяснение, каква е връзката на тази измислена история с предстоящия Светъл празник!?
А що се отнася до истинската история за откриването на „плочата – декрет” тя е известна на местните жители (на техните наследници), които и до днес са съхранили скъпи спомени за откривателя й проф. Иван Гълъбов.
Заедно с това са и незабравимите им спомени за вечерите прекарани под лозниците в дворовете на църквата Св. Стефан, на Москояневата къща / Етнографски музей и на др. места с професорите и ст. н. сътрудници: Любка Огненова – Маринова, Иван Венедиков, Велизар Велков, Михаил Лазаров и други светила на Българската археологическа наука, обсъждайки археологическите открития на полуострова.
И заради всичко това аз искам да апострофирам „авторката” и да й кажа, че точно местните жители – рибари в онези години са откривателите на множеството артефакти, те са били и активните сътрудници на музея след 1960 г., когато г-жа Жана Чимбулева е назначена за уредник на създадения музей – филиал към Народния музей Бургас.
Основният поминък на населението тук е бил риболова разпределен на сезони, затова и много от рибарите са участвали в археологическите проучвания през времето, когато не се е „риболyвало”, т.е. „през мъртвия сезон”.
И никога никой не е пекъл риба върху античен декрет!!!
Болно ми е, когато случайни хора, жадни за медийни изяви, се стремят да обсебят „моята родина – от Мелса и брия”. За нея още през античността, управата тогава на града-държава е изразявала уважението си към нейните граждани награждавайки ги с почетни декрети гравирани върху мраморни плочи с благословия за „Щастлива съдба”!
Тази традиция сме съхранили и до днес.
Гордея се че съм родена тук, че живея и работя в родния си град и имах щастливата възможност да проучвам неговата славна и богата история, да бъда част от научно-изследователския екип включващ горепосочените големи имена. Те бяха моите учители по практика! Затова не мога да мълча пред неистините.
И още: дала съм клетва при защитата на докторската ми дисертация и изпълнявам обета си!
Подкрепете ме г-н Димитров,
подкрепете ме и вие, скъпи съграждани,
за да я има истинската история на нашия град!
Да се гордеем че сме жители на единствения Български град вписан в Списъка на Световното културно наследство!
А нова история не ни е нужна!
………………………………………………………………….
Бел.ред.:Редакцията е готова да публикува и други становища във връзка с предаването по Дарик радио и цитираното обръщение.Умишлено не споменаваме имена,но сме убедени,че с историята шегите и неистините са неуместни !
