New Imagegerereyery

In Memoriam-ВАСИЛ ИВАНОВ КОНСТАНТИНОВ

In Memoriam

ВАСИЛ ИВАНОВ КОНСТАНТИНОВ

(15 април 1929, Бургас – 14 март 2016, Торонто)

_________________________________________________________________

 

МАНСАРДАТА НА ВУЙЧО ВАСКО

Д-р Георги Чалдъков

 

През 1960 г., когато започнах да уча медицина в София, в нито една аудитория не можеше да чуем нещо за психоанализата на Зигмунд Фройд – дори любовта на Психея и Ерос беше табу. Но не и на улица „Шишман“, близо до  кръстосването й с „Граф Игнатиев“, в мансардата на малкия брат на майка ми – вуйчо Васко. Катериш се по извитата дървена стълба на къщата в стил софийски сецесион и влизаш в колоритния интериор на мансардата, изпълнен с картини на Генко Генков и много книги – между тях стари издания на Ницше, Кант, Шопенхауер, Достоевски. И „Въведение в психоанализата“ – лекциите на Фройд, изнасяни във Виена „през двата зимни семестъра на 1915–1916 и 1916–1917 година пред смесена аудитория от лекари и лаици, мъже и жени“.

След две години в София, бургазлиите и други студенти от Източна България бяхме евакуирани в новооткрития Медицински институт във Варна. Преди да тръгна от София, вуйчо ме запита какво искам да си взема от мансардата и аз избрах едни яркочервени и сини дървета на Генко Генков и лекциите на Зигмунд Фройд. С тях през есента на 1962 г. пристигнах във Варна – и там в нито една аудитория не чухме нещо за Фройд, нито за Психея и Ерос.

Професор Ерик Кандел, за когото писах в „историята“ за Фройд, e роден през 1929 г. във Виена – вуйчо Васко е роден на 15 април през същата  година в Бургас. След окупацията  на Австрия от нацистите Кандел, защото е евреин, емигрира в САЩ, завършва медицина в Ню Йорк, среща приятели на Фройд,

прочита „Въведението“ и се увлича от психоанализата. През 2000 г. той (заедно с  Пол Грийнгард и Арвид Карлсон) получи Нобелова награда за медицина за

разкриване на молекулните основи на паметта и обучението.

„Подобно“ на Ерик Кандел, вуйчо ми Васил Константинов след края на

комунистическия режим в България емигрира със семейството на дъщеря си – Ваня, съпруга й Фери и малкия Васко – първо в Италия за три години и след това в Канада, където стана треньор по гимнастика и препрочиташе Фройд, Ницше, Кант, Шопенхауер и Достоевски.

Преди това през 1952 г. спечели два сребърни медала на световните младежки спортни игри в Берлин и в годините 1950–1960 беше шампион на България по гимнастика и вдигане на тежести. Тогава с националния отбор посети много западно европейски градове и аз с нетърпение го очаквах да се върне в Бургас и да ми донесе поредните подаръци.

Поклон и светла ти памет, вуйчо Васко.

 

 

Print Friendly

Автор: Д-р Георги Чалдъков


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *