4-2 ma (1)

Малина Стратиева: Поех риска, винаги казвам нещата в прав текст


…..Това, което се вижда от действията на Малина Стратиева ми дава основание да твърдя, че тя притежава необходимия за работата си рядък дар, добродетелта  наречена  фронесис.                                                                                                       

 

4 Пеньо (1)

 

 

Пеньо КОСТАДИНОВ -доктор по философия   

 

 

 

„Малина Стратиева * Обречена на туризма”  е публицистична книга  под редакцията  на  известния  несебърския журналист и публицист Максим Момчилов.    Алманахът съдържа  интервюта, изказвания, позиции и очеркови скици от популярни Малина Стратиева, като дългогодишен изпълнителен директор на най-големия ни туристически комплекс „Слънчев бряг”, както и респектиращия й принос за развитието на туризма в България.

Това, което веднага впечатлява в богатото по съдържание и полиграфичен вид издание на печатница „Информа принт” с управител инж. Георги Калоянов е не само неговия солиден обем, а онова деликатното усещане за преходност, което струи от общата атмосфера на книгата .Но преходността, ще кажат някои, е нещо много тъжно.

Не, ще отвърна аз,загледан в публикациите по хребета на изминалите години. В преходността на тези носещи духа на времето, така  актуални за деня и часа на създаването си текстове, може би е затворена душата на социалното ни битие.

Или по-точно на това, което придава стойност, достойнство и интерес на целия ни живот, защото създава усещане за движение във времето. Времето – най-полезна даденост  при цялата си живост и изменчивост тук ни разкрива стремежа и усилията на “основната героиня” в този  алманах – Малина Стратиева, за усъвършенстване и напредък на националния туристически бизнес към все по-високи и по-качествени стадии на развитие.

С документална точност, обективен подход, прецизност и изчерпателност на дискурса от предлаганите публикации плавно се откроява личността на Малина Стратиева в характерния за нея хуманен тон на непринудено спокойствие. Думите й от интервюта и изказвания по различни поводи назоват неща, които в своята обособеност сякаш се открояват от всекидневния поток на преживените ситуации и решения и бележат нейния професионален път през годините.                                                                                                                           В цялото това прекрасно многообразие от теми има, според мен, едно общо свързващо понятие във всички текстовете показващи я като стопански ръководител, мениджър, общественик и човек.И това,което най-точно характеризира Малина Стратиева е фактът,че тя безспорно е изключително ценен експерт в областта на туризма, експерт от особено висока за нашите мащаби величина.                                                                                                                                 С това искам да отбележа не само нейният  професионализъм и опит в туризма,но и качествата й на човек, който буквално и завинаги се е обрекъл на попрището си, ако ми е позволено да перефразирам сполучливото заглавие на книгата.

Експертното начало в поведението на Стратиева, нейният стил на делови човек се виждат отлично в поставеното от колегите журналисти “медийно” огледало пред нея.

Стратиева постига необходимата връзка и баланс между научната култура на модерността и днешните динамични изменчиви обществени форми от житейската практика на туризма.  Тя обаче не е учен, изследовател или ментор. Тя ни се разкрива в полето на онова ползотворно средищно място между науката за туризма, където притежава безспорни компетенции и живата обществена практика в отрасъла. Това до голяма степен й гарантира през годините успешност и ефективност на вземаните от нея решения относно така хуления и възхваляван и понастоящем „Слънчев бряг”.           Латинският смисъл на думата „експерт” би трябвало да превеждаме със хубавото наше българско словосъчетание „вещ, опитен човек”. В повестованието на книгата Стратиева се откроява именно като вещия човек, който получава въпроси, на които знае точните и задоволителни отговори, съдържащи ценна информация за отрасъла във всеки конкретен момент от неговото развитие.

Информация, по която бъдещите изследователи на родния туризъм ще “сглобят” сложния пъзел на най-новата му история. Според мен нейното здравомислие и вещина й помагат и днес да взема правилни решения в различни сложни ситуации, пред които действителността постоянно я изправя. Ясно е също, че понякога категоричните й позиции,които се налага да защитава безкомпромисно не всякога са били безопасни и еднозначни за нея.

Имало е, и има вероятно напрежение между знанията и уменията й като цяло и възможностите за изпълнение и правомерност на тяхното прилагане във всеки конкретен случай. А това също е част от спецификата на управленската култура на Стратиева.Тя самата го признава: “Поех риска, винаги казвам нещата в прав текст”.                                             По този повод ще си позволя едно отклонение за да оценя сложния рационален елемент в процеса на вземането на трудни управленски решения, каквито изобилстват в практиката на Стратиева, намерили място в много примери от книгата.

За разкриването на този специфичен рационален елемент в човешките действия някога учителят на всички философи Аристотел използваше понятието за онази рядка добродетел, която древните наричали „фронесис”. Фронесис може да се преведе като „умност”, „нравствено прозрение”, „практически разум” и ”способност за навременно вземане на уместни решения”.

В действията на Стратиева сякаш са въплътени точно тези аспекти на така ценената добродетел на управника неговият „фронесис”  т. е. умелото съчетаване на двата вечни противостоящи, диалектически елемента-от една страна рационалността, с чиято помощ се откриват правилните средства за постигане на предварително зададените цели, а  от друга постоянното осъзнаване и удържане на самата цел, респективно на самата рационалност, както при избора на цел, така и при избора на средства за постигането й.

Това, което се вижда от действията на Малина Стратиева ми дава основание да твърдя, че тя притежава необходимия за работата си рядък дар, добродетелта  наречена  фронесис.

За отбелязване е,че много рядко журналистическа гилдия се явява така единна и обединена, както това се случва чрез настоящата книга.В нея на едно място са побрани имената на известни журналисти от толкова престижни издания, сайтове и телевизии, каквито са: Анелия Бъклова  от вестник „Сега”, Веселин Пренеров от телевизия „RN канал 0” и вестник «Компас», Даниела Георгиева от сайта „Фрогнюз”, Десислава Иванова от вестник „Фактор”, Диана Саватева от  вестник „24 часа”, Евгения Джорджева от вестник „Пари”, Йорданка Ингилизова и Женя Атанасова от вестник „Черноморски фар”,  Катя Николова  и Цветомира Георгиева от агенция „Фокус”, Лора Стаматис от  списание „ХоРеМаг” , Максим Момчилов от вестник „Слънчев бряг прес”, Марина Костова от вестник “Компас”, Мария Кехайова от вестник „Дневен труд”, Румяна Емануилиду  от  вестниците “Дневник” и “Морски дневник”, Севдалина Пенева от списание “Компас”,Стефан Минчев от вестник “Компас”.Към тези имена би трябвало да се причислят и Веселин Григоров от БНТ и Николай Бареков от БТВ.

Няколко думи и за съставителя на алманаха Максим Момчилов, който между другото е и носител на Годишната награда за журналистика на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Той не за първи път събира представители на журналистическата гилдия на подобни празненства на словото.

Това е четвъртата му публицистична книга,но за разлика отпреди, този път приносът на съставителя и редактора на алманаха по отношение на времето и живота, които ни се разкриват в него не е толкова директен и индивидуален.Той е по-скоро опосредван, и бих казал до известна степен организационен. В тази си нова роля, взета  в духовен смисъл, Максим е по-ефирен и по-великодушен.

Но в смисловото напрежение на  публицистичната книга Максим се  изявява не като солист, а по-скоро като капелмайстор, за което всички му дължим известна благодарност. Там където писателят в своята видима самотност е оставен единствено на самия себе си, съставителят на един алманах е в по-добра социална позиция на активен човек.

Такъв е и случаят с Максим,който от общия поток на различни публикации из медиите е съумял да извлече златоносен пясък със своя точен инстинкт и усет за действително необходимото, добро и насърчително в постигане на фасетната оптика на книгата.

Бих искал и в бъдеще да разглеждам тази негова благородна служба на ползу родната публицистика с приветливо доверие.Същото се отнася и за художника на книгата Радослав Ралев,както и за снимките в нея,дело на фотографа Любен Манолов от вестник “Слънчев бряг прес”.

В най-голяма степен обаче това е валидно за самата Малина Стратиева, превърнала се в своеобразна героиня на публицистичната  книга, появила се на бял свят във времето на прехода.Макар и родена в преходност тази книга обаче несъмнено ще се превърне за идните поколения в онова систематично,ценно свидетелство, по което те ще съдят за развитието на българския туризъм и за мисията на една не само смела,а и очарователна  жена в него.

             Пеньо КОСТАДИНОВ -доктор по философия                                                                                                        Рецензия за книгата “Малина Стратиева * Обречена на туризма”, Максим Момчилов,Бургас, изд. “Марам”-Несебър и “Информа    принт”-Бургас

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *