След като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пети път осъди България за полицейските безобразия от времето на „ранния“ ГЕРБ, а Цветан Цветанов за пети път беше оправдан от нашия съд и се върна на бял кон в Народното събрание, полицейщината завладя и Парламента. Само за няколко дни гласуването стана задължително, въпреки че в конституцията пише друго. Голяма работа! Какво тук значи някаква си конституция. Какво значение имат правата на гражданите, след като депутатите могат да ги нарушават от тяхно име.

Негласувалите на свой ред ще бъдат лишени от конституционното си право да участват в свободни избори. Много българи, живеещи в чужбина, чиито вот не може да бъде ефективно контролиран, практически бяха лишени от това право.

Изборите са зачатието на демократичната държава. Зачатието е акт на взаимно привличане или поне на взаимно доверие и съгласие. Затова свободните избори са морална и правна основа на обществения договор. При задължително гласуване, държавните институции ще бъдат заченати в грях. Те няма да са желан резултат от свободно изразената народна воля, а уродливо изчадие, заченато от бруталното изнасилване на суверена от неговите слуги.

Принудата ще отчужди още повече българите от „тяхната“ държава, а насилствено сключеният обществен договор ще е недействителен. Родената от този позорен акт власт не може да бъде припозната като наша и легитимна. Като кретените, които пребивайки хора се снимат и пускат геройските си клипове в социалните мрежи, нашите представители в парламента изпаднаха в ексхибиционистичен делириум. Те се надпреварваха да застават пред камерите и бабаитски да показват как не им пука, нито от конституцията, нито за правата ни. Явно им идва много хем да правят законите, хем да ги спазват.

Докато в парламента оргията с конституцията продължаваше „от здрач до зори“, будни граждани замеряха избраниците си с развалена храна. Това явно не се хареса на някои участници в бурлеската с изборния кодекс и полицията защити парламентарния произвол. Вместо гражданите, като Динко и Перата, да извършат граждански арест на депутати, които се гаврят с конституцията и републиката и да бъдат похвалени от премиера, протестиращите бяха арестувани от полицията. Това стана, въпреки че с няколко решения по жалби на Николай Колев – Босия съдът реши, че хвърлянето на яйца по сградата на парламента и по нейните случайни обитатели не е противоправно.

…Голяма работа! Какво тук значи някакъв си съд. Та тоя калпав съд дори Цецо не можа да осъди. Ай сиктир бе … Съдиите да са доволни, че и тях не набиха когато бяха излезли да протестират пред съдебната палата. Хем с тоги, хем нерегламентирано. Що покрай бурките не забранят и тогите на обществени места. Да си стоят вкъщи с тоги в кухнята, в тоалетната. Що за демонстрация е това, вместо с официален анцуг, с тога на улицата…

Вместо безплатно, както пише в конституцията, здравеопазване ще ни се дава на бартер – срещу пръстови отпечатъци, без да знаем кой, кога и за какво ще ги използва. Ако не ги дадем „доброволно“ – губим и това конституционно право. „Дал Бог живот и здраве!“

След кражбата на парите ни от КТБ, финансовият министър вече посяга и на личните ни партиди в пенсионните фондове. Явно преразпределянето на обществения ресурс вече не задоволява олигархичния нагон към пари и власт. Затова трябва да бъдат ограбени и спестяванията ни.

Покрай многото нови забрани и задължения, временно бяха „свалени“ и карикатурите на Чавдар Николов.

В парламента се обсъжда и идеята на „Патриотичния фронт“ за задължителна военна служба. Може да ни вкарат и в задължителни униформи (на първо време безплатни). Жалко е, че на битово и политическо ниво, нашите патриоти възприемат родолюбието главно като омраза и агресия. Заради липсата на поводи за гордост в настоящето, българският патриотизъм е тъжен и носталгичен, насочен към удобно обвитото в легенди и митове минало. Поради неспособността си да формулират смислена национална кауза за настоящето и бъдещето ни, самозваните патриоти са лишени от политическа потентност. За сметка на това те са виртуози в експлоатацията на ирационални страхове и рационално невежество, което пораждат, възпитават, възпроизвеждат и капитализират, паразитирайки върху него.

Малодушно, но взаимноизгодно, тези родолюбиви българи не издигат като патриотична национална кауза борбата с олигархията, с мутрите, и с корупцията, които съсипват България и живота ни в нея. Ако направят това и по завета на Левски изградят Република, която да управляваме със силата на Правото, а не с правото на силата, всички ще бъдем и по – горди, и по – богати и по – щастливи, независимо дали държавата ни се нарича България или Утопия.

За да постигнем това обаче не е достатъчно да се „зъбиме на тирана“ със задължителна казарма и да прикриваме със знамена, гербове и химни неспособността си да вземаме рационални решения, да излъчваме лидери и да поемаме отговорност за провалите си. Няма да ни помогне нито провинциалното вайкане, нито универсалното оправдание с поробители, освободители, „международно положение“ и световния заговор срещу България. Държавата ни е такава, каквато сме ние и ние сме я направили по свой образ и подобие. За да стане тя по – свободна и по – богата, първо ние трябва да станем по – свободолюбиви, по – честни и по – образовани. Тогава, за да бъдеш патриот, няма да има нужда да биеш цигани, силно да любиш Русия и да мразиш Турция.

Тази сутрин Георги Господинов, говорейки по телевизията за своята великолепна „Физика на тъгата“ и за личната си екзистенциална тъга, търсеща изгубения смисъл, посочи нейната българска причина – „Агресия и бездарие, хванати за ръце“.