Д-р Георги Чалдъков
Съвременни изследвания в невронауката показват, че хората сме „емоционални машини, които мислят“ (повече пише в книгата „Човекът. Мисли, чувства, приятелство“).
На 3 март – 138 години от освобождението на България от турско робство -президентът на Република България пак не спомена„турско робство“, „Русия“ и други свързани с българската емоционалност думи. Докато вицепрезидентът Маргарита Попова – от висотата на Шипка – ясно и точно изрече:“Нека от от този връх днес клетва да дадем да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено в ръцете на посветени и патриоти. И не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, вместо за робска участ, продължила 5 века по българските землищата и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“
На този свят за българите ден се появи и Манифест“За републиката“, замислен от политологът Евгений Дайнов в съавторство наполитолозитеОгнян Минчев и АнтонийТодоров и културологът Александър Кьосев. „Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията“ – звучи като мото на Манифеста.В него се говори за „чиста и свята република“ – патентна ВАСИЛ ЛЕВСКИ, иметонакойтоневидях в Манифеста.
Думата „манифест“ обаче е с мрачно лице – напомня за „Манифест на Комунистическата партия“на Маркс и Енгелси за „призрака на комунизма, който броди из Европа“. Сега в Манифест“За републиката“ това звучи:„Един призрак броди из България – призракът на българскотогражданско общество.“ Въпреки че формално „Граждани за България“ не присъстват при инициаторите и учредителите на Манифеста.
И по-важното: хубавонеможедасеправиотлошо – професорът-инициатор, закърмен и израснал с червеното мляко, елошото, коетонеможедаправихубаво. Друго – неманифестно – са имали предвид старите римляни когато са казвали: pro bono publico(за добро на обществото)и res publica(обществена работа).
Подобна проява на интелектуалци имаше и през януарни 2016-та, когато поетесатаБожанаАпостоловапризова в Пловдив за „Спасение на България“. Призивът звучешехубаво, ноерудиранитеинтелектуалциТомаТомов и СтефанЦаневнегоподкрепиха – разбирасе! Тези манифести и призиви минапомнихамаксимата:“удоволствието е некаквовинопия, а с когогопия“.
Да се върнем към Седмичната хроника. На 9 март в залата на храма „Христос Спасител” руският патриарх Кирил, от името на Международния фонд „Единство на православните народи”, ще награди българския патриарх Неофит. (Първият български лауреат на Фондае президента Георги Първанов.) Поканени за церемонията в Москва са Симеон Сакскобургготски и Героги Първанов. И пак достигам до „хубавото“ и „лошото“- лошо е Патриарх да е в компания на комунист, дегизиран като социалист, и „цар“, който съди „царството“ си за имоти.
А тази сутрин в една телевизия ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изрече хвалебствено конформистки думи за министъра на МОН. Отгоре на това той каза, че изискванията за прием на студенти в неговия университет са най-високи в България.На което аз отговарям: О арогантност столична! – отнася се и за ректора на Медицински университет, София.
Все пак Седмицата видя нещо наистина хубаво: доцент Марин Генчев – неврохирург и университетски преподавател в Германия –започва да оперира в софийската болници „Св. Анна“, завръща се, за да лекува в родината си. Въпреки че месечната му заплата тук е колкото изкарвал в Германия за 5–10 часа. Той,с похвална благост и родолюбие, изрече: „Смятам,че за моите деца, България ще е много по-добро място, отколкото Германия. За мен е важно да знаят откъде идват.” Засега децата му са пет – да са живи и здрави!
Всичко това с д-р Марин Генчев е лъчезарен пример за отлично възпитание от родителите му. Генитене „падат“далеч от ДНК – баща му Христо Генчев е един от най-ерудираните живи българи – архитект, урбанист, учен, геополитик!
– Каква е формулата да останеш нормален съзидателен човек в тежко време? – една журналистка запита арх. Христо Генчев.
– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността – отровата, която съсипва и разяжда.
Звучи като Божия заповед…
