В контекста на пенсионната реформа, всички проблеми, които виждаме днес и несигурността на хората, са резултат от промените в сектора, които бяха направени 2018 година, заяви Ивайло Калфин, член на Националния съвет на ПП АБВ. Пред медиите той посочи, че са извършени четири промени.
„Две от тях вече отпаднаха. Едната отмени Конституционният съд – забраната държавни служители пенсионери да продължат да работят. От другата правителството само се отказа след срещата вчера с Бойко Борисов – да отнемат възможността 1997 до 2000 година да се признават вноските при изчисляване на осигурителния стаж”.
Две други промени обаче продължават да действат и те продължават да ощетяват пенсионерите, посочи Калфин.
„Това са промени, направени в края на миналата година. Едната е връщането на тавана за пенсиите – той трябваше да отпадне за новите пенсионери. Втората е застопоряването на коефициента на година стаж на 1,2. Това, което приехме през 2015 година, предполагаше всяка година стаж постепенно да се увеличава този коефициент, докато се стигне до 1,5.
Това се прави, за да може пенсията да гарантира така, както се случва в развитите страни, някъде около 60 – 70 % от дохода на човек, когато се пенсионира. Това е така нареченият заместващ доход – между последната заплата, която взима и пенсията. За да се получи това нещо, този коефициент трябва да се увеличава.
Със спирането му на 1,2 се гарантира, че всички пенсионери сега и следващите които ще се се пенсионират, ще вземат максимално 40% от дохода си като пенсия. Това силно намалява мотивацията на хората да участват в пенсионната система“, обясни Ивайло Калфин.
Той смята, че тези две промени също трябва да бъдат отменени по подобие на първите две. Калфин обясни, че пенсионната система е тромава и, за да сработи дадена промяна, трябва да й се даде достатъчно време.
„Пипането през две или три години на тази система ощетява хората, както се случва тази година. През 2015 година с промените, които ние направихме, на практика запушихме много дупки, от които изтичаше пенсионната система. Оттогава досега няма хора с намалени пенсии.
Напротив, пенсиите се увеличиха, минималните пенсии се увеличиха, а в същото време държавата „пести“ 700 милиона лева годишно субсидия, която даваше на НОИ. За пенсии през 2015 година са били похарчени 8 милиарда лева, от тях четири милиарда и половина са били субсидия от държавния бюджет. Другите идват от осигурителните вноски.
През 2019 година 9 милиарда и половина са парите за пенсии, а субсидията от държавния бюджет намалява с 700 милиона. И вместо 4 милиарда и половина става 3 милиарда и 800 хиляди. Това означава, че държавата 2019 година внася в пенсионната система субсидия, която е с 700 милиона лева по-малко. Това е на годишна база“.
Ивайло Калфин обясни, че всички тези спестени пари идват от спирането на изтичане на средства за пенсии по различни канали и именно това е постижението на реформата в мандата на Калфин като социален министър.
„Тези пари, когато правихме реформата, не бяха замислени, за да си ги спести държавата. Те трябваше да останат в пенсионната система и да дадат възможност да се направи нещо, което е правено последно през 2008 година – преизчисляване на всички пенсии.
В момента над 50% от българските граждани получават една и съща пенсия – 200 лв. Получаването и увеличаването само на минималната пенсия на практика размива границата между хората, които са се осигурявали и работили и тези, които не са го правили.
Справедливият начин не е да се увеличава минималната пенсия, а да се преизчислят всички пенсии, каза в заключение Ивайло Калфин.
