Д-р Георги Чалдъков
Научно доказано е, че от съчетание на гените на Хронос – времето, и Гея – земята, се раждат големи таланти. Така през 1934 година в Бургас се раждат: Олга Шевкенова, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Антаоанета Войникова, Христо Фотев, Иван Кожухаров, Драго Николов, Херувим Стоев, Любомир Йорданов, Тодор Евгениев, Васил Вълев, Хиндо Касимов, Иван Арабов, Манол Рибов, Стефан Димов-Кефа, Евгени Головински. И разбира се Райна Кабаиванска – на 15 декември 1934 година.
„Днес видях Д.Г.“ – написал в дневника си Иван Вазов. Когато през 1998 г. за първи път отидох да работя в Института по невробиология в Рим, написах в електронно писмо до мои приятели: „Днес се срещнах с Р.Л.М.“
През 2002 г. в Модена, Италия, се проведе международен симпозиум, посветен на Рита Леви-Монталчини – Нобелов лауреат за медицина. Знаех, че в този град живее Райна Кабаиванска – prima donna assoluta на съвременната
опера. Знаех, че е родена на 15 декември в Бургас, в центъра на града, на улица „Богориди“ 4 – дете на гимназиална учителка по физика и известен ветеринарен лекар, писател и бохем, често посещавал Гражданския клуб на „Богориди“ 18, където е работил баща ми. Знаех, че след това са живели до храма „Свети свети Кирил и Методий“. И спомените Райна Кабаиванска за Бургас: „Бургаският плаж е най-силният ми спомен от детството. Спомням си мъчителните и прелестни часове, когато чаках майка ми да се върне от училището. На площада полека се утаяваше вечерта… Отдалеч разпознавах мотоциклета на баща си, купил го беше на старо и имаше необикновен гръмовит характерен глас в общо взето тихия град. Срещу нас беше къщата на Любомир Бодуров, който тогава още не беше певец. Спомням си и вечерите на плажа. Те бяха светли и спокойни вечери от края на лятото. Баща ми имаше много приятели тук… В такава вечер те печаха прясно уловената риба. А в морето съвсем близо се люлееха дини – така ги изстудяваха.“
Завършва оперно пеене и пиано в Консерваторията в София. Печели стипендия, заминава за Италия и става най-виртуозното belcanto на света – триумфира в нюйоркската опера „Метрополитън“, миланската „Ла Скала“, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол, Националната опера в София…. Пет пъти е обявявана за най-популярна личност и два пъти за музикант на годината в Италия. И разбира се – почетен гражданин на Бургас. През 2000 г. Венеция я дарява с Голямата награда „Един живот, посветен на музиката“. Президентът на Италия я прави Кавалер на ордена на Италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството.
Знаех и за основания от нея през 2001 г. майсторски клас в Нов български университет в София, за българо-италианския й проект „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена“. И за Фондацията „Райна Кабаиванска“, която дава стипендии на надарени певци в България и чужбина.
Така, през 2002 г. в Модена като бургазлия имах всички основания да се опитам да се срещна с Райна Кабаиванска. Но куражът не ми стигна, остана за друг път да напиша „Днес се срещнах с Р.К.“. А сега й пожелавам да надмине годините на Рита Леви-Монталчини, която живя 103 години.
Послепис
Здравей, приятелю, адмирации за последната редакция на есето. Сега вече то ухае наистина на море, на Бургас, на бохемския му дух и Тя – Голямата Райна Кабаиванска („каба“ и „ски“ към името си – как само го е натаманил онзи далечен чешит баща й д-р Ячо Кабаивански) вече е съвсем наша и истинска бургазлийка. Дерзай и нека музата ти все така те осенява. Ти можеш още и го прави както досега. Прегръщам те: Д-р Дичо Палазов – Бургас, 14 декември 2010
Драги Дичо! Благодаря! Тези твои думи ще ги сложа в рамка на стената, като майсторско свидетелство. Доназдраве! Бургаски твой, Георги
