За необходимост от промяна на регистрацията на лечебните заведения се обединиха участниците в дискусия на тема „Здравната реформа. Проблеми и перспективи пред различието на доходите, заетостта и достъпа до здравни грижи”.

Председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Иван Кокалов обясни, че битката за печалба между болниците, които се регистрират като търговски дружества, изкривява разбирането, че здравеопазването е преди всичко социална дейност, която има своите финансови измерения.

Той бе категоричен, че трябва да има отделен закон, по който да се регистрират лечебните заведения, а не това да става както досега по Търговския закон.

По думите на Кокалов регистрацията по Търговския закон е променила начина на мислене, от което произтичат и някои корупционни практики. Министерство на здравеопазването, в лицето на министъра, е заявило, че ще гони търговците от храма, което според Иван Кокалов е малко трудничко, защото търговското лоби е много голямо.

Той отбеляза, че в Македония е приет таван на заплатите в здравеопазването в размер на 3000 евро, докато в България липсва такава политика. Според Кокалов е необходима общодържавна политика по отношение на доходите в сферата на здравеопазването. Оказа се, че страната ни е единствената държава членка, в която средствата за здравеопазване като дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) са намалели за периода 2002-2010 година. През 2002 г. те са били 5,3 %, а през 2010 г. – 4,8 от БВП в страната или 0,5 % по-малко.

По данни на ЕВРОСТАТ страната ни отделя рекордните 2,7 % от БВП за обществен ред и сигурност при средно ниво за Европейския съюз 1,9 %.

Също така според данни на КНСБ държавата заплаща средно 3,5 пъти по-малко за осигурените от нея лица или това са 244 лв. годишно, а в сравнение един работещ, който се осигурява, средногодишно внася 816 лева.

Освен това в България е най-висок делът на заплащане за собствена сметка за здравеопазване, което в комбинацията с ниските доходи в страната води до затруднен достъп до медицински услуги.

Според синдикалната организация в България има огромни различия в заплащането за една и съща медицинска дейност, извършена от професионалисти. Това се дължи в различието на собствеността на болниците, както и на липсата на единни правила при формирането на заплатите.

Д-р Иван Кокалов обясни, че благодарение на „кражбата” на специалисти от държавните болници към частните също се ограничава достъпът на пациентите до медицинска помощ.

Мариана Балабанова, старши експерт във Федерацията на синдикатите в здравеопазването, заяви, че средните доходи на лекарите за 2014 г. са нараснали от 21 до 34 %. Главните медицински сестри са получили със 190 лева повече основна месечна работна заплата за 2014 г. спрямо 2011 година. От представената от нея статистика стана ясно, че средният осигурителен доход за лекарите е с 51 % по-висок от минималния осигурителен доход в страната.

Според нея е тревожна статистиката на Българския лекарски съюз (БЛС), според която над 500 лекари са напуснали България през 2011 година. През 2012 г. са били 447, през 2013 г.– 400 и през 2014 г. – около 500. Само 8,2 % от лекарите у нас са на възраст до 35 години.

Балабанова отбеляза, че има необосновано увеличение на броя на лечебните заведения в големите градове.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков взе отношение по представените данни, свързани с миграцията на лекарите. Той посочи, данните на БЛС се разминават от тези на здравното министерство. И техните данни обаче също не били изцяло верни. Шарков изрази недоумението си от факта как 500 лекари напускат годишно, също толкова завършват, а в същото време броят на новопоявилите се болници се увеличава.

Д-р Ваньо Шарков бе категоричен, че броят на здравно неосигурените е около 7 %.