Местната власт – накъде след изборите?

След втория тур на изборите фокусът върху местната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да говорят за бъдещето на правителството. Това прогнозира Институтът за пазарна икономика.

Посочва се, че бюджетът е бомба със закъснител – в политически и фискален смисъл, където, ако „сглобката“ не се е разклатила достатъчно от скандала с машинния вот, спорът за държавните финанси може да осуети плановете за ротация и политическа стабилност. Разговорът за конституцията също щял да убие всякаква мисъл за местната власт.

Според ИПИ обаче независимо от това дали ще има разпад в управлението, изборите дават нова енергия на местната власт, която ще си е там през следващите четири години.

Затова е важно да бъдат очертани някои посоки на развитие, които изглеждат вероятни.

Очакване за по-високи данъци на местно ниво

Очакванията са, че някои местни данъци и такси ще се увеличат в следващите години. Причината е, че са много ниски и това няма как да е вечно и защото структурата на държавните финанси е сбъркана – тя изсмуква собствените приходи на общините, прави ги зависими от трансфери и подаръци от централната власт и води до хронична липса на ресурс дори в годините на изобилие за държавната хазна. Освен това очакването винаги е за някакво повишение на общинските налози в началото на новия мандат на местната власт.

ИПИ обаче уточнява, че вдигането на местните данъци и такси по-скоро няма да е дело на новите общински съвети.

Най-големият приход за общините обикновено идва от данъка върху сделките с имущество – там обаче масово общините са на максимума по закон и вече няма пространство за покачване на размера на данъка. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на имотите, но не върху ставката, а върху данъчната оценка.

Отбелязва се, че административният модел на данъчни оценки не е променян смислено от над десетилетие и в него няма динамични компоненти свързани с пазарната стойност на имотите. Това означава, че и самата данъчна оценка е пропуснала развитието на имотния пазар в последното десетилетие. Според ИПИ е повече от вероятно парламентът да се заеме с данъчните оценки на имотите, като или ще промени т. нар. коефициент за местоположение, или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за целите на облагането. И в двата случая очакването е за чувствително повишение на данъка върху имотите, провокирано от промени в закона.

Нов модел за финансиране на регионални инвестиции

Според ИПИ политическата нестабилност и липсата на един силен играч, който да държи политическата власт, би трябвало да доведе до различен модел за финансиране на големи инвестиционни проекти с регионално и общинско значение.

Ако липсата на силна власт, концентрирана само в една партия, доведе до ясни правила за финансиране на регионални и общински проекти и форма на капиталова програма, която не е скрита в централния бюджет, а е публична и гласувана в парламента, това може да е едно от най-смислените постижения на „сглобката“, считат от Института.

По-малко стратегии, повече проекти и работа

Посочва се, че през последните три години общините в България са хвърлили огромна енергия в стратегическо планиране – т. нар. планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., свързано основно с усвояването на европейските средства по новите оперативни програми.

Новата местна власт обаче няма да има задачата тепърва да пише стратегии, а ще трябва бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи – вече започналите – големи проекти, както и в новите възможности за финансиране – най-вече Националния план за възстановяване и устойчивост. Възможности за финансиране на трансформация на местно ниво в момента има според ИПИ и ясно ще се види разликата между работещите местни власти и тези, за които основната задача е била спечелването на изборите.

Силна роля на общинските звена за инвестиции

Отбелязва се, че през последните 4-5 години се наблюдава постоянен тренд на оформяне на екипи за привличане на инвестиции във водещите общини в страната. Моделите са различни – понякога е отделна общинска агенция, понякога – силна дирекция в общината, а понякога е активен заместник-кмет, който отговаря за бизнес развитието. Тези екипи започват все по-често да се появяват на регионалната карта и дори да търсят възможности за сътрудничество помежду си.

Институтът счита за напълно постижимо в следващите четири години оформянето на визията и маркетирането на инвестиционните дестинации в страната, както и планирането за развитието на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с образователни институции да се случва в по-голяма степен между тези екипи, а не предимно в кабинетите на централната власт. Тук важна ще е и ролята на големите икономически центрове извън София, които могат да бъдат много по-смели в ролята си за промяна на регионалната карта.

Отпушване на разговора за финансовата децентрализация

Общият знаменател на всички тези теми е промяната в структурата на публичните финанси и засилването на ролята на общината. Въпреки наличния потенциал на местно ниво, в т.ч. различни възможности за финансиране на големи инвестиционни проекти, без финансова самостоятелност на общините и обвързване на местния бюджет с местната икономика кметът никога няма да има ясен хоризонт пред себе си, категорични са от Института.

Според ИПИ пренареждането на местната власт в страната е най-добрият повод за отпушване на разговора за финансовата децентрализация, включително за споделяне на приходите от някои преки данъци. Каквито и фондове за инвестиции на местно ниво да се правят от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на ресурс от регионите.