Александър Симов
/Поглед.инфо/Отвсякъде днес чета мнения как БСП не трябвало да се радва, не бивало да триумфира…Щях да подмина повечето от тях, ако не бях видял, че и господин „Не взех дори седем процента“ Трайчо Трайков също е дал лъчезарно обобщение в този стил.
Вотът бил срещу системата, а не за БСП.
Не знам, вероятно с някои хора сме били на различни пресконференции. Снощи не чух нито един път триумф от представител на БСП или някаква непремерена и егоистична партийна радост. Дори Корнелия Нинова каза, че това е победа на целия български народ, а не постижение, което тя брои за нейно лично. И наистина – трябва да си същество от паралелна реалност, за да сметнеш, че този буреносен вот е изцяло ляв. Няма как да е. Това е вот на протеста, на ядосаните, на омерзените, на онези, които толкова отдавна чакат държавата да стане нормална, а пък тази надежда все се изплъзва из-под краката им.
На БСП тепърва й предстоят много промени, които са жизнено важни, защото левицата няма право на повече политически грешки, необходимо е да открие новите си каузи и никога, ама никога, никога да не прави компромис с тях.
Но пък президентскияj вот показа нещо, което обобщената персона ала Трайчо никога няма да признае. С номинирането на ген. Радев, БСП показа, че може да се учи от своите грешки, че знае как да излиза от трудните мигове с достойнство и в моментите, в които България се намира на ръба на чудовищна криза, да се организира така, че да предложи своя вариант и проект за изход. През 2013-2014 година мнозина всичколози, които после пристанаха сладострастно на ГЕРБ, обясняваха как с БСП е свършено, как партията потъва завинаги в блатото на историята и е безкрайно радостно, че всички тези днес дишат на пресекулки и се чудят откъде им е дошло павето, което ги е праснало по черепа.
Ген. Радев взе резултат много по-голям от този на БСП – като президент принадлежи на всички българи и върху него няма партиен монопол.
Но пък позволете ми като социалист да кажа – все пак БСП беше партията, която го подкрепи и то дори в миговете, в които колективната българска анализаторска общност сумтеше и обявяваше за победител неизвестният и непосочен кандидат на ГЕРБ.
Аз не се чувствам триумфиращ. Радвам се, много се радвам, но не триумфирам. Чувствам се задължен към гласовете на всички тези хора, които в мига на протест гласуваха за промяна. Знам, че повечето от тях не са традиционни гласоподаватели на БСП и заради това не мога да спекулирам с тяхната подкрепа. Но пък няма да приема и хора ала Трайчо, които на практика подкрепиха Цецка, застанаха в подкрепа на демоничното статукво и бяха готови да погалят за пореден път мускула на Бойко Борисов, да дават оценки на БСП.
БСП можеше да се свие в своята партийна черупка за пореден път и да се прави, че околният свят не съществува, но избра другия подход – да се отвори към хората и да им каже, че е готова да се променя. А пък всички останали интерпретации да вървят по дяволите. Не ми се слуша как стене кохортата на Борисов.
