За първи път от две години в България броят на студентите се увеличава, след като за последните 10 години той е спаднал от 260 000 на 200 000. Като най-много са се увеличили студентите в специалност „Педагогика“, а два пъти са намалели студентите от „Администрация и управление“ (с над 1000) и „Икономика“ (с над 500) за последните 10 години. Специалност „Медицина“ остава в топ 3, а „Право“ отива на 7 място.

Това показват данните от Националната рейтингова система на 52 висши училища в България за 2022 г., представена на пресконференция в Министерство на образованието.

Данните сочат, че малка част от завършилите „Педагогика“ работят по специалността си, като причините са, че или няма работни места за толкова кадри, или студентите има друга причина.

Българските ВУЗ-ове остават извън най-добрите 1000 университета в света

Това показва класацията на Times High education

Има разлика обаче, ако са завършили „Обща педагогика“, при тях реализацията е по-голяма, а „Педагогика по математика, музика и т.н.“ много от кадрите не успяват да се реализират. По тази причина от МОН препоръчват да се обучават специалисти според нуждата от кадри.

Георги Стойчев, ръководител на изследването, уточни, че данните за 2022 г. показват подобряване реализацията, има повече научни публикации, чуждестранни студенти са се удвоили от 4 на 8% за последните години. Фактически няма безработица сред висшистите – тя е 2% от 3.5% миналата година.

България добре се интегрира и в изискванията на Европейската комисия за създаване на консорциуми – увеличава се обучението на студенти в съвместни програми – 5200 студенти.

Вдигат заплатите на университетските преподаватели

Минималното възнаграждение скача от 1300 на 1500 лева

Друг акцент: Два пъти скача броят на чуждестранните студенти у нас, 58% са те в специалност „Медицина“, с което страната ни е лидер в ЕС. Те се увеличават обаче и в специалности „Музика и изкуство“, „Теория на образованието“ и други.

Служебният министър на образованието проф. Сашо Пенов уточни, че тазгодишното проучване на рейтинговата система показва две положителни тенденции: повече реализация на студентите и повече научни публикации. Той подчерта и нов факт, че се наблюдават и повече стипендии в бизнеса.

Той поиска да се помисли за обучение на кадри в областта на туризма още в средното професионално образование.

Бе коментирано и изпадането на Софийски университет в световна класация на топ 1000. „Няма спад на нивото на образование на СУ. Според броя на класираните университети – сметката показва, че „Алма матер“ се представя по-добре от 2017 г. По индикаторите на обучение той дори бележи подобрение. В класацията попадат само 7% от всички университети в света, като България има два СУ и ТУ – София“, поясни Георги Стойчев.

1165 млади учени са получили подкрепа по национална програма на МОН

С 23% се е увеличил броят на млади учени и постдокторанти, работещи в държавни университети и научни организации

По специалности и университети

– Най-ниска е безработицата в специалности „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“

– Най-висока е безработицата в „Социални дейности“ – 3.7%

– „Металургия“ и „Добив на полезни изкопаеми“ са двете специалности, в които се влиза с най-нисък успех в България, но са с най-добра реализация на труда

– С най висок успех се влиза „Право“ в СУ, „Медицина“ и „Администрация“ в Американския колеж

– най високи доходи получават студентите, завършили „Информатика“ в СУ и НБУ

Рейтингът на вузовете у нас: Няма значение къде се учи, значима е специалността

Софийският университет първи, но няма монопол в различните специалности

По университети

– На първо място е Американският университет, както и Висше училище по мениджмънт във Варна

– СУ е на първо място в 21 професионални направления в 26 специалности

– ТУ-София на първо място в 6 направления от 9

– МУ-София е първи в четири направления в 5

– Ако студентите искате да учат „Медицина“ няма значение дали ще е в София, Варна, Пловдив

– „Администрация и управление“ може да се учи в 27 училища

– За „Архитектура, строителство и геодезия“ е важен изборът на специалност, а не университета. Това не важи обаче за „Транспорт, корабоплаване и авиация“

Интересен факт бе представен от авторите на изследването – за фрагментацията на университетите. Най-много студенти има в СУ, в 9 университета в България се обучават половината български студенти, а другата половина се обучава в останалите 43 висши училища. Три висши училища са с под 1000 студента, а в 12 университета има под 100 студента.