Какво трябва да се има предвид, когато се правят плащания извън страната
На пръв поглед дилемата изглежда доста банална. Реално обаче не е така и причините са няколко. Разплащанията постоянно се променят, парите в брой стават все по-малък фактор на много места по света, а в създалата се ситуация навлизат все повече млади компании, които подриват старите и традиционни модели. Често пък, за да компенсират загуба на дял в дадена дейност, банките повишават или слагат нови такси по някои платежни услуги.
Сезонън на отпуските е добър повод всеки да се замисли как да плати, докато е на почивка в чужбина. Добрият стар кеш винаги е вариант, но в много държави той става все по-маловажен фактор.
Например във Франция все повече ограничават плащането в брой, а ако това става в магазин, се прави в отделна машина за самообслужване. А колкото по- на север е пътуването, толкова банковата карта или друг иновативен метод за плащане стават все по-необходими, а изваждането на пари в брой може да предизвика само подозрения от търговеца. Интересно е как се промени и отношението в Гърция към плащането с карта. След като условията по спасителните пакети от МВФ и ЕК затегнаха данъчния режим, а на островите беше наложен ДДС, масово се появиха ПОС терминали в заведения и магазини.
За плащане в чужбина с карта повечето банки не налагат такса, но там, където има, тя може да изненада притежателя й. И макар сумата да не се окаже прекалено висока, винаги е в състояние да подразни. Друго важно нещо, когато се плаща при почивка в чужбина, е валутният курс, по който се прави това. В ЕС вече почти навсякъде безконтактното плащане е до 25 евро, толкова е отскоро и в България. Ето колко струват най-популярните методи за плащане в чужбина, техните алтернативи и в какво да се внимава.
– Дебитна карта – при повечето банки има възможност за плащане в чужбина, но е твърде вероятно много търговски обекти да не ги приемат. Например Visa Electron често се отхвърля при много от тях, пример за това е и авиокомпанията Wizz, когато се правят покупки на борда. При плащане с дебитна карта за някои от големите банки ще се дължат такси, но има и такива, които не поддържат услугата (виж. таблицата).
– Кредитна карта – засега това остава най-сигурният традиционен начин за плащане наред с парите в брой. Обикновено притежателят на пластика смята, че няма такса при плащане на ПОС терминала или онлайн. Това обаче не е валидно за всички банки – някои налагат такива, като сумата е фиксирана на транзакция или е процент от платената сума. Има и такива, чиито кедитни карти не оперират в чужбина и е посочено, че услугата не се предлага.
Намерете най-добрата оферта за кредитна карта
– Плащане в брой – добрият стар кеш работи, особено в държави от региона. В Западна Европа обаче той е все по-малко предпочитан и на места може да се окаже, че търговци отказват да приемат плащане кеш или големи банкноти.
– Теглене от банкомат – това е най-неизгодният начин за осигуряване на пари в брой в чужбина. Таксите за изтеглени 200 евро може да варират между 6 и 23 лв. в зависимост от банката и картовия оператор, показаха изчисления на „Капитал“. При кредитната карта пък обикновено това освен високи такси означава и по-висока лихва по изтеглената сума от ATM. Добре е все пак, ако притежателят на картата реши да тегли в брой, това да става от банка, която е в групата на тази, която е издала картата му.
– Валутният курс – когато плащането с карта е в държава от еврозоната, не може да се очакват изненади в обменния курс, но такива може да има при други валути, различни от еврото. Освен това има и т.нар. динамично превалутиране (dynamic currency conversion), при което операторите на ПОС терминали или банкомати предлагат опцията да се плати във валутата, в която е платежната им карта, вместо да се използва пазарният курс на картовите оператори Visa или Mastercard. По този начин те създават илюзорното усещане, че клиентът няма да плати за превалутиране, докато всъщност банката зад ПОС терминала или банкомата предлага много по-неизгоден курс, а разликата е около 2% в крайната сметка. Което за притежателя на картата може и да не е сериозна сума, но е добър източник на приходи от валутни разлики.
– Обмяна на валута на място – това е може би най-рисковата операция и трябва да се избягва или да се прави само в краен случай. Още по-малко по летища и от бюра със съмнителни курсове, където те ще са най-неизгодни. Подобни схеми се правят все още и в България.
– Алтернативни начини на плащане – технологичната революция през последните години навлиза усилено и във финансовия сектор, като целта й е да разбие именно старите и тромави модели на разплащане и превод на пари. Компании като Phyre, Revolut, Paysera, Transferwise, Mistertango и други предлагат алтернативни начини на разплащане и теглене на пари в брой. При всяка от тях условията са различни, но като цяло предлагат конкурентни условия, които спестяват такси при плащане в чужбина, както и пазарни обменни курсове. Трябва да се признае обаче, че това се промени и банките също предлагат доста атрактивни курсове.
За да се минимализират рисковете и за да направи разплащанията по-прозрачни, Европейската комисия вече работи по специална директива. До края на следващата години преди теглене и плащане на екрана на банкомата и на ПОС терминала трябва да се получава информация колко точно такси ще бъдат събрани за това плащане и коя опция е по-евтина. Освен това при теглене на пари от банкомат в чужбина или при плащане с карта клиентът ще може да избира по какъв валутен курс да става плащането.
Все пак, ако трябва да се обобщи – балансът между плащане в брой и с карта зависи от страната на посещение, като е добре всеки преди това да се осведоми и осигури достатъчно средства, за да не се окаже неприятно изненадан, в иначе приятно пътуване.
Източник: www.capital.bg
