Получихме и публикуваме становището на генерал-майор о.з. д-р на военните науки Стоимен Стоименов, който повече от 10 години е бил заместник – началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия и на неговия наследник и правоприемник- Служба „Военна информация“.
Поради големината на текста ,ще го публикуваме с продължения!
Всички добрини започват от разузнаването!
Хенри Кисинджър
В разгара на войната в Украйна, като по неприятелска команда, се посипват словесни удари по българското разузнаване. Неприятното в случая е, че става дума не за вражески, а за приятелски огън, който повеждат депутати от средите на управляващата коалиция.
Инициираният дебат за състоянието и способностите на българското разузнаване да предоставя на държавните институции качествен информационен продукт идва в най-неподходящия момент.
По този повод ми се иска да споделя моята гледна точка за критиката на разузнавателните служби и на техните действия в условия на украинската криза. Мисля, че имам морално право на мнение, тъй като повече от 10 години бях заместник – началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия и на неговия наследник и правоприемник- Служба „Военна информация“. Още повече, аз съм свидетел и участник в организирането на действията на военното разузнаване непосредствено преди и в хода на провежданата през 1999 година от 11 държави членки на Алианса операция „Съюзна сила“ срещу остатъчна Югославия. Има определени прилики между двете операции не само за това, че започнаха на една и съща дата – 24 февруари, но и поради отражението им върху националната сигурност на България.
Когато пожара гори в съседите, никой не може да гарантира, че няма да пламне и собствения му дом, още повече ако става дума за прифронтова държава. В тези случай ролята на разузнаването като острие на дипломацията и фактор на политиката е незаменима. Парадоксално е обаче, че вместо да бъде подпомогнато и насърчавано, родното разузнаване е подложено на злостна атака със съмнителни аргументи. Мнозина с пълно основание ще кажат, че не виждат нищо ново под слънцето, защото този мач го играем повече от тридесет години. И те са прави. През всичките години на прехода разузнаването си остана ябълка на раздора между политическите сили на нова България. Времето тече, демокрацията се развива, а някои политици показват, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Оказва се, че процесът на поумняване и единение на нацията е труден и болезнен, че често връх вземат партийните пристрастия, които изместват на по- заден план държавен интерес.
Отварянето на дебата за ролята и ефективността на българското разузнаване в условията на кризисна обстановка е меко казано странно и непонятно. То е нещо като опит за ловене на риба в мътна вода. С други думи, тук иде реч за наличието на неаргументирано и неразумно
злословие по адрес на разузнаването
по повод на предоставена на закрити заседания на Парламента и на парламентарни комисии информация за развитието на конфликта между Руската федерация и Украйна, която впоследствие се оказва невярна.
По този повод уважаемият генерал Атанас Атанасов, лидер на ПП „ДСБ“, председател на парламентарна комисия за вътрешна сигурност и обществен ред, гръмогласно заяви, че „Службите пързалят премиера и кабинета за войната“. Няколко дни по-късно, на 12 март, в предаването „Тази сутрин“ на БТВ с още по остър тон той доразви позицията си като каза: „Ние констатирахме много сериозен проблем. Аз и моите колеги от „Демократична България“ ще работим много усърдно, за да изясним неговия генезис, и да се преодолее това състояние на българските служби, защото в най-тежкия момент за последните 20-30 години, пред който е изправена държавата ни, тази криза, комплексна, с война на 300 км., българските служби показаха, че са неспособни да информират висшето държавно ръководство с надеждна информация“.
Отношение по повдигнатия въпрос взе и негов побратим Христо Иванов, също партиен лидер от същата коалиция като каза, че те ще направят всичко възможно „…за да изяснят какви са способностите на службите и дали наистина те могат да осигуряват висшето държавно ръководство с надеждна информация“. И още нещо от него – „Директорите на служби говорят несериозни неща, които не се потвърждават“.
От коалицията твърдят, че информацията на нашите служби докладвана на закритите заседания се различавала от докладите на западните разузнавания. Погрешната прогноза не се променила дори и след 11 февруари, когато президентът на САЩ Джо Байдън казва, че се очаква пълномащабно нападение на Украйна.
Лансира се и тезата, че шефовете на нашите разузнавателни служби приемат руската версия при интерпретирането на ключови международни проблеми и скандали. Твърди се, че разузнавателните служби често прокарват чужди интереси.
От фризера беше извадена и отхвърлената с убедителни аргументи стара тяхна теза, че една малка и бедна страна каквато е България, не се нуждае от две разузнавателни служи, т.е. че Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“ (СлВР) трябва да се обединят в една национална разузнавателна служба. За по-голяма убедителност, от телевизионния екран, генерал Атанасов направи съпоставка на българския с моделите на организация на разузнаването в страни-партньори от НАТО като САЩ, Великобритания и Германия, които за разлика от нас, имали по една разузнавателна служба. Действително в САЩ има едно Национално разузнаване, само че то обединява в себе си разузнавателната общност състояща се от 17 отделни разузнавателни служби. Великобритания и Германия имат съответно своите МИ-6 и БНД, но в министерствата на отбраната функционират и разузнавателни дирекции.
В нападките на разузнаването се включиха и водещи български журналисти, които поискаха, под формата на граждански контрол, да присъстват на закритите заседания с право на достъп до разузнавателната информация, нищо, че по закон нямат право на това.
За мен е непонятно как е възможно юристи, каквито са господата Иванов и Атанасов, да не си дават сметка, че с разгласяването на поверителна информация, изнесена на закрити заседания в Парламента, се нарушава Закона за защита на класифицираната информация и се попада под ударите на закона.
/Следва/
