Условието на Патриотичния фронт да бъде отхвърлено ветото на президента върху ограничителните текстове за гласуването на българите в чужбина бе изпълнено. Това стана в сряда с гласовете на ГЕРБ, ПФ, управляващото крило на Реформаторския блок, БДЦ и „Атака“. Така тройната управляваща коалиция е спасена, тъй като патриотите бяха заплашили, че ще напуснат, както направи АБВ преди седмица.

Днешното решение на парламента представлява пореден случай, в който българските депутати дадоха превес на партийните си интереси пред конституционните права на българските граждани, бе отговорът на президента Росен Плевнелиев, който съобщи, че при тези обстоятелства ще сезира Конституонния съд.

Вотът, предшестван от серия кризисни разговори, бе разглеждан като тест за потенциала на новото динамично мнозинство в парламента след оттеглянето на АБВ.

БСП предварително обявиха, че няма да участват в гласуването, същото направиха и напусналите правителството депутати от АБВ. Това обаче нямаше значение за крайния резултат, защото по Конституция, за да бъде отхвърлено президентско вето са необходими минимум 121 гласа (половината плюс 1 от всички народни представители), независимо от това колко депутати са участвали в гласуването.

„За” преодоляването на ветото и в подкрепа на досегашните текстове от закона гласуваха общо 135 депутати: 80 от ГЕРБ, 12 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 14 от Българския демократичен център, 11 от „Атака” и 1 независим.

Трима от РБ подкрепиха ветото като гласуваха срещу промените в закона и трима се въздържаха. 18 народни представители от ДПС гласуваха „за” ветото.

Депутатите на Кунева не успяха да избегнат вота „против“

До последния момент преди вота продължиха совалките на ГЕРБ и ПФ сред останалите парламентарни партии в опит да „спасят“ депутатите на Кунева от ДПС, които не искаха да гласуват „против“ ветото и в подкрепа на ограниченията за българите в чужбина. Осигурени бяха „златният пръст“ на Волен Сидеров и „конструктивната опозиция“ от БДЦ (парламентарната група на енергийния бос Ковачки), но гласовете не стигнаха, затова се наложи 12-те депутати от РБ, които са лоялни на управлението, да жертват принципи в името на „стабилността“ и да помогнат за отхвърляне на ветото.

12 депутати от РБ гласуваха „против“ в интерес на българите в чужбина

„Отхвърлянето на ветото ще даде по-широка възможност за промени в Изборния кодекс. Основната цел на мнозинството е да даде шанс на всички да упражнят правото си на глас, да гарантира честност на изборите чрез промените“, оправда се съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски (ДБГ) от парламентарната трибуна.

„Има свръхочаквания към ветото и се преиначава значението на гласуването“, каза още той. Най-важното е да има по-добър Изборен кодекс. Ветото е причина да погледнем можем ли да прецизираме и други текстове, добави той.

„Нова политическа култура“

В крайна сметка стана ясно и какви са текстовете, които според Зеленогорски ще усъвършенстват Изборния кодекс. Резултатът от пазарлъците в последната седмица оповести председателят на парламентарната група на Цветан Цветанов в присъствието на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), съпредседателите на ПФ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, както и съпредседателя на парламентарната група на РБ Найден Зеленогорски. „Днес приключиха преговорите, които дадоха възможност за нова политическа култура в парламентарното мнозинство“, каза Цветанов. По думите му подкрепата от 135 гласа „за“ преодоляването на ветото показва, че правителството е стабилно.

Промените, които ще бъдат внесени

Тройната коалиция разясни, че се е обединила около идеята във всички страни в чужбина да бъдат отваряни до 35 избирателни секции.

Това ще се прави при наличие на поне 60 подадени заявления, вместо досега изискваните 100.

Във варианта, приет от парламента през април, в страните от Европейския съюз, където няма посолство или консулство, могат да се откриват секции, но при най-малко 100 подадени заявления за това. В страните извън Европейския съюз – като САЩ, Русия, Турция, ще може да се открива, но само една секция и само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, като пак се изискват поне 100 заявления.

Дебатът

Дебатът, предшестващ отхвърлянето на ветото, продължи близо три часа, през които ГЕРБ запазиха многозначително мълчание. Примерът им последва и БДЦ.

Депутатите от БСП и ДПС заявиха, че мотивите на президента не били юридически, а политически и трябвало да наложи вето и на други текстове от Изборния кодекс като този за задължителното гласуване.

Красимир Каракачанов заяви, че протестиращите българи зад граница не представляват никого, освен една мрежа, която в последните няколко години със свирки по улиците се опитва да дестабилизира държавата. И повтори, че е поискал среща с президента Росен Плевнелиев за Изборния кодекс, но вместо да уважи диалога между институциите, държавният глава изпратил съобщение, че ще наложи вето. Според Каракачанов това поведение на президента можело да се квалифицира като лицемерно и начало на предизборна кампания. И призна, че е било грешка да се откриват секции в страните от ЕС само там, където има посолства и консулства, която ще бъде поправена скоро, заедно и с други пропуски.

Трябва да спрем едно фашистко изстъпление, заложено в Изборния кодекс, коментира лидерът на ДОСТ Лютви Местан. Гласуването ще каже кой кой е в българската политика, добави той и определи мотивите на президента като демократични.

Магдалена Ташева от „Атака“ пък заяви, че президентът е наложил вето, защото се готви за нов мандат и вече е в предизборна кампания.

„Кюскане на кочове кой да надделее“

Ако отхвърлите ветото, ще дадете ужасяващ знак на българската диаспора, предупреди лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него общностите зад граница ще бъдат прекършени в желанието си да участват в изборния процес.

Лидерът на ДСБ коментира и ограниченията за гласуване в Турция: „Ще бъде нанесена тежка обида на българските граждани от турски произход в България. Ще бъде разделена българската нация извън границите на България. Въвежда се презумпцията, че всеки български гражданин, изгонен от комунистическия терор, работи срещу интересите на България. Казва се, че тези хора са малоумни и Ердоган може да им каже как да гласуват. Те гласуват срещу Ердоган на турските избори“.

Според Радан Кънев преговорите между парламентарните групи са „кюскане на кочове кой да надделее“.

В мотивите си, с които върна текстове от Изборния кодекс, Росен Плевнелиев посочва, че ограниченията трябва да са обществено необходими и пропорционални. Премените предизвикаха и недоволството на сънародниците ни зад граница, а техни представители проведоха редица срещи с политическите сили, представени в парламента.

Становището на правната комисия, прието във вторник, беше Народното събрание да не приеме повторно промените в ИК и да проведе ново обсъждане на оспорените от държавния глава разпоредби. Комисията обаче остави отворени врата за политическо решение по въпроса за ветото, след като ПФ заплаши да напусне управлението, ако то бъде прието.

След това на специална среща представители на ГЕРБ, ПФ и управляващото крило на Реформаторския блок, ГЕРБ са поставили само едно искане – трите партии да имат обща позиция и да демонстрират единство, поради което ПФ и РБ да постигнат някакво общо решение до сряда сутринта, което впоследствие ГЕРБ ще приеме, каквото и да е то.