Media_literacy_logo4

1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда

Изследване показва нуждата от допълнителни образователни усилия за подобряване на медийната грамотност сред тийнейджърите в България

 

Център за развитие на медиите проведе изследване за нивото на медийната грамотност на ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора в периода 01.04 – 10.06.2019 г. с цел да се събере първата, основаваща се на факти, систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии.

Целта на изследването бе да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването. В проведената анкетата участваха 642 и отговориха на 16 отворени и затворени въпроси.

Обобщение на резултатите:

  1. 1. Най-голям процент от отговорилите на въпроса от къде се информират за случващото се в България и по света дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%.
  2. 2. Сред новините, от които младежите се интересуват най-много попадат следните теми: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и иновации, което потвърждава тезата, че мрежата и информацията в нея е носител на модерността и иновативността, като анкетираните имат нагласата и очакванията да открият в интернет именно тази информация.
  3. 3. Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за критичното отношение на анкетираните в достоверността на съдържанието. От друга страна, обаче, този процент е тревожен по отношение качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите определят като недостоверна. И в голяма степен представлява „оценка“ на информационните канали, от които те се информират.
  4. 4. Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, което на практика означава, че не допускат в мрежата да има нито една фалшива новина. Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%), което на практика може да означава, че тези ученици или нямат адекватна своя база за сравнение, или не притежават познания да разпознаят фалшивото съдържание. Това е една голяма група, с която е наложително да се работи допълнително в училище или с други извънкласни форми.
  5. 5. Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си, което в много случаи може да е погрешното решение при разпознаването на фалшивата информация.
  6. 6. Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%.
  7. 7. Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.
  8. 8. По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%, а 44% смятат, че са попадали на пропагандно съдържание.
  9. 9. 1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда. Тези, които смятат, че знаят какво е пропаганда я дефинират най-често със следните думи: измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.
  10. 10. Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Много голям, почти 50% от отговорилите, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти на ден, което прави присъствие в интернет на всеки час от деня. Това на практика означава, че те непрекъснато са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
  11. 11. Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се допълва всеки ден с техните постове, снимки и публикации и е нещо, което трудно може да бъде поправено или манипулирано.
  12. 12. Учениците трябва да получат знания за това, какво означават приятелствата в социалните мрежи. И да получат отговор на така важния за тях въпрос – трябва ли да познават лично всичките си „приятели“ в мрежата. На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ учениците не винаги мога да дадат точен отговор. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. От практиката се налага и извода, че често те няма защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата.

Основни изводи:

  • Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е проблем сред голяма част от анкетираните ученици. Друга част вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време признават, че пропагандата е непознато понятие за тях.
  • Изследването показва нуждата от допълнително обучение и надграждане на знанията на учениците по отношение на достоверно и истинно съдържание, придобиване на умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи.
  • Пропагандата е трудно разпознаваема и неточно дефинирана от голяма част от анкетираните. Някои имат базови представи за целите на пропагандата и методите, които използва. В този смисъл обучението на младежите в ученическа възраст е наложително и то трябва да следва утвърдените стандарти в журналистиката и масовите комуникации.

 

Допълнителна информация:

Целта на проекта „МЕДИЯ СЕЛФИ”, иницииран от Център за развитие на медиите, бе да се събере първата, основаваща се на факти, систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии. Проектът цели и да даде възможност на учениците да използват инструмент за самооценка на нивото си на познания по отношение на фалшивите новини, достоверните източници, пропагандните или заблуждаващи механизми в информационното пространство, както и да поощри критичното им мислене. Основна цел на Център за развитие на медиите  е да положим основите на систематична национална база от данни за медийната грамотност, да установи медийните източници на информация за младежите, така и да посочи нуждата от образователни инициативи в тази посока.

Необходимо е да се обърне внимание към критичните точки в липсата на ключови медийни познания сред младежите, както и да нуждата от усилия за подобряване на информационната среда от страна на медиите, Нужни са и усилия, за да се предотвратяват информационните „капани“, в които могат да попаднат младите хора в България.

Проектът се осъществява с любезното съдействие на Американското посолство в България и е подкрепен от водещи журналисти.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *