Снимка: АБВ

Ген. Михо Михов, председател на парламентарната Комисия по отбрана, депутат от АБВ и началник на Генералния щаб на Българската армия от 1997 до 2002 г., в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Стана ясно, че България и Румъния ще работят за засилването на отбранителния потенциал в Черно море, след като от НАТО заявиха, че планират да разположат многонационална бригада в северната ни съседка. Президентът Росен Плевнелиев потвърди, че страната ни е готова да прати до 400 военни в Румъния. Държавният глава и министърът на отбраната Николай Ненчев се обявиха за засилване на присъствието на Алианса в Черно море. До утре продължава започналото на 7 юни учение „Анаконда 2016“ в Полша. Тренировката на НАТО включва над 31 хиляди военнослужещи и 3 хиляди единици бронирана техника, кораби и авиация. От Русия веднага контрираха, че Алиансът поддържа дискурс за руска заплаха, за да прокара развиването на военна инфраструктура в Източна Европа. Междувременно на срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг призова Русия да изтегли силите и военната си техника от Украйна. За предизвикателствата в Източна Европа, които повдигат въпроса за нова Студена война, както и за заплахите за сигурността ни ще говорим с ген. Михо Михов, председател на парламентарната Комисия по отбрана.
Михо Михов: Вашият анонс е най-меко казано обезпокоителен затова, защото очертахте – а и аз не съм далеч от тази мисъл – че напоследък, прочитайки информацията, човек остава с впечатлението, че се връщаме към фронтовото оформяне от времето на Варшавския договор или както Вие казахте – Студената война. Това е недопустимо и разбира се, всички държави членки на Северноатлантическия пакт трябва да си дават сметка, че напрежението по границите на НАТО не води до нищо добро. Ние поне имаме ярка представа от спомена по южната ни граница от времето на Варшавския договор. Но това, което казахте за „Анаконда“, то е точно така. Важното е да запомним, че българската армия също участва с 230 военнослужещи и близо 50 единици бойна и спомагателна техника. Най-ценното от национален мащаб е, че нашите формирования провеждат регулярни учения. Например 101 Алпийски батальон в Австрия, нека го наричаме Родопски, но да тренира в Алпите, 68 бригада „Специални сили“ провежда учение в района на прохода Кърнаре, Троян и при Црънча идната седмица. „Тракийски орел“ е важно учение, което съвместява силите за противовъздушна отбрана на България с тези на САЩ, които участват със самолет F-15. И ако трябва да обобщим началото на нашия разговор, ще кажа нещо не като представител на политическа партия АБВ и нейната парламентарна група, а като председател на Комисията по отбрана. Или както казват в НАТО – офицерите, които работят там, имат 2 шапки: едната е на НАТО, другата е на националната държава. Аз си слагам шапката на Комисията по отбрана. Безпокои ме разминаването на докладите, които приемаме в комисията – Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили и сега приетия в комисията Доклад за състоянието на националната сигурност, с различното говорене. В тези доклади няма такива категорични оценки, че България е заплашена, нито фигурира този страх от Русия – ако го илюстрираме с изказването на висш военен от НАТО, който казва, че атака на Русия срещу Полша ще бъде началото на Трета световна война. Те не личат в анализите на нашите документи, което ме озадачава. Меко казано ме безпокои, че важни решения по националната отбрана и участието ни в съюзните формирования чуваме зад граница или когато чужденци, макар и съюзници, посещават България. Би следвало да имаме предварителни разговори, защото сме парламентарна република и Комисията по отбрана е много важен орган, който трябва да знае всичко, което министърът на отбраната предприема или ще предприеме. Така изявленията на министър Ненчев, че с комисията работи отлично този път се разминават и мисля, че трябва да си вземем поука, тъй като това води до разноговорене на институциите, а България, пак подчертавам, е парламентарна република. Разноговорене за сигурността, национална, регионална и общоколективна. Ето в този смисъл мисля, че има какво още да си кажем.
Водещ: Тогава как в международен план би било разчетено евентуалното изпращане на 400 български военнослужещи в бригада на НАТО в Румъния?
Михо Михов: Нека първо да помислим и ако ми разрешите да формулирам няколко нериторични, а по-директни въпроса, на които трябва да си отговорим и като нация, и като държава – особено институциите, които отговарят за това. 400 войници са близо един батальон. Вие знаете, че българската армия е в некомплект с близо бригада. Спомням си и разноговоренето в Уелс, когато беше обещано Втора механизирана бригада от Стара Загора да усили силите в Балтика, сега говорим за усилване или участие на България в дивизионния щаб „Югоизток“, който да формира бригада от 3 200 до 5 500 души в Северна Добруджа. Пак подчертавам, най-вероятно от страх за Черно море и евентуална експанзия от страна на Русия. Общо взето наистина живеем в горещ мир, тъй като във вътрешен план и терористичните актове в цяла Европа, особено в южната ни съседка, и външните заплахи като че ли се реставрират. Всичко това предполага България да гради силите си за сигурност с бързи закони в МВР, бърз закон за подобряване в Министерството на отбраната и боеспособността на силите за сигурност. Затова разчитаме нещата не съвсем еднозначно, а напротив. Те изискват предварително говорене по темите в Консултативния съвет за национална сигурност при президента, Съвета по сигурността, Комисията по отбрана в Народното събрание, другите специализирани комисии в Министерствата на отбраната и външните работи. Там се формира единно мнение, а изявленията се правят зад граница и у нас, когато има такова, тъй като то касае не просто бюджета, а засяга живи хора. Не заклеймявам нашето участие в Румъния. Румъния се стреми към привличане на много щабове и сили, в това чисто и морска пехота от Съединените щати. Ние също провеждаме регулярни партньорски учения, особено със САЩ, които поемат и по-голямата част от разходите, но всичко това изисква поставяне на няколко въпроса и аз, ако ми разрешите, мога да ги формулирам.
Водещ: Заповядайте.
Михо Михов: Първо, в създалата се ситуация – тя никак не е безобидна – потвърждавам, че разноговоренето е опасно. Вие също сте запознати, че министър-председателят говори за подобни неща в Черно море и за изявления на други длъжностни лица в държавата, което налага не само Комисията по отбрана, но и държавните структури като цяло да си изяснят и да си дадат отговор на следното: знаем ли каква е целта на ръководството на НАТО с издигането на нови инициативи за разполагането на войски на Източния и Югоизточния фланг? Вече става дума за достатъчно крупни формирования – бригади, батальони, тактически групи – и би следвало и министърът, и министър-председателят, и върховният главнокомандващ, който е такъв само във военно време, да знаят отговора точно. Това само част от показната солидарност ли е или нещо друго? Второ, може да се предположи, че заедно със страните членки на НАТО се цели включването на Грузия, Молдова и Украйна и оформянето на Югоизточен регионален фланг, особено в района на Черно море. До каква ангажираност на страните ще доведе това, в това число и за нашата страна? Ще има ли ескалация, въпреки ротацията, за която говори министърът? Тук ще отворя една скоба: нека си кажем, че още през 2000 г. със седем страни създадохме, с участието на Съединените щати, бригадата „Многонационални мирни сили за Югоизточна Европа“, която има същата цел – да укрепва и поддържа мира в региона. Какво става с нея? Следващата година щаба трябва да приемем в България. Никой не говори за това, говорим за Югоизточния дивизионен щаб в Румъния. Трето, като народен представител искам да подчертая, че формированията изискват солидна логистична поддръжка и значителен брой военна техника и бойно осигуряване зад граница, което пък изисква бюджет. Бюджет, за който говорим, за да стане Българската армия боеспособна. И може би не на последно място, какви ще са политическите последици и по-важното – какъв ще е отговорът на страната, срещу която са насочени? Само показване на възпираща сила ли е всичко това? Тя как ще реагира? Вече имаме пример, тоест напрежението се засилва. И до какво ще доведе то ако – както се изрази генералният секретар на НАТО, имаме идеята да разположим ядрените сили на САЩ във Великобритания на изток? Но най-важното за нас, за което си говорим в „Добро утро, България“, е упълномощен ли е министърът на отбраната за такива изявления? Има ли решение на правителството по този въпрос, тъй като в Комисията по отбрана такава тема не е разисквана?
Водещ: Ген. Михов, поставяте все изключително важни въпроси, но ще акцентирам вниманието Ви върху споменаването на парите и боеспособността на армията ни. Има ли гаранция, че програмата за превъоръжаване на Българската армия ще бъде спазвана последователно през годините, независимо от кабинета на власт?
Михо Михов: Силно се надявам.
Водещ: Става въпрос за над 2 милиарда лева.
Михо Михов: Силно се надявам затова, защото изискването в Уелс и новото изискване във Варшава, за което се готвим да правим нови предложения, е едно и също. Не по-малко от 2% от БВП да се заделя за боеспособност, а и Вашият въпрос е много точен, тъй като в близък план до 2019 г. България трябва да е изпълнила поне част от 55 цели за способности със съюзните сили. А далечният хоризонт изисква още милиарди, не само за това, за което говорим. Тоест превъоръжаването за мен е надежда, решителна отговорност на днешното правителство, която препраща към следващите, и – разбира се, на върховния главнокомандващ, който трябва да подкрепя такива инициативи и да гарантира финансирането им с позицията си пред обществото, че трябва да се плати от днешното поколение, от следващото и от по-следващото.
Водещ: А как ще се реши проблемът с недостига в армията? Знаем за липсата на 1200 офицери, има и хиляди незаети щатни места за войници.
Михо Михов: Да, това с офицерите е силно обезпокоително. В Националния военен университет Министерството на отбраната и Щабът по отбрана предприеха мерки за приемането на повече курсанти и студенти. Нещо повече, разшири се подготовката, която е за приветстване, на английски език на чужди кадети. Всичко това ще компенсира недостига, но за много по-дълъг период и затова Министерството на отбраната правилно готви промени в Закона за отбрана, които дават възможност на офицери, уволнили се преди 10-15 години, да се върнат в армията, и тези, които имат и подготовката, и мотивацията, да служат отново.
Водещ: Благодаря Ви, ген. Михов, за коментара. Оставяме разговора с отворен финал, защото поставихте наистина важни въпроси.
Михо Михов: Отворен е и отговорен. Благодаря Ви.