Инж. Георги Петрушев
Първите грижи за опазване на природата в България се полагат веднага след Освобождението от Османско иго.Те са предизвикани от прекомерното изсичане на големи горски площи и превръщането им в земеделски земи и площи за паша на добитъка. Това довежда до промяна на оттока на реките и пресушаването на планински езера. В интерес на стопанската дейност. Особена грижа представляват злоупотребите с улова на дивеч и рибното богатство в реките и крайбрежните морски води. В държавата започва дейност в защита на природата.
В основата на приетите през 1883г. Закон за горите и Закон за рибарството, както и на Закона за лова през 1886г., е заложена идеята за защита на природата. За един от първите радетели на природозащитата в България се смята ботаникът акад. Д-р Стефан Петков. През 1894г. в сп. „Природа” /кн. 10/ той публикува статията „Влияние на лесовете върху климата и почвата”. През 1911г. в сп. „Лесовъдска мисъл” Тодор Иванчев повдига въпроса за запазването на отделни кътчета в страната като „природни паметници” по подобие на други европейски страни.
В статията си той пише: „Инициативата в тази насока трябва да бъде подета на първо място от Дружеството на лесовъдите, тъй като те са най-близко до родната природа и най-добре я познават.” Десетина години след Първата световна война природозащитната идея у нас е подета с нова сила. На осмото си събрание през 1927г. Дружеството на лесовъдите избира специален комитет, който да влезе във връзка с ръководствата на редица дружества – Природоизпитателното, Ботаническото, Геоложкото, Туристическото и Ловното, за да започне преговори за създаване на Съюз за защита на природата.
След продължили една година съгласувателни действия, на 14 май 1929г. представители, излъчени от тези организации, се събират на общо събрание, състояло се в тогавашния Дом на българските лесовъди, и обявяват създаването на „природни паметници”, за каквито са сочени уникални за европейския континент по вид и възраст горски насаждения, геоложки образования и впечатляващи ландшафти.
Лесовъдът проф. Тодор Димитров поставя въпроса пред Министерството на земеделието и държавните имоти, в структурата на което е и горското стопанство. Министерството проявява разбиране към необходимостта от специални грижи за опазването на отделни редки и ценни горски насаждения и природни забележителности.
По настояване на Съюза за защита на родната природа и със съдействието на Тодор Куманов – началник на отделението за горите и лова, министърът утвърждава протокола на постоянния Горски съвет от 27.02.1933г., което е достатъчно основание на 29 юни 1933г. да бъде обявен първият в България природен резерват „Силкосия”. Той се намира в Странджа, на левия долинен склон на р. Велека, между селата Българи и Кости, на територията на горското стопанство Кости, на средна надморска височина 165 метра. В него са съхранени вековни гори с няколко вида дъб, източен бук и други ценни за дендрологията и ботаниката представители на растителния свят.
Три години по-късно, през 1936г., Само ден след обявяването на първия резерват, на 30 юни 1933г., е издадена заповедта за обявяване на резервата „Парангалица” в Рила. Целта му е съхранението на уникални за Европа гори от смърч и обикновена ела с големи запаси – до 1500 куб. м. на хектар. Малко по-късно, през1933г., са обявени резерватите „Баюви дупки”, „Малка Джинджирица” е „Сегмен тепе” в Пирин, съхраняващи ценни вековни гори от бяла и черна мура.
На 28. 09.1933г. Министерството на земеделието и държавните имоти разпорежда на районния държавен инспектор в Бургас да постави под специална охрана двата бряга на р. Ропотамо – красивият пейзаж на речната долина привлича все по-голям брой туристи и любители на природата. По своя характер реката е може би единствена в Европа, а дървесните, храстовите и тревните растителни видове представляват огромен интерес за науката.
На 27 октомври 1934г. е създаден първият на Балканския полуостров Национален парк „Витоша”. Обявени са и резерватите „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”. Две години по-късно, през 1936г., паркът е прекатегоризиран в „народен.”.Това става по предложение на Съюза за защита на природата, защото по статута на националните паркове цялата територия и всичко, намиращо се на нея, е единствено държавна собственост, без да допуска стопанска дейност. Парковете с категория „народен” са обявени и в други европейски държави през първата половина на 20 век. С окръжно разпореждане от 29 .11.1935г. Министерството на земеделието и държавните имоти издава заповед до началниците на секциите по залесяването и борбата с пороищата да поставят под особена закрила освен природните паметници и естествената природна среда, в която се намират историческите местности Шипка, Вола /Околчица/, Бузлуджа и Оборище.
Съюзът за защита на природата и Отделението за горите и лова на Министерството на земеделието и държавните имоти водят борба за приемането на Закона за защита на природата, утвърден на 15.03.1936г. Малко по-късно е приет и Правилникът за прилагането му. Тези два документа съдействат за подем и разширяване на природозащитното дело у нас.
През 1943г., в разгара на Втората световна война, със заповед на Министерството е обявен Народен парк „Златни пясъци”. Неговото обявяване е резултат от дейността на лесовъдите от Дирекцията по горите и лова към Министерството, които виждат заплахата за природната среда около най-посещавания по онова време български морски курорт, разположен северно от Варна, и извършват достойна за уважение работа по създаването на защитената територия. Горската екосистема в тази територия е изключително ценна по състав и видово разнообразие на дървесна и храстова растителност, която в ниските части на парка има лонгозен характер. Тук се намират редица исторически забележителности, сред които е и „Аладжа манастир”.
След Втората световна война започва бурно, много често безконтролно развитие на индустрията, която унищожи хилядолетни природни, исторически и духовни забележителности.
Със цел, създаване на голям брой работни места, подобряване на икономическото и финансово положение на значителна част от българския народ започва изграждането на големи индустриални предприятия в различни райони на страната.
В Перник бяха построени и пуснати в действие металургичен комбинат, завод за добив на цимент и ТЕЦ. Край Бургас се появи голям дървообработващ завод за обработка на предимно широколистна дървесина от Странджа планина. В Разложкия район бяха пуснати в действие три големи дървопреработващи предприятия –ползващи предимно иглолистна дървесина , докарана от Коми. Край София, в полите на Стара планина бе изграден металургичният комбинат Кремиковци.Той се превърна в мощен замърсител на въздуха в целия софийски район и унищожи надеждите и плановете Софийското поле да се превърне в територия за производство на зеленчуци, задоволяващи нуждите на столицата.
Отначалото на 80-те години на 20. век започна все по-ярко да се усеща разликата в бита, заплащането, здравеопазването и образованието на управляващите и останалата по-голяма част от населението. Все по-категорично се виждаше недоимъка на хранителни продукти от първа необходимост. Хората от рано сутрин се редяха на опашки пред магазините за снабдяване с хранителни продукти. Появиха се в столицата т.н. показни магазини, където срещу по-високо заплащане се намираха вносни хранителни стоки. В магазините на Кореком със западна валута се купуваха стоки от западните страни като телевизори, радиоприемници и леки коли.
Това предизвикваше трудно прикривано недоволство между хората.
В СУ „Климент Охридски” спонтанно се събраха група изявени интелектуалци /1988/. Там се създаде обществено формирование „За гласност и демокрация” с лидер философа Жельо Желев.
Град Русе по онова време бе най-модерно устроения български крайдунавски град по европейски образец.Румънската държава пусна в действие на другия бряг на Дунав голям металургичен и химически комбинат. Въздушните емисии от него насищаха с отрова въздуха в Русе и около него и поставяше в опасност здравето и живота на хората. С цел да се подпомогне обществената съпротива срещу този замърсител спонтанно бе създаден Комитет за спасението на Русе.
В него се включиха изтъкнати наши писатели, журналисти, художници, общественици.Тогава Виолет Цеков и Георги Аврамов направиха филм за обгазяването на Русе . „Дишай”, който бе прожектиран в Дома на киното в София. След прожекцията големият български актьор Петър Слабаков, възмутен от видяното, се провикна:”Това повече не може да продължава така!”
На 11 април 1989г. в София, в апартамента на Александър Каракачанов бе създадено национално сдружение „Екогласност” с лидер Петър Слабаков.В него активно се включиха политически деятели, естествоизпитатели, химици, лесовъди, лекари и много други обществено значими личности. Основна задача на сдружението бе да работи за чиста околна среда и по-добър живот на населението.
Екогласност, както и Русенският комитет не можаха да изиграят съществена роля за подобряване екологичната обстановка у нас.
Понастоящем в България съществуват много организации, асоциации, клубове и други формирования , които имат като единствена задача да работят за подобряване качеството на околната среда. На практика резултатите са плачевни. В София шумът е враг номер едно за човешкото здраве, живеещите в района дишат най-отровния въздух, поголовно се изсичат зрели дървета в парковете, градините и булевардите на София.
На снимката:Пясъчната лилия е защитен вид. Намира се северно от нос
Емине в защитената местност Иракли-община Несебър.
…………………………………………………………………………………………….
Инж. Георги Петрушев е роден в София. Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща му Петруш Христов Йорганджиев е завършил Художествената академия и по-нататък се оформя като пейзажист, изобразявайки красотите на българската природа.
На 23-и годишна възраст Георги Петрушев завършва Висшия лесотехнически институт. Шест години по-късно завършва и Висшия машинно-технологичен институт по специалността „Технология на машиностроенето”.
След още десет години завършва две годишен курс за следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. По-голямата част от професионалния му път преминава в Горското ведомство.
През последните десет години изпълнява длъжността Главен експерт и завеждащ отдел по защитени природни територии в централното управление на горите в България.
Този период от своя професионален живот инж.Георги Петрушев счита за най-щастливия, защото тогава съвпадат професионалните му интереси с неговото любимо занимание, съпровождало го през целия му живот. Да обхожда и опознава българските планини, природните, културни и духовни забележителности , и да ги описва.
Изграждането му като много активен планинар се дължи на грижите за своята теоретическа и практическа подготовка. Завършил е курсове за планински водач и старши инструктор по туризъм. Покрил е изискванията и е добил званието Майстор на спорта по туризъм. За активната му общественополезна дейност за развитието на пешеходния туризъм е удостоен със званието Заслужил деятел на туризма.
Посещавал и изучавал е устройството, организацията и управлението на едни от най-големите национални и природни европейски паркове.
Г.Петрушев е автор на над 2000 статии, репортажи, есета и пътеписи на екологична, природозащитна, горска и туристическа тематика. Автор е на 21 книги, повечето от които са туристически пътеводители за планините – Пирин, Витоша, Люлин, Беласица, Източна Стара планина, Средни Родопи, Седемте Рилски езера. Автор е на книгите „Света гора. Манастирите на Атон” и „Софийската мала света гора” , като и на две фотоизложби -„Природата на България” и „Света гора. Манастирите на Атон”.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на европейските журналисти.
инж.Георги Петрушев от десетилетия е голям приятел на община Несебър.От три години той се нареди сред най-добрите сътрудници на сайта „Несебър нюз“.Уверихме са,че публикуваните негови материали предизвикват голям интерес и ще продължим да ги споделяме с нашите интелигентни читатели!
