DCIM100MEDIADJI_0265.JPG

Д-р Георги Чалдъков:Сърцето ми в Бургас остана

 

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

 

Син на Радка и Нико Чалдъкови, роден на 23 февруари 1940 г. в къщата, построена от дядо ми през 1921 г., на улица „Сливница” 27 в Бургас.

 

       Чалдък от турски, означава „имаш го”, „ще го направя”. Знам го от баща ми: когато клиенти влизали в кръчмата, се обръщали към музикантите с „чал бир хава” (изкарайте една песен)  – тогава един от нашите деди, отговарял: „чалдък” (имаш я, ще я изпеем).  „Хубава дума е „чалдък”. Звучи ми като сбъднато обещание“ – писа ми писателката Неда Андонова.

Израстнал съм в Бургас – в махалата, около гърба на Пожарната команда, на върха на „Сливница” – може би най-високото място на Бургас. Летният вятър отваряше прозорците на къщите и до всички долиташе гласът на „вечерен тромпет”, идващ от къщата на Тончо Русев и брат му Иван Русев на „Александър Велики”. Като студент Васко Лаков, братовчед ми, понякога идваше вкъщи с поета Борис Христов и тогава цялата махала, заедно с гърба на Пожарната команда, „тръгваше отново след кръстоносния марш на щурците”.

От римския поет Вергилий знам, че “Земята е божие дело, градът – на човека”. Бургас – Genius loci (Дух на мястото). Знаете какво би написал Хемингуей по този повод: „Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.”  В синхрон с това е сентенцията на един друг бургазлия, д-р Коста Костов: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.”

За мен бургаският axis urbi (ост на града) е улица „Александровска” и по средата „Часовника” (пъпът на Бургас – umbilicus urbis) – тя е оста „Север-Юг” (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми и остров Света Анастасия. Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият христиански кръст в света, изграден от улиците „Богориди”–„Фердинандова” (бургаската Via Sacra) и „Александровска” (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.

В културната топология Юг-Север и Средиземноморски човек–Готически човек са пейзажи с различен стил на  човешко поведение, на самоопределение, на  чувство за род, роден град и родина, на носталгични и еуфорични мисли и чувства за тях. Сантиментална география: Сиракуза на Архимед; Кастилия –на Дон Кихот и Санчо Панса; Кьонигсберг – на Кант; Арл – на ван Гог; остров Таити – на Гоген; Дъблин – на Джойс; Гранада – на Лорка; Калиманица – на Радичков; Аракатака, който в „Сто години самота“ се превърна в Макондо – на Маркес; Варна – на Катя Динева, Аврам Аврамов, Ванко Урумов, Милко Божков, Любомир Клисуров, Александър Стойчев, Здравко Гайдов – Къми, Милко Петров, Петър Желев, Людмил Станев.

„Саламанка е голямата метафора на Мигел де Унамуно“.  Бургас – на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Антон Дончев, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев,  Димитрина Гюрова-Савова, Нейчо Попов, Тончо Русев, Кирил  Дончев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Стоян Цанев, Керан Керанов, Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Стефан Диомов, Михаил Билалов ….

Кодът на „радвай се на живота!“ (joie de vivre!) е заложен в Бургас през 1879 г. от Нико Попов – първия кмет на града. Тогава в Бургас имало 1 200 къщи и 2 490 жители. Кметът е съветвал „по-будните да отварят повече заведения за масово хранене, които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят петвековното робство“. (След години в „Есенни любовници“ Васил Лаков ще напише: „Клиентите идват и си отиват. Кръчмите остават“.) През 1888 г. на разположение на 9 865 бургазлии е имало 155 кръчми – една кръчма на 63–64 човека. През 1926 г. в Бургас на разположение на 31 389 бургазлии е имало 179 кръчми, 92 кафенета – една кръчма/кафене на 115–116 човека. Най-забележителното събитие на кръчмарството в Бургас се случвана 28 август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваното „училище“ на Бургас до 1995 г.

Ресторант „Морско казино“ през 1950-1970 г., когато баща ми беше управител. От 26 март 2011 г.  е Културен център „Морско казино“.с мултифункционални зали, кръстени на филантропа Александър Георгиев – Коджакафалията – „бащата на Бургас“, на Георги Баев, Христо Фотев и Петя Дубарова.

 

 

Човек, който посети Бургас, винаги го носи със себе и така градът присъства навсякъде по света. И бургазлиите са много повече, а не около 250 хиляди, които живеят в града. Според изследване на учени от Института по експериментална морфология и антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Комбинацията Genius loci–Свети Николай Чудотворец–Море формира бургаския коефициент – BQ (Burgas Quotient), нещо повече от IQ и EQ, взети заедно.

И мостът, елегантната конструкция на бургазлията арх. Тодор Кръстев –  Морето под Казиното, качило на гърба си Кръста на Спасителя, „устремен към хоризонта, с усещане за безкрайност и за свобода – едно уникалното усещане в морския град“ (арх. Кръстев).

Бургас … и мостът, построен през 1975 г., обновен – 2013 г.

 

Бургазъм е диагнозата ми, поставена от писателя д-р Людмил Станев –когато кажа „нашият град“, винаги имам предвид Бургас, въпреки че повече от половин век съм във Варна. Защото сърцето ми в Бургас остана.*  Но обичам повече добрия варналия, отколкото лошия бургазлия.

 

 

* Повече е написано в книгата ми „Бургас. Сантиментални истории“, публикувана 2012 г.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *