Николай Кузнецов знаел 6 диалекта на немския език, но след като чуел говора на събеседника си, издаващ района на произхода му, той винаги минавал на друг. Страхувал се, че могат да го вземат за земляк. За това има просто обяснение: представящият себе си за етнически немец разузнавач нито веднъж не е бил в Германия и лесно можел да се „издъни“ с някоя дреболия, известна на всеки жител на определена местност.

За разлика от много други разузнавачи, чиито подвизи и досега са засекретени, Николай Кузнецов е един от най-известните. Вярно, първите изследователи на дейността на Кузнецов Александър Лукин и Теодор Гладков (по-късно станал известен историк на тайните служби), в официалната биография на разузнавача старателно прикриват въпросите за произхода му и арестуването му в края на 1920-те години. Героят не се получава напълно идеален – произхожда от прекалено заможно семейство, баща му е за белите и не желае да влезе в колхоза.

Николай Кузнецов / Архив

В същото време именно състоянието на семейството помага на упорития Николай да получи образование в затънтения сибирски край (родното му село Зирянка се намира на 2200 км източно от Москва). Родителите му го пращат да учи на 100 км от дома му, в малко градче, където средно училище с добри преподаватели. Там за първи път той демонстрира уникалните си лингвистични дарби, практикувайки немския си език в разговори с двамата единствени немци в селището – аптекаря и горския.

Но през 1920-те години в Сибир на никой не му трябва добър лингвист. Кузнецов постъпва в техникум, не успява да го завърши заради „произхода“ си и заминава за Коми да работи в лесодобива. Но в началото на младия специалист не му провървява. Той е арестуван и осъден на една година изправителен труд, „да прави компания“ на уличеното в кражби ръководство на горското.

Дългият път към столицата

Вече след разпада на СССР биографът на Кузнецов Теодор Гладков разказва, че именно по време на работата си в Коми Кузнецов попада в полезрението на тайните служби. Местният отдел на НКВД обръща внимание на младежа, който за една година научава коми-пермяцки език, владее съвършено немски, а веднъж с лекота отблъсква нападателите си.

Започва да сътрудничи на чекистите, Николай работи за НКВД под прикритие в Коми и Урал, води борба с бандитизма, изучава чужденците, пристигащи в региона. Трябва да се отбележи, че в постсъветско време редица правозащитни организации, разследващи репресиите в Коми, се опитват да стоварят върху Кузнецов отговорността за арестите на коми-пермяцките националисти. Впрочем те така и не представят убедителни доказателства за това.

Архив

През 1938 г., когато заради репресиите централният апарат на НКВД се сблъсква със сериозен кадрови глад, Кузнецов е изпратен да служи в Москва. Той получава практически уникална длъжност – специално засекретен таен агент, документи на името на съветския немец Рудолф Вилхемович Шмидт, жилище в центъра на съветската столица и определена свобода на действие. Довоенна Москва е посещавана от голямо количество делегации от хитлеристка Германия и Рудолф-Николай умело изгражда контакти с инженерите, военните, дипломатите, които го възприемат като сънародник.

Диверсант

В навечерието на войната диверсионната дейност в СССР не е на висота. Съветската държава се подготвя за настъпателна, а не за отбранителна война. Известният историк на тайните служби Александър Колпакиди в книгата си „Диверсионна дейност зад линията на фронта“ цитира Директива на НКВД, която отлично характеризира ситуацията през юли 1941 г.: „Отрядите и групите се сформират набързо, буквално за няколко часа, от лица, които не се познават един друг, не умеят да боравят с оръжие“. Спешно са създадени нови подразделения, към дейност зад линията на фронта започват да се привличат професионалисти, един от които е и Николай. Известно време той „практикува“ в лагер за военнопленници, а през лятото на 1942 г. се озовава в района на Ровно в Западна Украйна с документи на името на оберлейтенант Пол Зиберт.

За човек, който нито веднъж не е бил в Германия, е трудно да се преструва на немец. На Кузнецов постоянно му се налага да контролира всяко свое движение. Прост пример: когато поръчват три халби бира, руснаците показват на бармана палец, показалец и среден пръст, а немците – показалец, среден и безименен. Ако се заприказваш и направиш нещо неправилно, веднага попадаш под подозрение. Но Кузнецов отлично усвоява немската култура за консумация на алкохол, и именно след като опиянява един немски майор, научава за планираното покушение срещу лидерите на страните от Антихитлеристката коалиция в Техеран. Разбира се, както пише Александър Колпакиди, „офицер, който събира информация по баровете и ресторантите в Ровно, може много да научи, но не и нещо строго секретно“. Но от купищата дреболии, получавани от Николай, в Москва анализаторите рисуват ясна картина на бъдещите немски планове.

Николай Кузнецов с нацистка униформа (по средата) по време на Втората световна война, Украинската ССР. Снимка: Пьотр Здоровило / ТАСС

Успоредно с това Кузнецов-Зиберт в Ровно „ходи на лов“ за високопоставени немски чиновници и офицери, отговорни за престъпления срещу мирното население. Но в началото на 1944 г., след вълната проведени от Николай ликвидации, обръчът около него започва да се затяга. Той „повишава“ себе си до капитан и се премества в Лвов, където реализира няколко шумни диверсии. След това решава да си пробива път към съветските войски.

Първоначално фортуна продължава да закриля Николай. Кузнецов и хората му пробиват блок-постовете и напускат града. Но в малкото селце Боратин, разположено в близост до линията на фронта, Кузнецов се натъква на украински националисти, над които на този етап от войната хитлеристите почти напълно са изгубили контрол. По време на сражението Кузнецов и неговите приятели загиват.

След много години бившият ръководител на Кузнецов и Медведев, генерал Судоплатов, ще напише в спомените си „Кремъл и разузнаването“, че Кузнецов е станал жертва на „прекалената вяра в късмета си“. Впрочем, късметът е просто следствие от неговите хладнокръвие, подготовка и готовност да се сражава за страната си. И както казва неговият герой във филма „Подвигът на разузнавача“ – „истинският разузнавач трябва много силно да обича родината си“.