Президентът Румен Радев е сезирал Конституционния съд с искане да бъде обявено за противоконституционно решението за създаване на временната комисия по проекта на ГЕРБ за нова Конституция.

Припомняме, такова решение бе взето на 2 октомври по предложение на ГЕРБ, а комисията бе оглавена от депутата Десислава Атанасова.

В искането си държавният глава посочва, че промени във вече внесен проект за нова Конституция може да прави само Велико народно събрание, а действащото Народно събрание има право да обсъжда само дали по проекта следва да се свика Велико народно събрание или не.

Великото народно събрание е единственият орган, който е оправомощен да приеме нова конституция. С приетото решение се надхвърля конституционната компетентност на Народното събрание и се нарушава принципът на правовата държава.

Според искането комисията е противоконституционна поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 79, ал. 3, чл. 158, т. 1, чл. 159, ал. 1 и чл. 161 от самия Основен закон.

Формулираната основна задача на временната комисия „да предлага конкретни предложения за промени“ в проекта за нова конституция е в нарушение на действащата конституция. Внасянето на промени в проект за нормативен акт представлява част от процеса на неговото приемане. По чл. 158, т. 1 от КРБ Великото Народно събрание (ВНС) е единственият орган, който е компетентен да приема нова Конституция на Република България, следователно и да обсъжда промени в проект за такава.

Държавният глава посочва и че в проектът на Решението за създаването на самата временна комисия няма мотиви, а за нейните цели може се съди от изказванията на народните представители от 1 октомври 2020 година. От тези изказвания става ясно, че депутати, които са подписали проекта за нова конституция, разбират, че този проект не е окончателен и тепърва подлежи на преработка.

Държавният глава се противопоставя да се нарушава логиката на законодателния процес и посочва, че той представлява съвкупност от действия, като всяко действие обуславя следващото. Доколкото са и конституционно установени, тези правила не подлежат на промяна с оглед волята на обикновеното парламентарно мнозинство.

„Оправомощаването на временна комисия на Народното събрание да предлага конкретни предложения за промени във вече внесен проект за нова конституция на практика заобикаля този ред. По този начин Народното събрание предвижда да се произнася по въпроси, по които няма компетентност, тъй като то може да решава дали да се произведат избори за ВНС, но не и да приема решение по внесения проект, което е в правомощията на ВНС съгласно чл.158, т. 1 и чл. 161 от Конституцията“, посочва в искането си до конституционните съдии президентът Радев

Също така според държавния глава логиката е, че всяко конституционно изменение предполага извънпарламентарен стадий за обсъждане на принципната необходимост от конституционните промени, но евентуални предложения за конституционни промени могат да се внасят и да постъпват по реда на нова инициатива само по смисъла на чл. 159, ал. 1 или в рамките на ВНС, което е единствено компетентен по приемането на нова конституция орган.

„Вменяването на правомощия на Народното събрание да прави предложения за промени във вече внесен проект, оформен като нова конституция, е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива.“

Държавният глава посочи и че в решение на конституционния съд № 6 от 11.04.2012 г. ясно се посочва, че Народното събрание може да прави временни комисии за проучване само на въпроси, които са от неговата компетентност и не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. „Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора.“

По чл. 159, ал. 2 от КРБ Народното събрание има право да обсъжда проект за нова конституция, но не и да прави промени в него. Правомощието на Народното събрание да „обсъжда“ проекта трябва да се тълкува във връзка с чл. 160 от КРБ. Единственият въпрос, който Народното събрание може да обсъжда във връзка с внесен проект за нова конституция, е – дали следва да се вземе решение за свикване на ВНС, или не. Промени във внесения проект за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да третира вече внесен проект като незавършен, неокончателен и тепърва да свиква форуми за обсъждане на това какви проблеми и какви решения трябва да съдържа проектът за нова конституция. Ако допуснем обратното, възниква въпросът какво ще произлезе от работата на временна комисия, която обсъжда промени в проекта за нова конституция. Би било абсурдно да се допусне, че тя ще подготви втори, коригиран проект за нова конституция, защото той ще трябва отново да бъде внасян в Народното събрание и отново обсъждан.

Също така според държавния глава дефинирането на целта на временната комисия като общо „усъвършенстване на законодателството“ в определена област не представлява достатъчно конкретен въпрос, който да оправдае създаването на временна комисия, което пък е изискване според Конституцията спрямо самите временни комисии.

Вярно е, че при всички досегашни изменения и допълнения на КРБ е била създавана временна комисия, която е поемала водещата роля при обсъждане на предложенията и е предлагала промени във внесените проекти. Но при всички досегашни случаи Народното събрание е следвало процедурата за изменение и допълнение на действащата конституция, а не процедурата за приемане на изцяло нова конституция: това са две различни процедури, при които Народното събрание има различни правомощия.

От текста на Решението на Народното събрание от 2.10.2020 г. и от дебатите във връзка с неговото приемане не става ясно какъв ще бъде предметът на изследване на създадената временна комисия и във връзка с кое точно правомощие на Народното събрание тя е създадена. От тази гледна точка приетото решение е в нарушение на чл. 79, ал. 3 от КРБ.

Според държавния глава с решението за създаване на временна комисия се нарушава и принципът на правовата държава, включително и с това, че не се формулира ясно и има двузначност на текста дали комисията ще обсъжда нова Конституция, или ще се занимава с проект за изменение на сега действащата.

Текстът е неясен, може да бъде тълкуван по няколко различни начина и не представлява валидна основа за юридически права и задължения, се казва в искането на държавния глава и се посочва като пример проектът, внесен в Народното събрание на 2 септември, който не съдържа в заглавието си думата „нова“, а е озаглавен „Проект на Конституция на Република България“.

От текста на Решението на Народното събрание не може да се изключи възможността Народното събрание да подготвя и проект за изменение и допълнение на действащата конституция. Решението на Народното събрание е неясно, съдържа двусмислие и противоречи на принципа за правовата държава, който е установен в чл. 4, ал. 1 от КРБ.