Николай Тодоров:За туристическият отрасъл може да се направи още много!

Николай Тодоров   работи в Международна Хотелиерска Верига в Слънчев бряг.

Той е с  е с 18 годишен стаж като Финансов Мениджър, в сферата на туризма, познаващ добре туроператорския /турагентския и хотелския бизнес. Владее свободно английски език.

На 42 години, семеен, с 2 деца.

Николай Тодоров е в бургаската листа на Коалиция „Изправи се!Мутри вън!” като представител на „Движение 21”.

За него можете да гласувате с номер 18 в интегралната бюлетина и преференциален номер 106.

През последните 20 години туризмът се утвърди като работещ и развиващ се отрасъл, формиращ между 11-13% от БВП на България, отрасъл с регионално и национално значение.

В началото , ако попитате защо чуждестранният турист би избрал България за своята почивка отговорите бяха „Защото в България е евтино и вкусно“. В последствие навлязоха реномирани и утвърдени на международния  пазар хотелиерски вериги. Така отговорите на туриста, защо би избрал България за своя дестинация се промениха- „Защото в България вече може да се почива и луксозно“. А сега масовия туризъм в световен мащаб се променя.

Чуждестранния турист освен почивка, търси/изисква допълнителна услуга, добавена стойност /,продукт който я надгражда, като например такъв свързан със здравето (профилактика и рехабилитация).

В тази връзка, за туризмът като ключов сектор за българската икономика, е задължително изготвянето на стратегия за развитие не в краткосрочен, а в дългосрочен план. Стратегия, с ясни принципи и правила, визия за развитие, последователност в действията с цел не постигането на незабавен ефект, а насочена към изграждането на устойчив туристически продукт.

Усилията трябва да бъдат насочени към развитие на потенциала на българския туризъм, утвърждаването на страната ни като туристическа дестинация, която привлича платежоспособни туристи. Защото в момента България се възприема не като основна дестинация за почивка, а алтернативна.

Усилия насочени към туристическия продукт като се развива не само традиционният, но всички форми на специализираният туризъм като културно-исторически, балнеоложки, селския и конгресния и други. И не на последно място максимален фокус към клиента, крайният потребител – за да го привлечем догодина отново да ни посети.

Устойчивото развитие на туризма оказва своя положителен ефект и на останалите свързани с него като транспорт, ресторанти, барове, развлечения, атракциони, музеи, дейности на екскурзоводи, анимация, търговия, производство до сергии и магазинчета за сувенири.

Т.е изисква се обединяване на усилията държавата, местната администрация и бизнеса в областта на туризма.

Не можем да не засегнем и темата относно сполетялата ни Пандемия през 2020 г., довела до тотален срив, нанесла тежък удар на туризма в национален и световен мащаб. Всички бизнеси и дейности, от въздушен транспорт, туроператори, хотелиери до транспортни фирми, ресторантьори и останалите съпътстващи услуги в бранша бяха изправени, и до момента са пред угрозата за фалит.

И друг път туризмът е бил изправен пред изпитания, „възход и падение“, но това беше нещо за което светът не беше подготвен.

В тази ситуация държавата предприе различни мерки, които се оказаха крайно недостатъчни, закъснели и неефективни. Мерки, които по принцип ги има като държавна политика в конкурентни на нас страни ( изключвам тази за запазване на заетостта). Какво имам в предвид:

1. От Държавния бюджет беше отпусната субсидия 35 евро на седалка за чартърни полети. За нас тази мярка е изключително закъсняла и ненавременна. В конкурентни на нас дестинации това се прави ежегодно и е държавна политика. При нас в България продължителността на летния туристически сезон е 100 дни (юни – септември). Климатът в България позволява сезонът да бъде удължен, говорим за месеците април-май, септември- октомври. Имайте в предвид, че с това държавата няма да понесе загуби, а напротив ще си възвърне помощта многократно. Сезонът ще бъде удължен, нямаме да е 4,5 месеца – а 6-7. Това ще позволи хотелите да отворят по-рано, ресторантите, транспортните фирми свързани с трансфери, складове за търговия и др.. Това ще доведе и до повече приходи в общинските и държавни бюджети, било то ДДС, осигуровки, данъци, местни данъци и такси.
2. Осигурените средства по „Оперативна програма „Иновации и Конкурентноспособност“, за малки и средни предприятия, в последствие за останалите ,достигнаха до крайните бенефициенти изключително късно. Бяха отворени и процедури, забележете едва през октомври касаещи транспортни фирми, туроператори  и впоследствие през февруари 2021г. т. е за близо 1 година средствата не успяха да достигнат до нуждаещите се.

3. Програма за запазване на заетостта, известна като 60/40, специално за секторите туризъм, хотелиерство и ресторантьорство беше одобрена 80/20. Това има своите плюсове  и минуси, поддръжници и критици – но е факт, не че казваме, че не е работещо, а не достатъчно. Защото при положение, че имаш отрасъл изпратен в нокдаун, и то отрасъл генериращ 11-13% от БВП, приблизително толкова е процентното отношение на работещите в него. Отделно помощите се получават с два, три месеца закъснение – това наистина се оказва пагубно. Голяма част не успяха да задържат своите квалифицирани и дългогодишни кадри, които в последствие отидоха на борсата а в момента се пренасочват към други дейности.

Много се коментираше и темата за концесиите на плажовете: Прекалено високи пакетни услуги за съоръженията на плажа, лоша хигиена, липса на възможност за тишина, спокойствие и релакс. Туристите постоянно правят съпоставки със съседни държави като Турция и Гърция, където плажовете са или безплатни или могат да се ползват с минимална консумация. В този ред на мисли намаленото концесионното възнаграждение, направено заради COVID пандемията, трябва да се превърне в постоянна практика  срещу ангажимент на концесионера да предлага услуги на минимални цени, като това би направило плажовете достъпни за всеки един турист.

Наближава летния туристически сезон 2021, и ако през 2020г. не бяхме подготвени заради разразилата се пандемия, сега една  година по-късно ,трябва да сме си научили урока. Защото, и ако тази година не успеем подпомогнем бранша ,това наистина ще бъде пагубно. Другите страни вече усилено работят, а при нас нещата закъсняват.

Държавата трябва да вземе сериозни мерки и да покаже пред мониторинговите служби в останалите европейски страни, че сме безопасна зона и това да е видимо за всички.

Необходимо е да има зелени коридори, ваксиниран персонал, условия за тестване на туристите.  В тази насока за представянето като безопасни дестинации от доста време и доста усилено вече работят страни като Турция, Кипър и Гърция. Не се ли вземат незабавни мерки от това ще се възползват, а и вече възползват нашите конкуренти.

Николай Тодоров е в бургаската листа на Коалиция „Изправи се!Мутри вън!” като представител на „Движение 21”.

За него можете да гласувате с номер 18 в интегралната бюлетина и преференциален номер 106.