В интервю днес за вестник „Марица“ Николай Бареков разказва за работата на Европарламента, своята роля в него, Брекзит и новия консервативен проект.
Идеята на евробюрократите за федерална държава е пълна утопия, казва пловдивчанинът
Николай Бареков казва за себе си, че е обикновен човек с необикновена съдба. Но съдбата му отреди да бъде един от 17-те български депутати в Европейския парламент в мандата 2014-2019 година. Пловдивчанинът е член на Изпълнителното бюрото на групата на Европейските консерватори и реформисти. Като евродепутат представя консерваторите и ЕП на различни мисии в чужбина и затова му се налага да пътува всеки месец до Африка, Америка или Азия. А мита, че евродепутатите взимат много пари и не вършат нищо, разбива със следните аргументи: „Не бих казал, че европейският депутат е човек без работа. Всеки един от нас си има задачи и ги изпълнява. И за разлика от еврокомисарите, които никой не контролира, в ЕП има контролни органи. Евродепутатът е на показ, а медиите следят всяка негова стъпка. А работата в ЕП започва в 7-8 часа и продължава понякога до 23-24 часа”.
Галя ГЕОРГИЕВА
Репликата на Бареков: „Европа има само един път, г-н Юнкер – change or death!“ стана хит сред колегите му. Евродепутатът я изрече по време на пленарната сесия в Страсбург. Тогава в присъствието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск и на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер евродепутатите дебатираха заключенията от провелата се на 28 и 29 юни среща на върха в Брюксел. „Камбаната в Европа отдавна бие, но вие се правихте на глухи. Е, англичаните сложиха мегафона и сега разбрахте, че с тази европейска формула наистина е приключено“, каза тогава лидерът на ББЦ.
Според него пътят на Европа след резултатите от референдума в Обединеното кралство е само един – реформи. А идеята на европейските бюрократи за създаването на единна федерална държава определя като утопия. Той е категоричен, че промените трябва да са в посока по-малко бюрокрация, по-бързо взимане на решения, повече свобода за гражданите на ЕС и контрол на евросредствата. „В последните 15 години близо 20 милиарда бяха отпуснати от ЕК за България. Огромна част от тези пари бяха откраднати чрез определени обръчи от фирми. А по времето на Тодор Живков нямаше такова разхищение на средства. Битката тук е за реформи и тази битка е на живот и смърт. В противен случай европейската идея е обречена. В съдебната система у нас не бяха извършени реформи, а ЕК пуска благопожелателни писма и се налага чуждестранните посланици да дават акъл от медиите на българските политици и магистрати. Това е пълен абсурд! Великобритания и България са от двете страни на фунията – едните повече получават, другите даваха повече. Резултатът – нула ”, разсъждава евродепутатът.
Според него, ако Европа реагира неадекватно, започне да прилага различни бюрократични процедури и затъне в дребнотемие, и други страни ще поискат да напуснат ЕС. А лавина от референдуми може да има и ако се тръгне към обща европейска държава. „Референдуми трябва да има, ала за това какви реформи са необходими в ЕС. А българското правителство трябва да седне на една маса с наследника на Дейвид Камерън и да договори по-добри условия за сънародниците ни, които работят и учат в Обединеното кралство. Сега Великобритания настоява за двустранни спогодби с европейските държави, което не се допуска от мнозинството депутати в ЕП, но нищо чудно да се стигне до такъв процес”, казва Николай Бареков.
Оставката на премиера Камерън определя като сериозен акт на политическа отговорност. „Той свика референдум в неподходящо време и плати за политическата си грешка. Така постъпват големите политици. Българските политици могат само да се учат от тях. Камерън ще остане в историята със своя провал на финала, но като един успешен британски премиер. Само аз и Бойко Борисов сме се срещали лично с него. В кампанията той се държа европейски, а опонентите му Борис Джонсън и Найджъл Фараж – като байганьовци. Такъв див популизъм и на Балканите не сме виждали. И двамата попаднаха в собствения си капан и затова се оттеглиха”, коментира българският евродепутат.
Преди да се захване с европейска политика, Бареков буквално влетя в националната. През 2013 г. взе основно участие в медийното отразяване на Костинбродската афера и сложи край на журналистическата си кариера, която цели 21 години гради. Пловдивчанинът е завършил българска филология и през 1992-ра стартира като радио журналист в „Канал Ком”, мина през Телевизия „Европа”, беше лице на сутрешния блок на bTV и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7. В началото на 2014-а учреди партия „България без цензура”, който бързо набра скорост и на евроизборите на 25 май същата година заедно с коалиционните си партньори взе 10,66%. Но на парламентарния вот през октомври резултатът бе стопен наполовина. Знакови лица напуснаха ББЦ, скандали разтресоха формацията. По-късно групата от ББЦ се преименува на БДЦ, а наскоро имаше опасност да се разпадне.
Сега от дистанцията на времето Николай Бареков е убеден, че е имало план за разбиване на групата и партията. „Хората, които влязоха в парламента от ББЦ, са случайно попаднали в политиката и те ще си отидат с падането на това Народно събрание. Продадоха се на управляващите, вече 2 години спорят за това кой коя комисия да оглави, на кой мерцедес да се качи. Дори наскоро се опитаха да откраднат партийната субсидия. А политиката за мен не беше избор, който направих доброволно. След като извадих разследването за Костинбродската фалшификация, се обозначих като политическо явление в България. Съжалявам само, че не успях да създам добър отбор от морални хора. В бизнеса и журналистиката имах необходимото време, но в политиката нямах. Трябваше да направя партията за два-три месеца, защото идваха избори, бях подгонен и от ГЕРБ”, спомня си лидерът на България без цензура.
Със Софиянски работим по нов проект
Сега заедно със Стефан Софиянски Бареков работи по нов проект, който определя като идеологическа платформа, наречена Български модерен консерватизъм. „За жалост у нас консерватизмът се възприема или като архаично понятие в политиката, или като едно общество, което си стои на село и подкрепя Тодор Живков. А ние искаме да покажем, че най-добрата реформа се прави по пътя на традициите. С новия проект няма да участваме в президентските избори”, уточнява евродепутатът.
Симеон, Стоянов и Герджиков стават за президент
Попитан за имената на трима души, които стават за президент, Бареков отговори така: „ Бих цитирал Соломон Паси на един форум, който аз организирах под егидата на ЕП. Той изброи трима достойни български политици, които биха могли да обединят нацията – Симеон Сакскобургготски, Петър Стоянов и Огнян Герджиков“. Евродепутатът не изключва един ден да се върне отново в българската политика.
Искам синовете ми да имат хъс
Николай Бареков има двама синове – Николай на 10 години и Александър, който скоро навърши 2. „Искам и двамата да имат силен характер, защото са момчета, да получат добро образование и да имат хъс и желание да се развиват в живота. За един баща най-важното е децата му да са здрави и да бъдат щастливи”, споделя пловдивчанинът. Сега той е в Страсбург с жената до него Мария Календерска. Намеренията му са през август да се върне в България и да прекара повече време със синовете си. Издава само, че и двамата много обичат футбола и плуването.
Опонентите ми стигнаха дъното
За себе си чух толкова много лъжи по време на предизборната кампания и след това, че чак е обидно да ги споменавам. Моите опоненти стигнаха дъното, защото не се ограничиха да атакуват само мен, те посегнаха на жената до мен, на децата ми, на моите приятели. Дано само осъзнаят моралното падение, до което достигнаха. Влизането в политиката беше най-трудният период в живота ми, но успях да устоя на атаките срещу мен. Както казва Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен!”.
