Снимка: БГНЕС |
Пешеходецът не носи отговорност при катастрофа на пешеходна пътека. Това реши окончателно парламентът в петък, приемайки на второ четене текстове от промените в Закона за движението по пътищата.
При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на означена пътна маркировка – пешеходна пътека, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие, записаха депутатите.
Последната редакция на текста беше предложена от Нели Петрова /ГЕРБ/ и одобрена със 79 гласа „за“ и три „въздържал се“.
Петрова посочи, че предвид случаите на оправдани шофьори, които са превишили скоростта, карали са с алкохол в кръвта, дрогирани или без книжка, е крайно време депутатите като законотворци да предприемат мерки, за да се сложи край на войната по пътищата.
Законодателната промяна бе предизвикана от неясноти в досегашните текстове, заради които се стигна до скандализирали обществеността съдебно решение по конкретен казус и последвало го тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС).
Най-напред ВКС намали присъдата на мъжа, сгазил на пешеходна пътека Лора Казанлиева (дъщеря на Нели Петрова) във Варна през 2011 г., с аргумента, че тя е съпричинила катастрофата. Тогава правосъдният министър и главният прокурор поискаха тълкуване на закона.
В тълкувателното си решение ВКС постанови, че прегазен на пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходец от автомобил може да се окаже виновен, ако е тръгнал да пресича внезапно пътното платно, не е преценил скоростта на идващите коли или е преминал при лоша видимост. Нещо повече – при тези обстоятелства пешеходецът е виновен и дори когато шофьорът кара с превишена скорост.
Върховните съдии приеха, че правото на предимство на пешеходеца е абсолютно, но само ако спазва изискванията на Закона за движение по пътищата към самия него. Те цитират две разпоредби, според които пешеходците трябва: „преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги“.
Във втората разпоредба са описани забраните, когато става дума за пътища извън населени места: „да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение“.
„Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение и ако пешеходецът е нарушил правилата“, се казваше в решението в решението.
Принос за такова тълкуване имат и авторите на закона, посочиха съдиите, тъй като текстовете са написани така, че правото на пешеходците не може да е безусловно.
Против това тълкуване на закона бяха трима съдии – председателят на ВКС Лозан Панов, Спас Иванчев и съдия Севдалин Мавров, който участваше в съдебния състав, взел решението по делото за смъртта на Лора. И тогава Мавров бе против тезата за съпричиняване, но решението бе взето с гласовете на другите двама съдии.
С гласувания в петък нов текст закона Народното събрание еднозначно свали от пешеходеца отговорността при катастрофа на пешеходна пътека.
Парламентът реши още, че ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
