1-2 нес (5)

Все още може да си закупите „Месемврия на Евксинския понт „

Месемврия на Евксинския понт – историята от Маргаритис  Константинидис                                                                                                  

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                            

1-2 нес (5)Тиражът на книгата  е ограничен и пред изчерпване.Все пак още може да си купите издадената за първи път книгата-бестселър за Месемврия, преведена от гръцки на български език през 1945 г.

 

Изданието се разпространява в книжарницата „Всичко за всеки” на ул.”Отец Паисий” в Несебър и в Археологическия музей  в Стария Несебър.В Историята текстът за Кириакос  Кумбарис предхожда преди Константинидис.

Кириакос Кумбарис, месемвриецът                                                                     

1- 3Кириакос Кумбарис (1) Кириакос Кумбарис е от онези хора,които с желание и ентусиазъм възприели идеята за освобождението на гръцкия народ,които не се плашели нито от тежкия труд, нито от разходите,които трябвало да направят,но в този живот вече са изпаднали в пълна забрава.

Кумбарис е роден в Месемврия през 1760 година.Баща му се казвал Димитриос,а майка му Султана,проявил от рано рядка будност и смелост в областта на търговското мореплаване.Той толкова преуспял в това си начинание, че за много кратък период от време се сдобил със значително богатство, което му позволило да се установи трайно в Константинопол.Тогава предал управлението на своите кораби на капитани,срещу съответно участие в печалбата.

За да запази и защити множеството си интереси,Кумбарис, веднага щом се установил в Истанбул,се опитал да спечели подкрепата и защитата на посланика на Австрия,като станал поданик на тази сила,но от опит знаел,че никоя чужда закрила не е така ефективна,както е закрилата на влиятелните отоманци,и особено на еничарите.Затова се опитвал да спечели тяхното благоволение като им давал богати дарове.

Сред влиятелните тогава османци бил и прословутият Каралис,който се откроил в Египет срещу мамелюците,по време на френския поход,и заради това бил удостоен с благосклонността на Наполеон.Каралис е и е същият онзи адмирал от турския флот,който завършил трагично при опожаряването на флагманския кораб на героичния Канарис.

И така Кумбарис станал близък приятел на влиятелния османец.След известно време Каралис изпаднал в немилост,бил затворен в Седемте кули и имало опасност да бъде убит,а на Кумбарис не обърнали голямо внимание,той го измъкнал от затвора и му помогнал да избяга с един от неговите кораби.Но не минало много време и Каралис, по стечение на обстоятелствата,бил повишен в по-високо звание и той,признателен своя спасител,не спирал да му осигурява защита и да му прави услуги.

За това колко силно е било чувството на благодарност на Каралис, свидетелства и фактът,че когато бил поканен на сватбата на Кириакос с дъщерята на главния фармацевт на двореца Константинос Кавакос,подарил на булката изключително скъпата за него реликва,златен предмет за отличие,даден му от Наполеон,положен в кутия и обсипан с отбрани перли.

До 1818 година  Кириакос Кумбарис водел изцяло мирен живот и до колкото било възможно в богатство. Но неговото родолюбиво и патриотично сърце се разтреперило от радост, когато му били разкрити целите на Филики етерия („Дружество на приятелите“), от проповедника Панайотис Секерис[i]. Поверил му пазенето на парите и документите на Етерията, възложил му и изпълнението на онзи рискован план- подпалването на турската военноморска база и отвличането на султана.

Когато избухнало гръцкото въстание,той изпълнил задачата,дадена му от висшите духовници: да спаси от турското отмъщение,със свои кораби или и с кораби на други хора, колкото се може повече сънародници.Възползвайки се прекрасно от приятелството и закрилата на Каралис,който тогава бил в апогея на своята сила,се втурнал лично да спасява застрашените,давайки им убежище в собствената си къща и след това ги водил в подходящия момент на хвърлилите котва в пристанището негови кораби.

Тъй като нито един кораб не можел да напусне Босфора без разрешение от султана,а такова не било издавано,освен ако преди това  е направено щателно проучване на кораба,готвещ се да отплава,благословеният Кириакос заменил, чрез приятеля си Каралис,който тогава бил адмирал,съответния ферман за отплаване, както следва: когато кораб на Кириакос или на някой друг негов приятел, се готви да отплава,той трябвало да поиска от някой от подчинениете на Каралис,когато провери кораба, да го съпроводи през охраната на Босфорския проток.

Разбира се, Каралис не отказал да помогне на своя спасител,а Кириакос винаги внимавал да моли онези служители,на които можело да се има доверие.Те се качвали само, за да изпълнят процедурата по отплаването на кораба, провиквали се на пазачите,че корабът има разрешение за напускане на пристанището.По този начин Кумбарис успял да спаси хиляди души и да ги изпрати в Одеса, при установените там негови братя Александрос и Стаматиос,от които получавали закрила и подслон.Измежду спасените били и семействата на Мурузис, Маврокордатос,Константинос Икономос,Йерополеос Филотеос [Панайотис Секерис] и други знатни родове.

Тъй като обаче, това станало известно на отоманското правителство,животът на Кириакос бил в опасност и той се принудил да избяга скришно в Одеса,оставяйки на произвола на съдбата всичкото си движимо и недвижимо имущество.Но и в Одеса той не спрял своята патриотична дейност,с която се бил захванал,докато не била постигната независимостта на Гърция.

След окончателното създаване на Гръцкото кралство,незабравимият Кириакос се върнал в Константинопол,а синовете си изпратил в Атина,за да опитат вкуса на свободата в тамошните читални.Но нито той, нито неговите братя в Одеса,колкото и голям да е бил техният принос за постигане на националната идея,както се доказа от наскоро откритата автобиография на Стаматиос Кумбарис,не получили дори минимално признание за своите заслуги и материални лишения и те не стъпили никога на земята,за чието освобождение се страдали толкова време[ii].

Въпреки, че винаги от разстояние са били най-пламенните защитници и най- смелите дарители на всеки,който е милеел за благополучието и славата на родината,живели славно далеч от Гърция,винаги им било сладко да говорят за нея и мечтаели за нейното величие.Стаматиос починал в Одеса през 1857 година,  Александрос през 1861,а Кириакос в Константинопол през 1860.

Характерно за Кириакос е, че не позволил на никого да му нарисува портрет,както и че никога не е носил своите многобройни руски и гръцки медали,символи тогава на човешката суета.

 

[i] [Д.Кокинос, Гръцкото Въстание, Издание 2, том І 1940, стр. 139: „Кириакос Кумбарис, приятел на много важни турци и заради своята щедрост полезен“].

[ii] [Стаматиос Кумбарис „един от най- добрите и ентусиазирани другари в Одеса, пренебрегнал риска за своя живот, заради великия си дълг, избягал от Одеса през Константинопол, за да се премести при другарите си от Идра, Спецес и Псара, които били на Босфора, манифестите на Александър Ипсиланти, когато вече се знаело, че терорът е приключил.“ (Д. Кокинос, пак там на стр. 350). По този начин Ст. Кумбарис станал свидетел на събитията от Април 1821г. и написал забележителна хроника. Дион.

Кокинос цитира в своята история (том І, стр. 350-352) характерни части от тази хроника: „Хора като Стаматиос Кумбарис, смели, с големи чувства, способни да рискуват собствения си живот за благото другите, допринесъл много за спасяването на множество гръцки семейства в Константинопол. Благодарение на брата на Стаматис Кириакос Кумбарис, били спасени  много гърци, той успял да им помогне да избягат в Одеса, а преследвания от турските власти Панайотис Секерис, прочутият ръководител и финансист на Филики Етерия, който похарчил цялото си състояние за тази идея и с чиито пари били направени първите подготовки за борбата“].

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *