9e026f8ed8c45d991db17a757f123d73

Ще възкръсне ли лъчезарният Genius loci (Дух на мястото)?

QUO VADIS, БУРГАС?

Ще възкръсне ли лъчезарният Genius loci (Дух на мястото)?

 

Д-р Георги Чалдъков

 

Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник. Ърнест Хемингуей, перифраза

 

       И преди бях чувал от кореняци, както ги наричам „древни бургазлии“, че родният Бургас не е вече такъв, какъвто беше – „най-хубавия на земята“. Не им вярвах, или не исках да им вярвам, докато получих писмото на един изключително умен и добър колега.

„Здравей, Георги,

Всеки път в Бургас се опитавам да разбера какво НЕ е наред (там съм всеки месец по 3 дни и консултирам безплатно деца до три години). Вече знам – това чувство на безнадеждност и празнота – по улиците и в очите на хората, идва от липсата на Душа. Опитвам се, търся я, но не усещам Душата на града, няма я, няма белезите на духовността, на радостта, на летящите хора, на Духа. На третия ден единственото ми желание е да избягам.

Към хубавата енергия на Плевен, на Пловдив, на София …. и там – едни други хора, живи очи, Живот! Какво стана в твоя град? Защо всяко второ дете е БОЛНО и вече е изпило по 15 антибиотика за 2 години?“

Огорчен от тази диагноза, написах на колегата следното:

„Душата на градовете се създава от хората, които живеят в тях. Бургас е голямата метафора на рибарите, капитаните, моряците, артистите, художниците, поетите, музикантите, лекарите, спортистите… (Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Тончо Русев, Стоян Цанев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Хиндо Касимов, Руси Чанев, Георги Дюлгеров, Кирил Дончев, Керан Керанов, проф. Иван Карайотов, Керана Ангелова, Георги Райков, Стефан Диомов, Георги Найденов-Гого, инж. Иван Даракчиев, Тони Димитрова, д-р Иван Чилингиров, д-р Богомил Панайотов, Петър Петров, д-р Атанас Сидеров, д-р Любомир Палазов, д-р Вълчан Бодуров, д-р Христо Душепеев, д-р Стоян Стоев, д-р Коста Костов, д-р Веско Джендов, д-р Любомир Стоичков, арх. Тодор Кръстев, арх. Неделчо Карабелов, Васил Лаков, Георги Димитров-Червения, Васил Константинов, Димитър Бобчев, Динко Хаджидинев, Бойчо Брънзов, Никола Проданов, Георги Костадинов, Ангел Заберски, Венко Пиперов, Живко Иванов, Митко Иванов… И, разбира се, Пандира – Петко Благоев, Кефа – Стефан Димов, Билито – Благой Тодоров, Петлярката – Христо Захариев, Джимито – Димо Димитров, Коцето – кап. Константин Кюркчиев и Лисика – Димитър Георгиев).

В магическия реализъм  „Тльон, Укбар, Orbis Tertius“ Хорхе Луис Борхес  пише: „Предметите в Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.“

Подобен пример е: Духът на Бургас, който съществувал, докато в него  живеели Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Христо Фотев, Петя Дубарова, Стоян Цанев, Тончо Русев…, и който изчезнал  след смъртта им.

Писмото на изключително умния и добър колега продължи така:

„А физически децата ги разболяват два индустриални гиганта, защитени от политици и забранени за държавни служители от РИОСВ, които да замерват чистотата на въздуха. Толкова болни деца – с астми, дерматити, пневмонии, ежемесечни антибиотици…, аз не съм виждала в нито един град в България! Майките казват „Бургас умира …. и никой не го е грижа.“ Бургазлийка четвърто поколение ми каза с болка: „Направете нещо! В петък на обяд до понеделник сутрин започва голямото изпускане на замърсители от заводите, защото тогава не работят институциите, за да го регистрират във въздуха над града.“

Допълвам писмото на колегата:

Защо още се спори за паметника на бащата на Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията? Защо изписаха по улиците стихове на Христо Фотев да ги тъпчат хората? Защо позволихме последните години от живота на Христо Фотев (1995-2002) да са една от най-тъжните рани в Душата на Бургас? Защо (само)награждаващите се поети станаха замърсители на родната ноосфера? Защо – на фона на настъпваща­та духовна катастрофа – има социална апатия от страна на талант­ливите бургаски поети? Ако ги има, ще се родят ли ембрионите на надеждата? Ще чуем ли ехото от миналото? Кой и кога ще говори за Състоянието на Бургас (State of Burgas – подобно на State of the Union за САЩ): “Аз искам град, който премахва замърсяването на въздуха, водата и морето, който подобрява инфраструктурата на Душата и картографира генома на здрав-дух-в-здраво-тяло. Защото Бургас  ще стане, става  или вече е станал „кухият град“, а някои (много?) бургазлии напомнят на „Кухите хора“ (The Hollow men) на Томас С. Елиът.“

А ние не повярвахме на Поета:

…Бургас е най-жестокият театър.

И аз съм сам – без никакъв декор.

По-гол съм аз от северния вятър…

Не ме оставяй ти, мой малък хор.

 

Остава ни – щом сме сгрешили – да се покаем – metanoia означава промяна на мисленето и чувстването – да бъдем съпричастни към мъките и радостите на дру­гите. Да се възхищаваме на успехите им. Иначе напълно ще оглупеем, озлобеем, обездушеем, обезбургасеем.

          Тогава и Deus ex machina (Бог, спуснат от машина) няма да ни помогне.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *