С промени в Закона за българското гражданство, подготвени от Министерство на правосъдието, служебното правителство въвежда уседналост за парламентарни и президентски избори. С текстовете на практика се ограничава правото на глас на всички българи, живеещи зад граница.

Предложените изменения в Изборния кодекс предвиждат, че право на глас в изобрите за народни предтавители и за държавен глава ще имат българските граждани, отговарящи на член 42 от конституцията, но освен това и са живели последните три месеца на територията на страната.

Според основния закон право да избират парламент и президент имат „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода“. Така възникват сериозни съмнения, че с промените Министерството на правосъдието си позволява да „дописва“ конституцията.

Условие за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно, тъй като конституцията казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начина на провеждането му е фиксирано в конституцията.

„Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани“, се казва в мотивите към законопроекта, публикувани на сайта на МП.

Неизвестните засега автори на проекта цитират решението на Конституционния съд по дело № 4 от 2011 г., в което се казва, че няма „дописване“ на основния закон при въвеждането на уседналостта за местните избори и избори за Европарламент. В мотивите се допълва, че КС вече е приел, че уседналостта „по принцип не е противоконституционна“.

„В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право…“, допълват авторите на проекта.

Промените очевидно са замислени да ограничат вота на българските изсленици в Турция, които на основание на двойното си гражданство имат право на глас на парламентарни и президентски избори. Ако предлаганият законопроект бъде приет от 44-я парламент, практически ще бъдат ограничени правата на всички българи зад граница, които имат постоянен адрес извън територията на България.

Шансът за успех на поправките е голям, като се има предвид, че „Обединените патриоти“, които още в предишния парламент настояваха за въвеждане на такова ограничение, се очертава да имат сериозна роля в следващото правителство.

Допълнителна власт на прокуратурата в изборния процес

Проектът предвижда и допълнителни правомощия на главния прокурор в изборния процес. Така например той ще може да иска от ЦИК мотивирано заличаване регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават определени забрани в ИК. Като такива са посочени невъзможността синдикалните и работодателските организации да провеждат предизборна агитация на работните си места.

В измененията се предвижда още главният прокурор да иска заличаване от ЦИК, ако в предизборната кампания участват религиозни институции, както и ако агитацията се извършва от служители на вероизповеданията.

С промените в Изборния кодекс се въвежда и нов член, според който всеки кандидат-депутат ще подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.

Измененията в Закона за политическите партии въвеждат още едно основание за заличаване на регистрацията на политически партии от Софийския градски съд. Това ще става с тези, които системно включват религиозни институции и техни представители в политическата и организационната си дейност, в предизборни кампании и агитации. Според закона системни нарушения са три или повече нарушения, извършени за една година.

Ако текстовете се приемат, дарения за партии могат да бъдат правени само от български граждани.

Забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави

Със същия законопроект Министерството на правосъдието предлага да се забрани на регистрираните в България вероизповедания да бъдат финансирани от чужди държави. Изключение се прави само за случаите на сключен междудържавен договор. Запазва се възможност чужди граждани да даряват пари при условие, че не фигурират в списъците на лицата, заподозрени в тероризъм.

Другите предлагани забрани за вероизповеданията са да получават дарения от политически партии, да получават анонимни дарения в размер над 1000 лв и да бъдат финансирани от лица, за които има подозрения, че се занимават с тероризъм. Религиозните организации са задължение да водят и регистър на даренията.

Ако законът бъде приет, вероизповеданията ще бъдат силно затруднени да приемат чужди граждани за религиозни служители. Това ще може да се случва само ако поканените владеят български език и няма нито един българин, който да може да върши тяхната работа. Проектът предлага религиозните институции да не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.

Всяка година вероизповеданията ще трябва да представят годишен финансов доклад за предходната календарна година. Той трябва да включва информация за приходите, разходите, безвъзмездно придобитото имущество и имената на дарителите.

Законопроектът въвежда декларативно и забрана, която и сега съществува в конституцията: „Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите“, гласят промените в закона.

Едновременно с това с промени в Закона за политическите партии се казва, че: „Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“

В преамбюла на закона се допълва, че е недопустимо религията да се използва за политически и партийни цели. С проекта се забранява каквато и да е намесата и участието на религиозни институции в предизборната кампания и агитация.

Предлага се десеторно увеличаване на глобите за нарушения. Сега таванът е 5000 лв, предлага се да стане 50 000 лв.