Преди разсъмване на 22 юни 1941 г. Хитлер лично дава началото на операция „Барбароса” и германският Вермахт нахлува в Съветския съюз: 159 немски и 42 съюзни дивизии, 3.9 милиона войници с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900-километров фронт.„Когато започне „Барбароса”, светът ще затаи дъх и няма да коментира” – заявил преди това в тясно обкръжение германският фюрер Адолф Хитлер. Планирано е до есента Вермахтът да напредне до линията минаваща от Архангелск до Волга, като окупира цялата източна част на Европа. „Трябва само да ритнем вратата и цялата гнила структура ще се срути” – самоуверено заявява Хитлер.

Операция „Барбароса” обхваща само началния период на войната: тя предвижда настъпление срещу Ленинград, символично превземане на Москва и икономическа стратегия за овладяване на петролните полета в юга отвъд Украйна. Хитлер и неговите генерали обаче имат разногласия относно кои от тези аспекти да получат приоритет и къде трябва Германия да фокусира енергията си. Решението за приоритета изисква компромис, но Хитлер се счита за политически и военен гений.

Хитлер е самоуверен след бързите успехи в Западна Европа и е убеден в неподготвеността на Червената армия след Зимната война срещу Финландия през 1939–1940. Той очаква победа за няколко месеца и следователно не се подготвя за война, продължаваща през зимата. Това означава, че за неговите войници не са подготвени необходимите топли дрехи и подготовка за дълга кампания. Убеждението, че Съветският съюз бързо ще капитулира, предопределя крайната загуба на войната.

Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта, но положението на Съветския също остава бедствено. Тактически германците постигат множество големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически германосъветски фронт.

Операция „Барбароса” се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжаването на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните задачи.

За край на първоначалния план „Барбароса” се счита 5 декември 1941 г., когато започва Битката за Москва. След нея Хитлер окончателно ще разбере, че разчетите за блицкрийг са били илюзорни.

Провалът на операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече следващи операции в Съветския съюз, които в крайна сметка също се провалят. Битката за Москва (1941) спира неудържимия настъпателен устрем на Вермахта, битката край Сталинград (1942-1943) обръща хода на войната, а след Курската битка (1943) Съветската армия окончателно взема стратегическата инициатива и като цяло изходът на войната е предрешен.

През май 1945 г. руските войници за трети път в своята военна история влизат в Берлин. Те затвърждават правилото, че неканените гости трябва да се изпращат до дома им.

Екип на БЛИЦ